Енергийните и климатичните проблеми на Европа бяха сред основните теми в годишната реч на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за състоянието на Съюза. Докато причините и мащабът им бяха подробно очертани, конкретните решения получиха значително по-малко внимание. 

В обръщението си пред Европейския парламент в сряда тя се спря на екстремните горещини през изминалото лято, рекордно ниските нива на някои от големите европейски реки и необходимостта ЕС да прекрати скъпата си зависимост от вносни петрол и газ.

„Това лято беше лятото на истината. Почти никоя част от нашия континент не беше пощадена“, подчерта Фон дер Лайен.

Въпреки че подробно очерта проблемите и неотложността им, тя до голяма степен избегна въпроса как Европа трябва да се справи с причините за тях.

Частите от речта, посветени на енергетиката и климата, се съсредоточиха върху няколко технически решения, сравнително неясно формулирани инициативи и многократни напомняния за вече предприетото от Европейската комисия. Така остана впечатлението, че Брюксел смята досегашната си работа в тези области за достатъчно солидна, пише POLITICO. 

Под ръководството на Фон дер Лайен ЕС действително изгради мащабна политическа рамка за ограничаване на емисиите, опазване на природата и постепенно отказване от изкопаемите горива. Първите две години от втория ѝ мандат обаче са белязани и от отслабване на част от екологичните и климатичните изисквания в името на по-високата икономическа конкурентоспособност.

Затова речта разочарова онези, които очакваха пропуските да бъдат запълнени, намеренията да придобият по-конкретни измерения, а отстъплението от някои екологични политики да бъде прекратено.

„Председателят фон дер Лайен е права да нарича това европейското „лято на истината“. Европейците преживяха още едно лято на горещини, суша и опустошителни пожари“, коментира Патрик тен Бринк, генерален секретар на Европейското бюро по околна среда, обединяващо екологични организации. „Въпросът сега е какво ще направим с тази истина.“

Основният отговор на фон дер Лайен беше обещание ЕС да подобри подготовката си за климатични бедствия.

По отношение на емисиите тя се ангажира единствено да продължи досегашния курс. В енергетиката – една от водещите теми в началото на речта и сериозен проблем за европейските правителства преди зимата – не представи нови мерки. За влошаващото се състояние на природата в Европа почти не стана дума.

Енергетика без нов курс

Фон дер Лайен открои три основни проблема в енергетиката: зависимостта на ЕС от скъп внос на изкопаеми горива, ограничения капацитет на електропреносните мрежи и произтичащите от това високи сметки за домакинствата и бизнеса.

Според нея решението е в чистата енергия и преминаването от технологии, които разчитат на изгаряне на изкопаеми горива, към електрически алтернативи.

„Трябва да електрифицираме Европа. Целта ни е до 2040 г. да удвоим дела на електроенергията. Така Европа би могла да намали сметката си за внос на изкопаеми горива с 260 млрд. евро годишно“, обясни тя.

Председателят на ЕК обърна внимание и на друг проблем – произведената електроенергия трябва реално да достига до потребителите.

„Миналата година инсталирахме над 80 гигавата мощности от възобновяеми източници. Шест пъти повече мощности обаче все още чакат да бъдат присъединени към мрежата.“

Тя настоя инвестициите да се ускорят, присъединяването към електропреносната система да става по-бързо, а капацитетът за съхранение на енергия да бъде разширен.

Посоката беше приета положително както от индустрията, така и от екологичните организации. Европейската асоциация на алуминиевата индустрия приветства акцента върху трайно високите цени на енергията, ускоряването на електрификацията и намаляването на зависимостта от вносни изкопаеми горива, но настоя за конкретни мерки.

Фон дер Лайен обаче не предложи нов подход за ускоряване на отдавна забавения процес на електрификация. Тя само загатна за създаването на европейска „корпорация“, която да подпомага натрупването на запаси от критични суровини, необходими за енергийния преход.

Възможно обяснение за липсата на нови предложения е, че публикуваният преди лятото План за действие за електрификация и представеният през декември Европейски пакет за електропреносните мрежи вече включват редица мерки в тази посока.

Председателят на ЕК не даде повече подробности и за това как производството на чиста енергия трябва да бъде увеличено, въпреки че Комисията подготвя промени в политиките за възобновяемите източници и енергийната ефективност. Не стана ясно и как Европа ще ограничи вноса на изкопаеми горива.

Извън речта останаха и опасенията за нова газова криза през зимата на фона на ниските нива в европейските хранилища.

Същевременно Фон дер Лайен не отстъпи пред исканията на индустрията за изкопаеми горива ЕС да смекчи усилията си за намаляване на емисиите на метан.

Емисиите остават на заден план

След това председателят на ЕК отново насочи вниманието към все по-острите климатични рискове за Европа.

„Това бяха най-горещите летни месеци в историята – но вероятно и най-хладните в сравнение с годините, които предстоят“, предупреди тя, след като изброи част от последиците през последните месеци – от 35 000 смъртни случая, свързани с горещините, до рекордно ниски речни нива.

По думите ѝ Комисията разработва план за повишаване на устойчивостта на ЕС към глобалното затопляне. Фон дер Лайен обяви и създаването на „Алианс за климатично застраховане“, който трябва да подобри застрахователното покритие при климатични бедствия, както и все още неясно формулиран план за горещите вълни.

Тя добави, че опитни пожарникари участват в подготовката на предложение за европейски противопожарен флот.

В речта обаче не намериха място регулаторни мерки за ограничаване на риска от бедствия – например по-добро управление на горите с цел възпиране на пожарите или трудови правила за защита на работещите при екстремни температури.

Акцентът върху подготовката за последствията представлява промяна спрямо традиционния фокус на Комисията върху намаляването на емисиите, така че климатичните бедствия да не се задълбочават още повече.

„Европа може, трябва и ще продължи да следва своите климатични цели“, увери Фон дер Лайен. С това тя даде знак, че не възнамерява нито да се отказва от досегашните амбиции, нито да ги повишава.

Природата почти отсъства

Въпреки че отдели значително внимание на щетите от пожарите и сушата, Фон дер Лайен не засегна по-широката екологична криза в Европа – от загубата на биоразнообразие до замърсяването.

Екологичната политика беше засегната само накратко под формата на нова инициатива за водите. Тя трябва да помогне за справяне с недостига на вода и управлението на свързаните с него рискове в земеделието, но конкретни подробности не бяха представени.

Междувременно компании, депутати и правителства в ЕС настояват основни европейски правила за опазване на водите и местообитанията да бъдат облекчени, за да се ускорят индустриални и енергийни проекти. Изглежда, че Комисията е склонна да се съобрази поне частично с тези искания.

„Ще представим предложения за допълнително ускоряване на разрешителните процедури. Когато проектите са от стратегически интерес за Европа, трябва значително да ускорим процеса“, обяви Фон дер Лайен.

Подобен подход може да подпомогне енергийния преход, но същевременно създава напрежение с целите на ЕС за опазване на биоразнообразието.

И макар енергетиката и климатът да заеха важно място в 90-минутната реч, те не бяха последователно свързани с останалите приоритети на Комисията. Това остави открит въпроса доколко различните амбиции на ЕС могат да бъдат съчетани.

При изкуствения интелект например Фон дер Лайен настоя Европа да се възползва максимално от възможностите на технологията, без да засегне климатичния, енергийния и водния отпечатък на необходимата инфраструктура. А той може допълнително да усложни именно проблемите, които председателят на ЕК очерта в други части на речта.

„Докато изкуственият интелект и регулирането на неговото развитие заеха важно място в речта, Урсула фон дер Лайен не каза нито дума за центровете за данни, които Европа изгражда в огромни мащаби“, разкритикува белгийският евродепутат от Зелените Саския Брикмон.

Според нея потреблението на вода и енергия от тези съоръжения, както и свързаните с тях емисии, поставят сериозни въпроси на фона на недостига на вода и все по-честите горещи вълни в Европа.