ЕК предупреди България за риск от процедура за прекомерен дефицит

Европейската комисия предупреди, че България може да бъде поставена в процедура по прекомерен дефицит заради очаквано трайно превишаване на референтната стойност от 3% от БВП.

Процедурата предвижда засилено наблюдение върху бюджетната политика и мерки за връщане на публичните финанси към допустимите параметри. Окончателното решение не се взема от Комисията, а от Съвета на ЕС.

България все още не е формално поставена в процедурата. Следващата стъпка ще бъде оценка от Икономическия и финансов комитет, в който участват представители на Европейската комисия, държавите членки и Европейската централна банка. След това Комисията може да предложи стартиране на процедура спрямо страната. Нова оценка се очаква през есента.

На пресконференция при представянето на пролетните икономически прогнози на ЕК еврокомисарят по икономическите въпроси Валдис Домбровскис поясни, че през миналата година бюджетният дефицит на България не е надвишил 3% от БВП, ако се отчетат допълнителните разходи за отбрана и приложимата гъвкавост по бюджетните правила. От тази година обаче превишаването на 3% вече не може да се обясни с по-високите разходи за отбрана, поради което докладът на Комисията заключава, че изискването за размера на дефицита не е изпълнено.

В оценката си за България, част от доклад от 142 страници, Комисията посочва, че дефицитът по консолидирания държавен бюджет достига 3,5% от БВП през 2025 г. и се очаква да се увеличи допълнително до 4,1% през 2026 г. и 4,3% през 2027 г. Така дефицитът би останал над 4% от БВП до 2027 г., включително заради предвидените разходи за отбрана.

Според ЕК след години на фискална дисциплина България отчита дефицити от 2020 г. насам, а държавният дълг нараства по-бързо. Комисията отбелязва, че големите и постоянни увеличения на разходите без компенсаторни структурни мерки за финансиране са допринесли за продължаващите дефицити въпреки положителния икономически растеж.

В доклада се посочва, че България може да срещне затруднения при изпълнението на ангажиментите си по средносрочния фискално-структурен план, ако не бъдат положени усилия за консолидация. Страната се е ангажирала с цел за структурен първичен дефицит от 1,8% от БВП до 2028 г., което предполага годишна корекция от 0,16 процентни пункта.

Гълъб Донев: Предстоят ни трудни решения и непопулярни мерки

Защо Брюксел вижда траен проблем в бюджета

Комисията посочва още, че има възможност за подобряване на данъчната система, борба със сивата икономика и повишаване на цялостната справедливост на данъчното облагане. Сред препоръките са по-добра събираемост на данъците, включително чрез подобряване на събирането на просрочени задължения, подкрепа за спазване на данъчното законодателство и разширяване на приходната база.

ЕК отбелязва, че през последните години България е предприела стъпки за подобряване на адекватността на пенсиите и социалните осигуровки, както и за увеличаване на заплатите. Част от тези решения обаче са били свързани с автоматични индексации и ръст на минималната работна заплата, което води до трайно увеличение на разходите.

Разходният натиск се очаква да продължи до 2027 г., включително заради доставки на военно оборудване и увеличаващи се разходи за отбрана. Комисията предупреждава също, че застаряването на населението ще има последици за разходите за пенсии, здравеопазване и дългосрочни грижи.

Радев: ЕК започва процедура по прекомерен дефицит срещу България

В препоръките си към България за тази и следващата година ЕК посочва, че страната трябва да използва гъвкавостта, предоставяна от националната клауза за изключение за по-високи разходи за отбрана. Комисията препоръчва увеличаване на разходите и готовността за отбрана, но при ефективност на разходите и постепенно съобразяване на бюджета със структурно по-високите отбранителни нужди.

ЕК настоява също всички мерки за смекчаване на ефекта от поскъпването на енергията да бъдат временни и насочени към уязвимите домакинства или към енергоемките предприятия. Комисията препоръчва запазване на мерките за пестене на енергия, борба със сивата икономика и подобряване на справедливостта на данъчната система.

Втората основна препоръка е България да осигури непрекъснатост на реформите и инвестициите по Механизма за възстановяване и устойчивост, както и да засили усилията за изпълнение на програмите по политиката на сближаване.

Комисията поставя акцент и върху функционирането на публичната администрация, особено на местно равнище. Препоръчват се опростяване на законодателството, цифровизация на работните процеси и услугите, по-добра оперативна съвместимост между равнищата на управление и развитие на уменията на държавните служители.

Любомир Дацов за процедурата по свръхдефицит: „Очаквах план за бюджета, а не прехвърляне на вината“

ЕК настоява и за по-ефективни мерки срещу корупцията, особено на високо равнище, включително чрез укрепване на независимостта и ефективността на Висшия съдебен съвет. Сред препоръките са още подобряване на качеството и ефективността на обществените поръчки, повишаване на независимостта на регулаторите и по-голям ефект от бюджетните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност.

В енергетиката Комисията препоръчва допълнително намаляване на въглеродното замърсяване от електроенергийната мрежа и ограничаване на зависимостта от изкопаеми горива. Това включва насърчаване на производството на електроенергия от вятър, осигуряване на гъвкавост на търсенето и предлагането, модернизация на електропреносната мрежа и промени в корпоративното управление на държавните енергийни дружества за повече прозрачност.

ЕК настоява още за обновяване на мрежите за централно отопление с постепенно премахване на субсидиите за изкопаемите горива, целенасочени мерки срещу енергийната бедност, намаляване на индустриалното замърсяване, насърчаване на чист градски, обществен и железопътен транспорт, ускоряване на инвестициите в инфраструктура и свързаност в Северна България, както и подобряване на управлението на отпадъците.

В социалната и образователната сфера Комисията препоръчва подобряване на качеството на преподаване чрез обучение на учителите според реалните нужди, по-добро съответствие между образованието и пазара на труда, по-силно приобщаване и увеличаване на заетостта сред слабо представените групи.

Сред препоръките са още по-добро придобиване на умения, включително чрез обучение за възрастни, по-ефективна подкрепа за хората с минимални доходи, по-добър достъп до свързани социални и трудови услуги и повишаване на ефективността и достъпността на здравната система. Комисията посочва необходимостта от преразпределяне на ресурси от болничната към доболничната помощ, намаляване на плащанията от страна на пациентите и справяне с недостига и неравномерното разпределение на здравните работници.

Какво означава процедурата по прекомерен дефицит

Процедурата при прекомерен дефицит е част от бюджетните правила на ЕС и цели държавите членки да възстановят или поддържат фискална дисциплина. Референтните стойности са дефицит до 3% от БВП и държавен дълг до 60% от БВП.

Ако дадена държава надхвърля тези стойности или има риск скоро да ги надхвърли, Европейската комисия изготвя доклад и оценява дали има прекомерен дефицит. При необходимост Комисията уведомява Съвета на ЕС и предлага решение за установяване на отклонение. Ако Съветът заключи, че има прекомерен дефицит, приема препоръка с необходимите стъпки, коригиращ план и срокове. Засегнатата държава трябва да предприеме действия обикновено в рамките на шест месеца.

Ако мерките не бъдат изпълнени, Съветът може да наложи санкции. За държави от еврозоната глобата може да достигне до 0,05% от БВП за предходната година и да се плаща на всеки шест месеца, докато Съветът прецени, че са предприети ефективни действия. При продължаващо неизпълнение санкциите могат да бъдат засилени. Решенията и препоръките се приемат без участието на засегнатата държава и изискват квалифицирано мнозинство.

България вече е била в процедура по прекомерен дефицит. Страната беше поставена под такова наблюдение през юли 2010 г., а през юни 2012 г. Съветът на ЕС отчете, че основанията са отпаднали, и прекрати допълнителното наблюдение.