Страните от ЕС са изправени пред риск от масова загуба на работни места през следващите години, тъй като високите цени на енергията, преструктурирането на индустрията и зеленият преход оказват все по-силен натиск върху икономиката, предупреждава Европейската комисия.

Данните, цитирани от POLITICO, ще бъдат включени в Пролетния пакет по Европейския семестър – документа, в който Комисията представя икономическите си оценки и политически препоръки към държавите членки. Очаква се той да бъде представен в сряда. Числата подчертават нарастващото безпокойство в Брюксел относно мащаба на икономическите предизвикателства пред блока.

„Конкурентоспособността на Европа няма да бъде изградена само чрез технологии, капитал или финансови регулации“, коментира пред POLITICO изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за уменията и образованието, Роксана Минзату. „Тя ще бъде изградена от хората, от уменията, които развиват, и от възможностите, които създаваме за тях, за да могат пълноценно да допринасят за нашите икономики и общества.“

На фона на продължаващата война на САЩ и Израел срещу Иран, която продължава да влияе върху цените на петрола, Комисията прогнозира, че натискът от високите енергийни разходи през 2026 г. може да постави под риск до 560 000 работни места. Най-засегнати се очаква да бъдат секторите на строителството, металургията, химическата индустрия и транспорта.

По-слабата икономическа активност е принудила Комисията да преразгледа прогнозите си за безработицата. Миналата есен тя очакваше нивото на безработица да достигне 5,9% през 2026 г. и 5,8% през 2027 г. Сега прогнозата е за 6% и през двете години.

Брюксел също така очаква правителствата да натрупат повече дълг. Според прогнозите общият бюджетен дефицит на 27-те държави членки ще се увеличи от 3,1% от БВП през 2025 г. до 3,5% през 2026 г. и 3,6% през 2027 г.

С пакета Комисията ще се опита да насочи вниманието към работната сила, като подчертае, че програмата за повишаване на конкурентоспособността на ЕС не може да успее без справяне с недостига на работници и липсата на подходящи умения.

Комисията е идентифицирала няколко сектора, изправени пред сериозен натиск върху заетостта.

В автомобилната индустрия – ключова за икономическия успех на Германия – под риск са около 600 000 работни места. Причините са преходът от автомобили с двигатели с вътрешно горене към електромобили и засилващата се конкуренция от Китай.

В сектора на батериите са застрашени около 85 000 работни места. Производството на соларни панели е изправено пред пазарен натиск, който засяга близо 59 000 работни места, а мерките за декарбонизация могат да окажат влияние върху още 4500 позиции в стоманодобивната индустрия.

Тези опасения са част от по-широк дебат в Брюксел дали Европа не губи позиции в стратегически индустрии спрямо конкуренти като Китай и САЩ, въпреки плановете за укрепване на собственото производство.

Инвестиции в уменията

В същото време работодателите в целия ЕС продължават да изпитват затруднения при намирането на служители с необходимата квалификация.

Според данните на Комисията 68% от предприятията със среден размер са съобщили за недостиг на умения през 2023 г. До 2024 г. 77% от компаниите вече посочват липсата на работна ръка и квалифицирани кадри като пречка пред инвестициите.

Тези констатации подкрепят основното послание на тазгодишния пакет – икономическата устойчивост все повече зависи от инвестициите в човешкия капитал.

За първи път препоръките на ЕС ще включват специален фокус върху образованието, професионалното обучение, ученето през целия живот, STEM уменията и преквалификацията като ключови елементи на европейското икономическо управление.

„Инвестициите в хората са най-силната стратегия за конкурентоспособност на Европа и основата на съюз, способен да бъде по-иновативен, по-конкурентен и по-устойчив на всяко предизвикателство“, заяви Минзату. „Това е промяната в настоящия Европейски семестър: човешкият капитал вече се разглежда като основен двигател на конкурентоспособността, а всяка държава членка ще получи конкретни препоръки.“

Предизвикателствата пред пазара на труда не се изчерпват със загубата на работни места.

Комисията предупреждава, че домакинствата с по-ниски доходи могат да понесат непропорционално тежък удар от по-високите цени на горивата за транспорт, което би увеличило разходите им с допълнителни 1,4% от доходите им.

Документът обръща внимание и на продължаващите неравенства на пазара на труда. Според него гражданите на държави извън ЕС значително по-често работят на позиции, за които са свръхквалифицирани, в сравнение с местните работници.

Брюксел изразява и притеснения относно качеството на заетостта. Един на всеки петима работещи е зает в нископлатена работа в сектор с нисък ръст на производителността, а един на всеки дванадесет е изложен на риск от бедност въпреки наличието на работа.

На този фон Комисията ще използва пакета, за да насърчи държавите членки към реформи, насочени към подобряване на уменията на работната сила, качеството на работните места и системите за социална защита.

Като част от пакета, който ще бъде представен в сряда, Брюксел ще отправи и предупреждение относно състоянието на публичните финанси на България след анализ на бюджетната ѝ политика. Германия, Естония, Латвия и Словения също са били подложени на подобна проверка, но засега са преминали оценката на Комисията без забележки.