Украйна и съюзниците ѝ се подготвят за ключови разговори на срещата на Г-20 в Южна Африка. Западните лидери ще обсъдят как да „укрепят“ американския план за край на войната с Русия. Според Лондон, Париж и Берлин усилията на Вашингтон трябва да доведат до „траен и справедлив мир“, макар че самият документ вече предизвиква дълбока тревога в Киев и европейските столици, пише Guardian.

Преди разговорите президентът Володимир Зеленски предупреди, че страната му е изправена пред „един от най-трудните моменти в нашата история“. В 10-минутно обръщение той подчерта, че Украйна е поставена пред „невъзможен избор“: да запази достойнството си или да рискува да загуби ключов партньор в лицето на САЩ, чиято администрация настоява конфликтът да приключи бързо, дори цената да е изключително висока за Киев.

Американският президент Доналд Тръмп определи Деня на благодарността като „подходящ“ краен срок Украйна да приеме сделката, която украински и европейски представители определят като„капитулация“. Според него Киев не може да спре руските сили в Донбас и „в крайна сметка ще трябва да приеме нещо“. В публичните си изявления той даде ясно да се разбере, че Вашингтон е готов да наложи силов натиск – включително чрез ограничаване на разузнавателното сътрудничество и доставките на оръжие – ако планът не бъде одобрен.

Зеленски казва, че е изправен пред „много труден избор“ заради 28-точков план, включващ сериозни отстъпки към Русия

Тръмп: Искам от Украйна отговор по мирния план до четвъртък

Какво предвижда американското предложение

28-точковият мирен план предвижда Украйна да отстъпи източни територии, включително части от Донецка област, които в момента контролира, както и окончателно да се откаже от Луганск и анексирания през 2014 г. Крим. Украинската армия трябва да бъде съкратена, а Киев да се ангажира никога да не се присъединява към НАТО – отдавнашно искане на Кремъл.

Документът предполага още, че Русия няма да напада съседите си, а НАТО няма да се разширява. Москва би била „реинтегрирана“ в глобалната икономика – чрез премахване на санкциите и дори покана да се върне в Г-7. Европейски официални лица предупреждават, че подобна сделка би създала опасен прецедент и би възнаградила агресията. Според върховния представител на Европейския съюз за външни работи и политика на сигурност Кая Калас това е „много опасен момент“, защото би изпратило сигнал, че силата може да диктува граници.

Реакцията в Киев: между дипломатическия тон и категоричния отказ

Зеленски води интензивни консултации със САЩ и европейските лидери. В телефонен разговор с британския премиер Киър Стармър, френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Фридрих Мерц тримата подчертаха „непоколебимата подкрепа“ за Украйна и настояха всяко споразумение да бъде съобразено с украинските червени линии. За разлика от плана на Вашингтон, европейските столици смятат, че настоящата фронтова линия, а не руските искания, трябва да бъде отправната точка за териториални преговори.

Украинският президент обаче е принуден да балансира внимателно. От една стран, той настоява, че Киев няма да жертва свободата и достойнството си, нито ще наруши конституцията. От друга е подложен на силен натиск да запази отношенията със САЩ, особено след като по-рано тази година Тръмп и вицепрезидентът Джей Ди Ванс влязоха в открит конфликт с него във Вашингтон.

Зеленски призна, че украинците са преживели вече почти четири години пълномащабна война, унищожена инфраструктура и сурови зими. „Ние сме силни, но дори най-здравият метал може да се счупи“, допълва той.

Американският план за мир между Украйна и Русия призовава Киев да отстъпи територии, които в момента контролира. Украински представители казват, че върху президента Володимир Зеленски се оказва натиск да приеме условия, договорени между САЩ и Русия

Мир на хартия, невъзможен на терен: Какво съдържа 28-точковия план на САЩ за Украйна, видян от FT

Европейският фактор и гласовете срещу „споразумение на всяка цена“

Докато Тръмп настоява за бърз край на войната, европейските съюзници се опитват да формулират свой отговор на изтеклото предложение. Задачата изглежда донякъде невъзможна с оглед на това, че нито САЩ, нито Русия ще заемат участие на срещата на Г-20. Въпреки това лидерите се стремят да „изгладят“ предложението за мир, отбелязва BBC. Стармър ще настоява предложението да бъде преработено, така че да е приемливо за Киев и да осигурява устойчивост за Европа.

Настроенията на Стария континент са все по-критични. Политически анализатори определят американския проект като „едностранен“ и „абсурден“. Някои предупреждават, че ако бъде приет в сегашния си вид, Русия ще се превърне в „главен хищник в Европа“. Дори съюзници на Тръмп във Великобритания изразяват резерви, включително лидерът на Reform UK Найджъл Фараж, според когото искането Украйна да намали армията си наполовина е „неприемливо“.

Същевременно Москва сигнализира, че вижда в американския проект „основа“ за преговори, но настоява за допълнителни гаранции: юридически обвързващ отказ от разширяване на НАТО и международно призната неутралност на Украйна по австрийски модел.

Украйна между войната, компромиса и изтощението

Докато се водят разговорите, руските сили продължават с настъплението си, макар и с големи загуби. Наскоро руски удар в Тернопол отне живота на поне 31 души. Преди всяка зима от началото на войната Русия съсредоточава усилията си в разрушаването на украинската енергийна инфраструктура. Милиони украинци прекарват зимните месеци без отопление и електричество – контекст, който прави заплахата от нов тежък сезон още по-страшна.

В Киев нараства усещането, че международните решения се вземат без Украйна. Оказа се, че предложението е изготвено от руския емисар Кирил Дмитриев и специалния пратеник на Тръмп Стив Уиткоф на среща в Маями – без Европа и без Киев. Макар Вашингтон да твърди, че документът е бил подготвен „след разговори“ с украинския съветник по сигурността Рустем Умеров, самият той отрича страната му да е приемала клаузи, нарушаващи суверенитета на страната.

Предложението включва значителни териториални отстъпки от страна на Киев и съкращаване на украинската армия

САЩ и Русия с мирен план, който поставя Украйна на ръба на капитулация

Украйна е в изключително уязвима позиция – зависима от западните доставки на оръжия и разузнаване, изтощена от войната и подложена на външен натиск да приеме мир, който може да се окаже нестабилен и несигурен. Зеленски твърди, че Киев ще работи „спокойно и конструктивно“ с Вашингтон, като предлага свои алтернативи. Но зад този дипломатичен тон стои ясно предупреждение – Украйна се нуждае от „истински мир, който няма да бъде разрушен от трета руска инвазия“.

На срещата на Г-20 съюзниците ѝ ще трябва да решат не просто дали подкрепят мира, а каква точно е представа им за мир и на каква цена може да бъде постигнат. Защото отговорът на тези въпроси ще определи не само бъдещето на Украйна, но и сигурността на Европа за поколения напред.