Дипломатическият конфликт между Китай и Япония се задълбочи рязко през последните седмици, след като новият японски премиер Санае Такаичи заяви, че евентуална китайска атака срещу демократично управлявания Тайван може да доведе до военен отговор от Токио. С думите си тя наруши дългогодишната стратегическа двусмисленост, поддържана от Япония и ключовия ѝ партньор САЩ, и предизвика остра реакция от Пекин, достигнала чак до Организацията на обединените нации.

Китайският посланик в ООН Фу Кон изпрати писмо до генералния секретар Антониу Гутериш, в което обвини Такаичи в „сериозно нарушение на международното право“ и подчерта, че евентуална японска намеса в тайванския пролив би представлявала „акт на агресия“. По думите му Пекин ще „упражни правото си на самозащита“ и ще защити своя „суверенитет и териториална цялост“, цитира Reuters.

Това е най-силната критика на китайски официален представител към Такаичи досега и бележи най-острата двустранна криза между държавите от години. Китайското правителство вече твърди, че японските изявления са „увредили сериозно“ търговските отношения, а концерти на японски музиканти в Китай бяха внезапно отменени.

Санае Такаичи може да се превърне в първата жена, прекрачила свещения ринг, ако реши лично да връчи премиерския трофей по време на големия зимен турнир във Фукуока

Първата жена премиер на Япония е на път да сблъска новото време с най-стария мъжки бастион в страната – сумото

Какво каза Такаичи и защо това е безпрецедентно?

По време на парламентарно изслушване на 7 ноември опозиционен депутат попита премиера дали „заплашваща съществуването“ ситуация – термин в японското законодателство, позволяващ използване на военни сили – може да възникне при китайска атака над Тайван. Такаичи отговори, че ако Пекин се опита да установи пълен контрол върху острова чрез бойни кораби и военна сила, това би могло да бъде такава ситуация.

По-късно тя добави, че атака срещу американски военни кораби, изпратени да пробият евентуална китайска блокада, би наложила на Япония да се намеси военно в защита на себе си и на съюзника си.

Тези коментари са значително отклонение от традиционната политическа линия, която страната следва десетилетия наред.

Такаичи допълнително разгневи Пекин, като публично обяви срещата си с тайвански представител на регионална конференция в Сеул – ход, който китайското външно министерство нарече „провокация“.

Защо Тайван е толкова важен за Токио?

Тайван се намира на малко повече от 100 км от японска територия. Морските маршрути около острова са ключови за японската търговия, а страната приютява най-големия контингент американски войски в света. Японското законодателство от 2015 г., което разшири възможностите на самозащитните сили да действат извън страната, също играе роля – особено в ситуации, засягащи регионалната сигурност и съюзническите ангажименти.

На въпрос дали би изпратил американски войски в защита на Тайван, ако Китай нападне острова, Тръмп отказа да даде конкретен отговор, като подчерта: „Ще разберете, ако се случи. А той знае какъв е отговорът“

Тръмп и „тайванското обещание“ на Пекин: Стратегическа двусмисленост в действие

Ескалация в реториката – от Пекин до Осака

Реакциите не закъсняха. Китайският консул в Осака сподели статия за коментарите на Такаичи с текст: „мръсната глава, която се подава, трябва да бъде отсечена“. Токио определи това като „крайно неуместно“, а публикацията беше изтрита.

Освен официалната дипломатическа нота, която Китай изпрати до Токио като протест срещу думите на Такаичи, Пекин припомни и историческия контекст – периода след Втората световна война. Тогава в декларациите от Кайро (1943 г.) и Потсдам (1945 г.) съюзническите сили заявяват, че териториите, окупирани от Япония по време на войната, трябва да бъдат върнати на Китай. Именно на тези документи Пекин стъпва, за да обосновава претенциите си към Тайван, макар че много държави ги възприемат като политически намерения, а не като юридически обвързващи споразумения.

Опит за деескалация

В отговор на официалния протест на Китай, главният секретар на японското правителство Минуру Кихара потвърди ангажимента на Токио към споразумението  от 1972 г., според което Япония признава правителството в Пекин като единственото легитимно – позиция, поставяща основата на двустранните отношения от почти половин век. Той подчерта, че Япония се надява проблемите около Тайван да бъдат решени мирно чрез диалог.

Самата Такаичи отбеляза, че коментарите ѝ са били „хипотетични“ и че в бъдеще ще бъде по-въздържана в подобни изказвания в парламента.

Според американски представители китайският президент Си Дзинпин е наредил армията му да бъде в готовност за нападение срещу Тайван до 2027 г. Макар много анализатори да смятат това за мотивационно указание, а не за конкретна времева линия за инвазия, напрежението остава високо.