Очакването, което цари в Япония, напомня на напрежението преди последния сблъсък в големия зимен турнир по сумо във Фукуока – едно от шестте най-престижни състезания в календара на спорта. Различното е, че този път не става въпрос за борци на ринга, а за политическа фигура с далеч по-голяма тежест – новоизбраната министър-председателка на страната, Санае Такаичи.

До финала на 15-дневния турнир остават само дни, а въпросът, който вълнува феновете, няма нищо общо с точките или шампионския пояс. Всички очакват да разберат дали Такаичи – първата жена, застанала начело на японското правителство – ще се осмели да прекрачи в дохьо, свещения ринг на сумото, за да връчи премиерския трофей на победителя. Ако го направи, тя няма просто да връчи награда – тя ще влезе в историята.

Сумо рингът е много повече от спортна арена, защото в продължение на векове се смята за „свещено пространство“, недостъпно за жени поради шинтоистко вярване, че те са „нечисти“ заради менструалната кръв, разказва The Guardian.

Затова въпросът дали Такаичи ще стъпи в свещения ринг на сумото се превърна в тест за Япония – страна, която е лидер в технологиите, но и такава, в която патриархалните традиции са дълбоко вкоренени.

На запитване дали министър-председателката ще поиска изключение, говорителят на правителството Минору Кихара отговори уклончиво:

„Премиерът желае да прояви уважение към традициите и културата на сумото. Все още не е взето решение по въпроса. Ще обмислим подходящ отговор в съответствие с нейната воля.“

Зад думите „уважение към традицията“ мнозина прочетоха между редовете, че Такаичи – известна със своите консервативни възгледи – вероятно няма да се изправи срещу Съюза по сумо.

Противоречията около участието на жени в сумо датират от десетилетия. През 1990 г. първата жена – главен секретар на кабинета, Маюми Морияма, поиска да връчи премиерския трофей от името на тогавашния министър-председател. Искането ѝ беше отхвърлено с обяснението, че „трябва да съществува поне една организация като нашата“, припомня Asahi Shimbun.

Десет години по-късно губернаторката на Осака Фусае Ота беше принудена да връчи наградата от пътеката до ринга, след като Съюзът по сумо отново отказа да ѝ позволи достъп до арената.

Най-острият сблъсък идва през 2018 г. по време на демонстрационен турнир в град Маидзуру, когато кметът на града Рьозо Татами получава инсулт в средата на ринга. Няколко жени – сред тях и медицинска сестра – се втурват да му окажат първа помощ. Вместо благодарност, съдията ги приканва по високоговорителя да напуснат дохьото. Жените отказват, а след инцидента организаторите посипват ринга с „пречистваща“ сол.

Общественото възмущение е огромно. Председателят на Съюза, Хаккаку, поднася официални извинения за „неподходящите действия“ на съдията. Но само няколко дни по-късно организацията отново е на прицел, след като не позволява на кметицата на Такаразука Томоко Накагава да произнесе реч от ринга. Тя говори отстрани и спечелва аплодисменти, като признава, че се чувства „унижена“.

През 2019 г. Съюзът сформира експертен панел, за да разгледа забраната, но както съобщава Asahi, и до днес не съществува решение.

Ако Такаичи реши да прекрачи прага на ринга, това би било символична победа за жените в Япония и потенциален политически тласък за самата нея. Като консерваторка, тя рядко се асоциира с феминистки каузи, но подобен акт би ѝ спечелил симпатии отвъд традиционната ѝ база от избиратели.

Дори и без това сумото преминава през ренесанс. След години на скандали, свързани с насилие и тормоз в тренировъчните центрове, спортът отново е в подем. Билетите за шестте турнира в годината се разпродават за часове, а феновете празнуват възхода на Онозато – първия японски йокодзуна (велик шампион) от осем години насам.

През лятото дори Лондон посрещна грандиозно шоу в Royal Albert Hall – първата поява на сумо във Великобритания от 34 години.

В този контекст решението на Такаичи със сигурност ще надхвърли границите на спорта, защото ще бъде тест за това доколко съвременна Япония е готова да постави равенството между половете над ритуала – и дали една жена може да прекрачи границата между „свещеното“ и „забраненото“ – без да изгуби уважението на нацията.