Лъскави партита, шампанско, пера, джаз и блясък – повечето хора разбират „Великият Гетсби“ точно по този начин.

Само че реалността зад романа на Ф. Скот Фицджералд, публикуван за пръв път през април 1925 г., е далеч по-мрачна и многопластова от образа, който днес продава хотели, дивани и дори… сандвичи.

Да, буквално можеш да си купиш Гетсби сандвич – огромна бомба от холестерол, кръстена на герой, чийто живот всъщност приключва в самота, разочарование и безсмислена смърт. Звучи ли ви като тематично парти с дрескод пайети?

Гетсби не е просто чаровният домакин, който предоставя на гостите си колоритни вечери и джаз от грамофона.

Той е бивш бедняк, самопровъзгласил се за милионер, замесен в престъпни схеми, с мания по жена, която никога не е успял да има. Той е перфектната илюстрация на онова, което днес наричаме „Американската мечта“ – с всичките ѝ напразни обещания, заблуди и катастрофални разочарования, пише BBC.

Осиновен от човек, който се е борил срещу всяка форма на диктатура, Ричард Блеър израства в сянката на „1984“ и незаменимия Джордж Оруел - не като писател, а като пазител на един от най-силните гласове срещу тиранията.

Обикновен син на необикновен баща: Какво е да си живял със създателя на Големия брат

Когато романът излиза за пръв път през 1925 г., критиците или не го разбират, или го приемат като поредния криминален сюжет. The New York World дори го обявява за разочарование.

До смъртта на Фицджералд през 1940 г. книгата не успява да направи впечатление и дори остава с непродаден втори тираж.

Истинският обрат настъпва по време на Втората световна война, когато 155 хиляди копия са раздадени на американските войници. След това романът започва нов живот – първо влиза в класните стаи, после в университетите и бавно, но сигурно се прокрадва към Холивуд.

Днес, дори и никога да не сте чели книгата, със сигурност сте „усещали“ духа на Гетсби – през култовата роля на Робърт Редфорд, през филма на Баз Лурман с Леонардо ди Каприо, през колекции от парфюми, графични романи, мюзикъли, дори с предложения за Muppet адаптация (чиито звезден момент все още не е настъпил).

„Пътеводител на галактическия стопаджия“ на Дъглас Адамс е любима на читатели, учени и технологични лидери от десетилетия наред

„Измислих я пиян в полето“: Историята на култовата космическа комедия, която вдъхнови Мъск

Какво казва Гетсби за обществото ни?

Ако оригиналният роман е бил погрешно разбран, днес той просто е постоянно използван. Всяка нова адаптация го превръща в нещо още по-комерсиално, но и по-достъпно. И макар че Фицджералд навярно би се ужасил от партитата с дрескод Gatsby chic, има нещо важно в тази културна обсесия: хората продължават да се завръщат към тази история, защото усещат, че под целия този блясък се крие нещо дълбоко и истинско.

Новите интерпретации, като романа „Ник“ от Майкъл Фарис Смит, който разказва историята на Ник Карауей, разкриват още пластове. Сюжетът включва войната, любовта в Париж, престой в подземния свят на Ню Орлиънс – и преди всичко изгубеното поколение, което търси смисъл.

Когато Смит за първи път чете „Великият Гетсби“ в училищните си години, книгата не го впечатлява особено. „Сякаш се разказваше за група хора, които се оплакват от неща, за които не би трябвало да се оплакват“, казва той.

Години по-късно, когато вече живее в чужбина, романът му проговаря по нов начин.

Впечатлява го особено една сцена – когато Ник Карауей осъзнава, че вече е навършил 30, което отключва въпроси за вътрешната му травма и отчуждение. Идеята за роман, който разказва историята на Ник, се ражда именно там.

Смит завършва „Ник“ през 2014 г., но открива, че ще трябва да чака до 2021 г., когато изтича авторското право на „Гетсби“.

„Дванадесетте цезари“ преведена от латински от водещ на подкаст, разказва подробности за началото на Римската империя - от провалите в древната политика до секс скандали

2000-годишна книга за живота на римските императори стана неочакван бестселър

Днес романът му е част от цяла нова вълна от адаптации, които се възползват от свободния достъп до текста. Мюзикъли, нови издания, интерпретации с размяна на половете, дори феминистки римейк и мистерии с измислени роднини – светът на Гетсби вече е цяла културна платформа.

Смит вярва, че душата на Гетсби не е в партитата и шампанското, а в онова усещане, че всичко може да се разпадне във всеки един момент. Ветеран от войната, Ник олицетворява онова вътрешно разместване, което прави романа толкова съвременен.

Първоначално Фицджералд обмисля разказът да бъде в трето лице, но избира първото именно заради ефекта на дистанция и амбивалентност. Ник обича и същевременно осъжда Гетсби – връзка, която придава на романа дълбочина отвъд митологията на зеления фенер и лъскавите автомобили.

Фицджералд критикува расизма на Том Бюканън, но самият текст носи остарели и обидни описания. Персонажите на жените са повърхностни, пасивни, сведени до желанията на мъжете. Въпреки това, новите адаптации търсят начини да преосмислят именно тези аспекти – не с цел отричане, а с цел осъвременяване.

Дълго критикувана и неразбрана, съпругата на Линкълн най-накрая получава различен поглед върху своята роля в историята

„Mrs. President“ – нова пиеса представя Мери Тод Линкълн в различна светлина

Гетсби винаги е различен, а това зависи само от читателя

За едни „Великият Гетсби“ е роман за любовта и загубата. За други – за класовото разделение и неосъществимата Американска мечта. И ако тази мечта днес изглежда още по-далечна, скрита някъде зад стената на икономическото неравенство и социалните бариери, то книгата остава актуална до болка.

„Това, което големите романи правят – те се променят заедно с теб“, казва Смит.

И е прав. Ако четеш „Великият Гетсби“ на 17, ще го разбереш по един начин. На 30 – по съвсем друг. А когато на 40 отново я грабнеш, ще се чувстваш сякаш четеш напълно различно произведение.