Обикновен син на необикновен баща: Какво е да си живял със създателя на Големия брат

От самото начало на Ричард Блеър не му е лесно. След раждането си е изоставен, а когато е на три седмици, е осиновен. Но само девет месеца по-късно новата му майка Айлин умира след алергична реакция към упойка по време на операция. Мнозина очакват, че Ричард ще се върне в сиропиталището, защото осиновителят му Ерик едва ли ще може да се грижи за него.

Ерик обаче не е просто един средностатистически британец. Той е талантлив писател, известен на целия свят под псевдонима Джордж Оруел. Макар да е прехвърлил 40-те си години и да е тежко болен, той решава да отгледа малкия Ричард, пише The Guardian.

Оруел и съпругата му Айлин много искат да имат деца, но това е невъзможно. Той е стерилен, а тя не може да зачене заради онкологично заболяване. И макар съпругата му да умира, Оруел в твърдо решен да не се отказва от детето.

„Онова, което най-много искаше, бе да има деца. А аз бях неговото семейство“, спомня си Ричард.

Оруел е считан за един от най-влиятелните (ако не и най-влиятелният) писатели на миналия век. Той остава в историята с романа си „1984“, в който създава първообраза на Големия брат. Това обаче не е единственото му значимо произведение. Оруел е автор и на „Фермата на животните“. И двете книги са смятани за образец в антиутопията.

Оруел описва себе си като социалдемократ и има силна непоносимост към всяка диктатура, независимо дали е фашистка или комунистическа. Именно тази омраза към подтисническите режими е в основата на фантастичната му книга „1984“.

Getty Images | Ричард Блеър на откриването на бронзова статуя на баща му Джордж Оруел пред BBC Broadcasting House, Лондон

Оруел и синът му Ричард са толкова различни, че няма накъде повече. Писателят е изтъкан от противоречия човек, търсещ, див и непримирим. Служил е като британски полицай в Мианмар, сражавал се е гражданската война в Испания, откъдето си е тръгнал след почти фатално прострелване в гърлото, живял е по улиците в Лондон, обикалял е публичните домове в Париж. В края на живота си се оттегля на отдалечения остров Джура, където създава шедьовъра си „1984“.

Синът харесва уютния и спокоен живот. Живее в китно английски село в Уорикшир и отдава под наем ваканционни имоти в Шотландия.

И все пак, както сам казва Ричард пред The Guardian, Оруел е оформил живота му:

Той беше изцяло отдаден на мен.

От окопите до Мордор: Каква е връзката между Първата световна война и „Властелинът на пръстените“

След смъртта на Айлин здравето на писателя също е разклатено. Той е неизлечимо болен от туберколоза и дните му са преброени. Оруел търси тихо място, на което да се съсредоточи върху работата си, когато неговият редактор в изданието “Observer” Дейвид Астор му предлага вилата си на шотландския остров Джура. Писателят се мести там заедно със сина си и сестра си Аврил, която е в ролята на бавачка за детето.

Ричард си спомня за острова като за „райско място“:

Живеехме в добре поддържана ферма. Имаше много храна и можех да обикалям където си поискам. В Лондон това няма как да ти се случи.

Други деца няма, но това не го притеснява. Докато Оруел пише, хлапето обикаля и открива острова. Следобед пие чай с баща си, а през летните вечери ловят раци. Двамата прежияват много приключения заедно. Веднъж влизат с лодка в морето, но понеже Оруел не преценява правилно кога ще дойде приливът, за малко не се удавят. Друг път бащата съветва сина да ходи винаги със здрави ботуши, защото на острова гъмжи от змии. Оруел се отнася към хлапето като към възрастен, защото няма опит с деца, но междувременно продължава да живее по своя си начин – работата му е най-важна, но не спира да ухажва и различни жени. Предлага брак цели четири пъти и успява да се ожени отново почти на смъртния си одър.

В тези години писателят живее с усещането за изтичащо време и огромен страх – да не зарази сина си с туберколоза. Заради това той много рядко си позволява физически контакт с детето, не го прегръща и не го целува, но едновременно с това се притеснява, че така се отчуждават. През 1949 г. болестта му е толкова напреднала, че е настанен в санаториум. На следващата година умира едва на 46 години.

Ричард научава за смъртта на баща си от новините на радио BBC. После се мести в друга ферма с леля си и нейния съпруг. Там се учи на земеделие. А с годините започва да научава и повече неща за родителите си. За майка си той не знае нищо, докато не започва да чете. Оруел не обичал да говори по тази тема.

„На девет или десет години научих, че съм осиновен след като леля ми изпусна фраза случайно в някакъв разговор. Не беше голям удар. Майка ми беше починала, когато бях малък, а баща ми тряваше да намери кой да се грижи за мен, докато самият той умираше. Бях свикнал да оставам при всякакви хора“, разказва Ричард.

Евангелие на богатството: Как едно бедно шотландско момче става най-заможният човек в света

Когато е на 12 години, започва да чете книгите на баща си. Харесва „Фермата на животните“ без да осъзнава, че е алегория за режима на Йосиф Сталин. И никак не разбира „1984“.

Днес написаното от Оруел се е превърнало в част от ежедневния език. Най-яркият пример за това е Big Brother. А синът му казва:

Не можеш да отвориш вестник без да забележиш една или друга препратка към това. И започваш да си мислиш: Всички още говорят за баща ми.

Мрак и изкупление: Как Човекът в черно Джони Кеш ни изпраща подарък от отвъдното

Ричард завършва университет с агроспециалност и се жени когато е на 20 години за Елинор, с която са заедно и до днес. Дълго време той живее скромно и не харчи постъпленията от хонорарите на баща си. Парите на писателя минават през компания, създадена от счетоводителя му още докато Оруел е жив. Същият човек управлява финансите и след смъртта му, но в един момент се оказва, че парите са изчезнали.

„Да кажем, че е правил неразумни инвестиции“, казва Ричард.

Съдебната битка за наследството на писателя, започната от последната му жена, се точи години. Накрая тя печели спора, но малко след това умира. Ричард остава единственият наследник. Днес разказва, че парите започнали отново да се трупат, когато телевизии и филмови студия започнали да проявяват интерес към екранизирането на „1984“. Животът му се променя – през 1984 г. си купува къща с парите от „1984“. Но казва, че това случайност.

След пенсионирането си Ричард се посвещава на баща си. Обикаля Испания и разглежда къде е бил Оруел по време на гражданската война. С годините той става експерт по живота на баща си. И понякога се пита дали нещо, което знае, е от негов собствен спомен, от разказ на съвеременник или го е прочел някъде.

Оруел всъщност произхожда от богат род. Пра-прадядо му бил собственик на плантация в Ямайка във времената, когато се е печелело много благодарение на робския труд на чернокожите. В началото на XIX в., когато робството се премахва, семейството получава колосалната компенсация от 20 млн. британски лири. Но когато Оруел се ражда, богатството вече е изхарчено. Така че на него му се налага да е отличен ученик, за да печели стипендии и да гарантира сам образованието си.

Като млад писателят е полицай в Бирма (днес Мианмар), тогава част от британската империя. От там черпи вдъхновени за първия си роман „Бирмански дни“.

Четейки за баща си, Ричард научава много и за майка си. И днес я описва така:

Образована и в интелектуално отношение – наравно с баща ми.

Има много спекулации, че за литературните успехи на Оруел е отговорна първата му съпруга. Твърди се, че тя помагала активно при писането на „Фермата на животните“, а освен това е измислила и заглавието „1984“. Всъщност то идва от нейно стихотворение.

Отношенията между двамата обаче са сложни. Оруел винаги е бил голям почитател на женската красота, което води до много изневери. От днешна гледна точка той далеч не е идеален образ. Освен всичко останало демонстрира и открит антисемитизъм.

Каквито и недостатъци да има като човек, Оруел си остава гигант в литературата. Посветил творчеството си на теми като тирания, война и бедност, той успява да създаде толкова запомнящи се образи, че почти 80 години след смъртта му всички знаят какво означават те. Макар и не винаги да знаят кой е създателят им.

Днес синът му, който никога не е имал интерес към писането (описва се като мързелив), казва за себе си, че е „просто пазител“ на наследството:

Аз съм просто пазач, обикновен син на необикновен баща.