Да бъдеш внук на Нелсън Мандела не е просто семейна връзка, а отговорност. Така вижда ролята си Ндаба Мандела – политолог, председател на Института за човечност „Мандела“ и един от наследниците на най-разпознаваемото име в борбата срещу апартейда в Южна Африка.

Роден преди 43 години в Совето, той израства до своя дядо и днес работи за съхраняването на неговото дело. Според него политическата еманципация, постигната от Нелсън Мандела, трябва да бъде последвана от икономическа.

„Имаме отговорност да продължим наследството на моя дядо. Той постигна политическа еманципация, но икономическата трябва да върви ръка за ръка с нея“, посочва той в интервю за El País. По думите му Южна Африка продължава да се сблъсква с множество предизвикателства, сред които достъпът на младите хора до качествено образование.

„Какво поколение отглеждаш, ако не му даваш средствата да се превърне в критично мислещи хора? Често казвам на младите да мечтаят мащабно – толкова мащабно, че собствените им мечти да ги плашат“, допълва той.

Легендарният плувец има своя фондация, чрез която насърчава разговора за психичните проблеми в спорта, а и извън него

След олимпийската слава Майкъл Фелпс посвещава живота си на психичното здраве

Първият му спомен за дядо му е от времето, когато Нелсън Мандела все още е в затвора. Ндаба е едва на осем години, когато родителите му го водят на посещение.

„Имах идеализиран спомен, защото идвах от Совето, а там видях бетонни стени, къща с басейн. Аз нямах такова нещо. Там за първи път в живота си срещнах готвач“, разказва той.

Споменът му от тази среща е свързан не с политиката, а с интереса на дядо му към образованието.

„Непрекъснато ни питаше: Как сте? Как се казвате? Кой ви е любимият предмет? Още тогава можеше да се види, че този човек се интересува от образованието ти.“

След освобождаването си през 1990 г. Нелсън Мандела поема грижата за внука си, докато родителите му следват в университет. Ндаба признава, че в началото е било трудно, защото дядо му е бил строг, но именно тогава научава най-важните уроци в живота си.

„Той ме научи да оправям леглото си, да сгъвам дрехите си и да поддържам стаята си подредена, за да мога да се съсредоточа върху това, което трябва да бъде свършено“, спомня си той.

Още по-важни обаче били уроците за отговорността към другите.

Когато е на 13 години, Нелсън Мандела му казва: „Ти си мой внук и затова хората те виждат като лидер, следователно трябва да имаш най-добрите оценки в класа.“

Тогава му обяснява и какво означава привилегията.

„Не се тревожиш откъде ще дойде следващото ти хранене и като привилегирован човек имаш отговорност към своите братя и сестри. Това е същността на Убунту (традиционна африканска житейска философия, основана на идеята за човечност, съпричастност и взаимна свързаност между хората): Аз съм, защото ти си, защото ние сме.“

С усилването на критиките си срещу войната с Иран, папата – благодарение на американския си произход – придобива роля в политиката на САЩ, каквато никой негов предшественик не е имал

Лъв срещу Тръмп: Как папата се превърна в безстрашен противник на американския президент

Според Ндаба Мандела делото на дядо му остава живо и днес. Той определя като най-голямото му постижение не политическите промени, а предотвратяването на гражданска война.

„Той донесе мир, но преди всичко предотврати гражданска война. Това е истинското му наследство – че запази мира и спря кръвопролитията в страната ни.“

За него обаче наследството не е въпрос на памет, а на действие: „Какво може да направи всеки от нас, за да осигури повече права?“

Една от най-болезнените теми в семейството остава смъртта на баща му от СПИН. След загубата Нелсън Мандела настоява причината за смъртта да бъде обявена публично въпреки стигмата, която по онова време съществува около заболяването.

„Можехме да кажем пневмония или туберкулоза, но дядо ми каза „Не. Няма да направим това. Просто ще кажем, че СПИН отне живота на сина ми.“ Това беше важно. За първи път известно семейство каза истината.“

Днес Ндаба Мандела носи и друга роля – тази на традиционен водач на своя клан. След като брат му изпада в конфликт с местната общност и краля, хората се обръщат към него.

„Трябва да се грижа за селото си“, отбелязва той.

Макар да е роден в Совето, селото Куну остава негов дом и отговорност.

„Това е толкова отдалечен селски район, че държавата не достига до него и аз трябва да се грижа за всичко, от което хората там се нуждаят. Аз съм представител на моята общност.“

А когато го питат дали харесва тази роля, отговорът му е кратък:

„Да, и ще заема мястото, което ми принадлежи.“