Преди десетилетие американският плувец Майкъл Фелпс озари Летните олимпийски игри през 2016 г., когато печели повече медали от всеки друг спортист – пет златни и един сребърен.

А когато след тези игри сложи край на легендарната си кариера като най-титулувания олимпиец в историята – с впечатляващите 28 медала – изглеждаше немислимо името му някога да се свързва с нещо различно от плуването.

Но след като напусна басейна, 40-годишният Фелпс откри ново призвание и се превърна в един от най-изявените и откровени застъпници за психичното здраве и доброто психическо състояние както в спорта, така и извън него.

„Безопасността във водата, но и психичното здраве – това съм аз“, казва плувецът пред CNN.

Това са и основните приоритети на фондацията „Майкъл Фелпс“. 

Организацията, създадена през 2008 г., първоначално има за цел да помага на младите хора чрез насърчаване на здравословния начин на живот и безопасността във водата. Интересното е, че самият Фелпс се е страхувал от водата, когато започва да тренира плуване на седемгодишна възраст.

Постепенно обаче мисията на фондацията се променя. През 2020 г. тя официално разширява дейността си, за да включи подкрепа за психичното благополучие и емоционалната устойчивост на деца.

„Възможността да включа темата за психичното здраве във фондацията си наред с плуването ми дава отново онова чувство за цел, което имах, когато се състезавах“, споделя 23-кратният олимпийски шампион.

Да намериш смисъл отвъд басейна

Фондацията на Фелпс е само един от многото начини, по които той се посвещава на новата си мисия.

През 2023 г. той си партнира с онлайн платформата за терапия Talkspace и застана начело на кампанията „Start from the Top“ – инициатива, насочена към изграждане на устойчиви навици за психично благополучие чрез пет основни принципа.

През последните години Фелпс изнася и множество мотивационни речи по света, в които открито говори за борбата си с депресията и за уроците, които е научил през различните трудности в живота си.

Мъжът, прекарал близо две десетилетия в безмилостно преследване на съвършенството в басейна, днес е превърнал в своя житейска мисия да помага на другите. За целта той говори открито за тежкия път, който самият той е извървял.

А според Фелпс е имало един определящ момент, който е променил всичко.

„Честно казано, мисля, че това беше моментът, в който не исках повече да живея“, разказва той. „Когато стигнах до тази точка, си казах, че нещо не е наред и трябва да потърся помощ.“

„Това беше първият път, в който помолих за помощ, защото просто не знаех какво да правя. И съм много благодарен, че получих подкрепата, от която имах нужда, защото исках промяна.“

„След това вече ставаше въпрос за това да намеря почва под краката си и да се чувствам добре, когато споделям историите, за които говоря.“

Да спасиш живот е по-важно от всичко

За много спортисти – особено за тези, достигнали абсолютния връх в своя спорт, както направи Фелпс – пенсионирането бележи края на изтощително пътуване и време за равносметка.

Но последното професионално плуване на Фелпс през 2016 г. далеч не означаваше край на работата му. Всъщност след това му предстои друго състезание и то такова, което според самия олимпийски шампион има много по-голямо значение от всички негови спортни успехи.

„Спомням си как след Олимпиадата през 2016 г. бях в Microsoft и един млад мъж стана и каза, че има мечтаната работа и е постигнал всичко, което някога е искал. Но вече не му се живее.“

„Отвърнах му, че го разбирам и съм преживявал подобни моменти. А той допълни: Това, че ти го сподели публично, ми даде силата и увереността и аз да го направя.“

В спорта уязвимостта често се възприема погрешно като признак на слабост – особено при елитни спортисти, които са идолизирани от милиони хора.

Като продължава да говори толкова открито за значението на психичното здраве, Фелпс помага тази нагласа да се промени.

Днес мотивацията му вече не са златните медали, а нещо много по-важно:

„За мен спечелването на златен медал е далеч по-маловажно от възможността да спасиш нечий живот.“