Силно амбициозен, с остър ум и рядко срещана съобразителност, Андрю Карнеги напуска родната Шотландия, за да започне нов живот в Америка на 12-годишна възраст.

Въпреки бедните си корени той става най-богатият човек в света. За разлика от някои други бизнес магнати от Златната ера, Карнеги е толкова щедър, колкото и успешен, че в крайна сметка раздава цялото си състояние, разказва изданието Love Money.

Андрю Карнеги е роден на 25 ноември 1835 г. в скромна двуетажна къщичка на улица „Муди“ в Дънфърмлин, Шотландия.

Той е син на Уилям, тъкач на ръчен стан, и съпругата му Маргарет. Андрю е най-голямото от трите им деца. Сестра му Ан е родена през 1840 г., но за съжаление умира в детска възраст, а по-малкият му брат Томас се появява на бял свят през 1843 г.

Карнеги споделят тесния си дом с друго семейство и живеят в една стая. По времето, когато се ражда Андрю, тъкаческите умения на баща му са търсени, тъй като САЩ наскоро са свалили всички мита върху ленените продукти.

В резултат на това през 1836 г. Уилям се премества със съпругата и сина си в малко по-голяма къща и купува няколко допълнителни тъкачни стана.

Добрият финансов късмет на семейството обаче нямало да продължи дълго. Американската паника от 1837 г. и последвалото повторно въвеждане на мита водят до намаляване на търсенето на фино шотландско бельо в САЩ. Освен това, с набиращата скорост на индустриална революция, фабрикитe започват значително да подбиват цените на шотландските ръчни тъкачи.

Семейството скоро се оказва в тежко икономическо положение. В началото на 40-те години на XIX в. са принудени да се върнат обратно в друга малка къщичка.

Докато на Уилям му липсват естествени бизнес умения, находчивата Маргарет е родена предприемачка - добродетел, която явно предава на най-големия си син. За да свърже двата края, тя се насочва към продажбата на сладкарски изделия, зеленчуци и пайове в импровизирания си „магазин за сладкиши“, който управлява в семейния дом. Започва да шие и обувки - умение, на което я е научил баща ѝ обущар, и в крайна сметка се превръща в основен доход на семейството.

Предприемаческите умения на Андрю Карнеги се проявяват още от ранна възраст. Той умело финансира хобито си да отглежда зайци и гълъби, като кръщава всяко животно на името на свои съученици, които в замяна ги хранят. На 10-годишна възраст той вече води сметките на магазина за хранителни стоки на майка си.

Карнеги е посещавал местното училище само няколко години. Въпреки това бъдещият магнат развива прилични умения по аритметика - и това не свършва дотук. Подпомогнат от чичо си по майчина линия, политическия активист Джордж Лаудер-старши, той също така придобива любов към книгите за цял живот и развива завидна памет.

От окопите до Мордор: Каква е връзката между Първата световна война и „Властелинът на пръстените“

Пристигане в САЩ

След като преживяват трудно зимата на 1847-1848 г., Маргарет и Уилям продават вещите си и последния си останал стан и вземат назаем каквото могат, за да съберат пари, с които да платят пътуване до Америка. Пристигайки в САЩ, те планират да се присъединят към сестрите близначки на Маргарет, Ани и Кити, които живеят в Пенсилвания.

Семейството отплава на 19 май 1848 г. на борда на бившия китоловен кораб Wiscasset. До Ню Йорк стигат за 50 дни. След като пристигат в Голямата ябълка, те пътуват до роднините си с автобус, канал, железопътен вагон и параход -, което в крайна сметка им отнема три седмици. Настаняват се в две стаи над местна тъкачница и Уилям прави всичко възможно да издържа съпругата си и двамата си сина, като тъче покривки, които продава от врата на врата.

Бизнесът му обаче е пълен провал. Отново Маргарет е тази, която успява да задържи семейството на повърхността, печелейки около 4 долара седмично (155 долара в днешни пари), като прави обувки.

Андрю си намира работа в текстилна фабрика и работи изтощително по 12 часа шест дни в седмицата. Изкарва само $1,20 на седмица. Уилям работи заедно със сина си там за кратко, но в крайна сметка напуска, за да се върне към тъкачния стан, което оказва допълнителен финансов натиск върху семейството.

За щастие младият Карнеги привлича вниманието на шотландския собственик на фабриката Джон Хей, който го наема да се грижи за парната машина и да пали котела, като плаща на тийнейджъра по $2 на седмица, или около $78 в днешни пари. Работата обаче била мрачна и опасна и Карнеги разкрива в по-късен етап от живота си, че често сънувал кошмари за експлозия на котела.

Година по-късно младежът получава работа като куриер в телеграфна компания - възможност, която го кара да „полудее от удоволствие“ и, цитирайки автобиографията му, „го издига в рая“.

Получавайки $2,50 долара на седмица ($100 днес), той използва впечатляващата си памет, за да научи местоположението на най-важните предприятия в Питсбърг и да създаде много връзки, които ще се окажат полезни по-късно в кариерата му.

Карнеги също така става един от първите хора в Америка, които могат да дешифрират телеграфните съобщения по слух, и през юни 1851 г. е повишен в ролята на заместник-оператор. Той печели по $4 на седмица, което е същото като заплатата на майка му.

Винаги нетърпелив да усъвършенства знанията си, предприемчивият младеж компенсира липсата на образование, като редовно посещава безплатната библиотека в града.

През 1852 г. той се изкачва с още една позиция нагоре, като изкарва $5,77 на седмица ($230 долара днес), което го превръща в основния източник на пари на семейството. На 16-годишна възраст той е повишен в оператор на пълен работен ден.

По това време, благодарение на ролята си и умението да създава връзки, Карнеги е добре познат сред много от най-изтъкнатите личности в Питсбърг.

На 94 години Уорън Бъфет води Berkshire Hathaway до нови висоти

Големият пробив

Скоро след повишението Карнеги прави своя истински голям пробив, като получава работа, която го превръща в най-богатия човек в света.

Томас А. Скот, новият генерален управител на разрастващата се железопътна компания Pennsylvania, търси личен секретар и телеграфист, който да му помага да следи железопътния трафик. Той знаел точно кого да наеме, тъй като вече поверил много важни съобщения на младия Карнеги.

Той започва работа в железопътната компания на Пенсилвания на 1 февруари 1853 г. на 17-годишна възраст, като получава заплата от $8,08 седмично, което се равнява на $325 днес.

Но не всичко е минало добре. През 1855 г. семейството е разтърсено от трагедия, когато Уилям умира на 51-годишна възраст. Преждевременната му смърт поражда у Андрю, който по това време е на 19 години, още по-голямо желание да успее, за да подкрепи майка си и по-малкия си брат.

Карнеги се оказва образцов служител, като смайва шефа си със своите умения и проницателност. На свой ред Скот прави много, за да възпитава протежето си. Всъщност Скот дори е инициатор на първата инвестиция на Карнеги, когато през 1856 г. му подсказва за предстоящата продажба на 10 акции в инвестиционната компания Adams Express. Карнеги убеждава майка си да ипотекира семейната къща и купува акциите за 500 долара, което е около 18 000 долара през 2024 г.

След като железопътната индустрия процъфтява, дивидентите започват да се трупат. Освен това през 1858 г. Скот се погрижил една осма от дял в компания за производство на спални вагони да бъде заделена за Карнеги, който взел банков заем от 1250 долара, или 47 000 долара в днешни пари, за да финансира придобиването.

Реинвестирайки печалбата си, Карнеги прави и няколко други печеливши инвестиции по това време.

През 1859 г. Скот, който се е издигнал до вицепрезидент на железопътната компания Pennsylvania, предлага на Карнеги длъжността суперинтендант на Западната дивизия. Андрю надлежно приема и получава годишна заплата от $1500, или $56 000 днес.

Карнеги успява да издържа допълнително семейството си, като им предлага работа. Той наема 16-годишния си брат Томас за свой личен асистент, а също така урежда роля за братовчедка си Мария Хоган, която става първата жена телеграфолог в САЩ.

До 1860 г. Карнеги изплаща банковия заем с получените дивиденти, а инвестицията му в компанията за спални вагони му носи малко над $5000 годишно. Това е сериозна сума от $186 000 в днешни пари.

От аутсайдер с дислексия до върха на компания за $432 млн. Историята на Нийл Клифърд

Гражданска война

Когато Гражданската война в САЩ избухва през 1861 г. Карнеги е прехвърлен във Военното министерство и е натоварен с организирането на Военната телеграфна служба и транспортирането на доставки по железница за силите на Съюза.

През следващите няколко години той се посвещава на военната си роля, като през 1862 г. си взима тримесечен отпуск поради стрес. Връща се за кратко в Дънфърмлин с майка си, като в автобиографията си си спомня, че „сякаш бях в сън. Чувствах се така, сякаш мога да се хвърля върху свещената земя на дома и да я целуна“.

През този период той продължава да прави печеливши инвестиции, включително в стоманодобивната и петролната промишленост.

След края на Гражданската война през април 1865 г. Карнеги подава оставка от железопътната компания, за да се съсредоточи върху кариерата си на инвеститор. Той също така напуска, за да оглави новосъздаденото си предприятие Keystone Bridge Company, което може би е най-известно с изграждането на моста Ейдс в Сейнт Луис.

По това време Карнеги се премества в Ню Йорк заедно с майка си. През 1868 г., докато е отседнал в луксозния градски хотел „Сейнт Никълъс“, той пише обещание да раздаде излишъка от богатството си за благородни каузи.

Пъбове, автомобили и Ман Юнайтед: Какво наследство ще остави сър Джим Ратклиф?

Печалба

В началото на 30-те си години Карнеги вече е натрупал богатство, инвестирайки във всичко - от железници и железарии до парни лодки и петролни кладенци. Различните му бизнес начинания вече му носят около $50 000 долара годишно, което се равнява на $947 000 долара в днешни пари.

Въпреки това той решава да „сложи всичките си яйца в една кошница“ и да се съсредоточи върху железарската промишленост. Изгражда поредица от заводи, които печелят огромни суми пари, като доставят метал за железопътни линии, мостове и други инфраструктурни проекти. Но именно едно посещение в Лондон през 1872 г. ще даде тласък на развитието и ще позволи на Карнеги да спечели истински голямото богатство.

По време на пътуването си Карнеги се запознава с Хенри Бесемер, който е разработил процес за масово евтино производство на стомана. Осъзнавайки, че бъдещето е в стоманата, а не в желязото, през 1873 г. той създава компанията Carnegie, McCandless & Company, която през следващата година открива първия стоманодобивен завод на компанията.

През втората половина на 70-те години на XIX в. Карнеги се възползва от икономическия спад, за да изкупи конкурентни заводи и доставчици на суровини, необходими за производството на стомана, и става пионер в хоризонталната и вертикалната интеграция.

Благодарение на високоефективната си система за управление, неговото предприятие успява да изтласка всички останали конкуренти. Към 1878 г. компанията на Карнеги се оценява на $1,25 млн. долара ($39 млн. долара днес). Той притежава малко под две трети (59%) от акциите.

Пет години по-късно роденият в Шотландия магнат придобива най-големия конкурент на компанията си - Homestead Steel Works, с което затвърждава контрола върху процъфтяващата американска стоманодобивна промишленост.

Трагедия отново настъпва през 1886 г., когато любимата майка на Карнеги, Маргарет, и брат му, Томас, умират в рамките на няколко седмици един след друг.

На следващата година магнатът, за когото се твърди, че е бил толкова предан на майка си, че е отказал да се ожени, докато тя е била жива, се жени с Луиз Уитфийлд. Булката на Карнеги подписва предбрачен договор, който потвърждава ангажимента на новия ѝ съпруг да раздаде лъвския пай от парите си през живота си.

Възможност, а не край: Шест вдъхновяващи истории от старостта

Евангелие на богатството

До 1889 г. производството на стомана в Америка надминава това във Великобритания и тъй като Карнеги контролира по-голямата част от него, той се превръща в един от най-богатите хора в страната.

По-късно същата година индустриалецът пише „Евангелието на богатството“ - статия, в която твърди, че богатите трябва да раздават по-голямата част от парите си за благото на обществото. Това, заедно с подкрепата на Карнеги за профсъюзите и правата на работниците, за които той се застъпва в есе от 1886 г., му спечелва световна слава.

Въпреки това блестящата репутация на Карнеги е накърнена през 1892 г., годината, в която той създава Carnegie Steel. Проблемите започват, когато стачка в стоманодобивния завод „Хоумстед“ е брутално потушена след 143 дни от противник на профсъюзите, ръководителя на операциите Хенри Клей Фрик.

В резултат на това загиват 12 души и въпреки че по това време Карнеги е в Шотландия и не е пряко замесен, мнозина в крайна сметка го обвиняват за насилието.

През 1897 г. Андрю и съпругата му Луиза посрещат единственото си дете - дъщеря на име Маргарет, която, разбира се, е кръстена на майката на магната.

През следващата година индустриалецът купува замъка Скибо в Шотландските планини и харчи милиони за неговото обновяване. Освен това поръчва построяването на красиво имение в Манхатън, завършено през 1902 г., в което днес се помещава Музеят на дизайна „Купър-Хюит“, Смитсониън.

През 1901 г. Карнеги продава едноименния си стоманодобивен бизнес на финансиста Джей Пи Морган за $480 млн., или $17,4 млрд. в днешни пари.

По данни на нюйоркската корпорация Carnegie нетната стойност на богатството му достига съвременния еквивалент на $375 млрд., което с лекота би го превърнало в най-богатия човек на планетата, въпреки че в крайна сметка Джон Рокфелер го изпреварва. В крайна сметка компанията се слива с други стоманодобивни предприятия и се превръща в US Steel.

Джеф Безос дари $100 млн. на Ева Лонгория и пенсиониран адмирал

Благотворителност

След продажбата Карнеги се оттегля от бизнеса, като се посвещава изцяло на раздаването на огромното си състояние. Неговата благотворителност е насочена главно към образованието и световния мир.

Общо той финансира 2550 библиотеки по целия свят и множество институции, които носят неговото име, включително музеите „Карнеги“ в Питсбърг, университета „Карнеги Мелън“, Фондацията „Карнеги“ за международен мир и за развитие на обучението.

И това не е всичко. Благодарение на непрекъснатата работа на Корпорация Карнеги в Ню Йорк - благотворителната фондация, която Андрю основава през 1911 г., щедростта на индустриалеца продължава и след края на живота му. Организацията е осигурила финансиране за всичко - от разработването на инсулин и демонтирането на ядрени бойни глави до създаването на детското предаване Sesame Street.

През март 2022 г., повече от век след смъртта на Карнеги, фондацията обявява, че дарява 1 млн. долара на Международния спасителен комитет в подкрепа на украинците, които са принудени да напуснат домовете си заради руската инвазия.

Към момента на смъртта си през август 1919 г. на зрялата 83-годишна възраст Карнеги е раздал по-голямата част от богатството си. Останалите $135 млн., които днес се равняват на $2,4 млрд., той дарява на корпорацията Carnagie в Ню Йорк.

Често смятан за един от най-големите филантропи в света, Карнеги е известен с твърдението, че „човек, който умира богат, умира опозорен“. Той със сигурност се е придържал към известното си мото.