Беше му скучно и създаде бизнес за милиарди. А после разби формулата за най-бързия спорт в света

През 80-те години на миналия век Дитрих Матешиц се чувства отегчен. Вярно е, че има хубава работа като директор маркетинг на козметична компания, но му е писнало да продава паста за зъби и дезеодоранти. Той наближава 40-те и е уморен от корпоративната месомелачка.

„Виждах все същите сиви самолети, сиви костюми и сиви лица“, казва за този период Матешиц, според новата книга на Джошуа Робинсън и Джонатан Клег The Formula: How Rogues, Geniuses, and Speed Freaks Reengineered F1 into the World’s Fastest-Growing Sport, цитирана от The Wall Street Journal.

Търсейки изход от този, по собствените му думи кошмар, той попада съвсем случайно на една напитка. Това се случва при поредното пътуване, този път до Банкок през 1982 г. Тогава Матешиц случайно си купува напитка със странното име Krating Daeng, за да се освежи понеже се чувства отпаднал. Той е впечатлен и решава, че това е страхотен продукт, който може да се продава по целия свят. Матешиц издирва създателя на напитката Чалео Йоовидхия и го убеждава, че трябва да работят заедно. Това е началото една марка, покорила света – Red Bull.

Напитката е „адаптирана“, за да пасне на вкуса на европейския потребител. Пусната е в Австрия през 1984 г. Преди това Red Bull се представя нелошо в Азия, но не е световно популярна. Само няколко години след австрийския експеримент енергийната напитка става хит. Дори само това да бяха направили Матешиц и Йоовидхия, пак щяха да са милиардери. Но австриецът има далеч по-големи амбиции.

Почина основателят на Red Bull Дитрих Матешиц

Всъщност успехът на Red Bull не се дължи чак толкова на вкуса или пък на ползите за пиещия. Както е известно, енергийните напитки не са здравословни. Матешиц обаче има гениална рекламна стратегия. Той залага малко на традиционните по онова време листовки и телевизионни реклами. Вместо това се старае да свърже образа на Red Bull с всякакви екстремни спортове. Така логото с червения бик се появява при катерачи, гмуркачи, скейтбордисти и други. Освен това се правят рекламни кампании на музикални фестивали, диви партита и други забавления. Винаги под логото на напитката.

Намекът е ясен – че Red Bull помага на организма да издържи всичко това.

Два червени бика пред нови предизвикателства – кой ще управлява Red Bull?

Но все пак няма друг спорт, който така добре да олицетворява екстремността, смъртната опасност и успеха както Формула 1.

Така Матешиц се насочва към този спорт. За първи път компанията става спонсор на пилот през 1989 г. После създава собствен отбор, а няколко години по-късно вече е редовен споносор. До 2001 г. той е собственик на швейцарския отбор „Заубер“. Три години по-късно купува закъсалия отбор на „Ягуар“ от дотогавашните му собственици от Форд и го прекръщава на Red Bull Racing Team.

Както и при бизнеса си с напитката Матешиц има различни идеи от конкуренцията. Докато останалите искат техните отбори да са най-бързите, австриецът иска неговият да е най-шумният. Така през 2005 г. на Гран При в Сан Марино те се настанява в триетажна лъскава сграда с хидравличен покрив, който вечер се повдига, за да разкрие нощен клуб с крещяща денс музика.

„Винаги сме смятали, че начинът на работа на другите не е задължителен за Red Bull“, казва шефът на маркетинга на отбора Доминик Мич.

Марк Матешиц току-що стана най-богатият милениал в Европа

Съвсем скоро Red Bull започват да се държат съвсем несериозно с уж сериозния спорт. Веднъж екипажът в бокса се появява облечен като щурмоваците от Междузвездни войни. Друг път целият отбор пристига на състезание, обграден от малка армия красиви жени. Наемат си и британски журналист, който трябва да издава техния собствен таблоид с името The Red Bulletin.

През това време Матешиц очевидно се забавлява. В един момент той решава да купи и втори отбор, в който могат да се състезават младите пилоти, завършили обучителния курс на Red Bull.

Red Bull Racing: Как работи брандирането на практика

Историята на Формула 1, в която Матешиц влиза като гост, всъщност е написана от отбори като Ферари, Мерцедес и Маккларън. Но само две десетилетия след като той решава, че това е неговото място, се оказва, че бизнесът е доминиран от един изцяло нов отбор, собственост на компания, която никога не е създавала двигател с вътрешно горене. Досега пилотите на Red Bull са спечелили седем световни шампионата, а успехите им надживяват Матешиц, който почина през 2022 г. на 78 години. И сега отборът изглежда сякаш няма намерение да спре.

Как може една компания за напитки да спечели срещу конструкторите във Формула 1? Всъщност превзехме бизнеса с различен подход.

Това казва ръководителят на отбора от 2005 г. Кристиан Хорнър. Когато застава начело, той няма никакъв опит. И наемането му е може би един от най-рисковите ходове на Матешиц, който обаче се оказва успешен. Двамата се срещат през 2004 г., а Матешиц убеждава Хорнър, че няма да правят нещата по обичайния начин, а по „начина на Red Bull”.

Хорнър се съгласява, но проблемите тепърва предстоят. Като човек без опит във Формула 1 той не е добре приет добре от отбора. Нещо повече, при представянето му инженерите и механиците излизат в знак на протест. На помощ обаче ми идва британецът Ейдриън Нои, дизайнер на състезателни коли. Когато Матешиц обмисля дали да наеме Нои, първо решава, че той е „много скъп“, защото иска седемцифрена заплата. Но после в разговор с бивш състезател чува фразата:

Зависи колко струва за теб всяка секунда от обиколката.

Така през 2005 г. Нои става главен технически директор със задачата да превърне отбора в конкурентен. Успява да го постигне за пет години.

Той е далновиден дизайнер и човек, който винаги гледа да е в крак с новостите. Освен това знае, че Формула 1 е колкото спорт, толкова и технология. Вярно, че за дизайна на колите има определени правила, извън които не може да се излиза, но специалистите винаги се опитват да въвеждат подобрения. Нои обяснява, че най-вълнуващото в неговата работа е да открие „фина разлика, която открива нови хоризонти“.

Затова започват експерименти с болидите на Red Bull – някои елементи се променят, някои участъци се разширяват, други се стесняват. Така през 2010 г. е създаден модел, който превъзхожда всички останали със своята аеродинамичност. Формулата за успех във Формула 1 е следната – аеродинмична и механична ефективност, двигател и състезател.

„Ако имате аеродинамиката и два от другите три компонента, ще сте успешни. Ако имате и четирите, ще сте непобедими“, казва главният дизайнер на отбора Роб Маршал. А изглежда, че Red Bull ги имат.

Бързи и яростни: Най-богатите пилоти в историята на Formula 1

Шампионските титли започват да идват през 2010 г. През 2013 г. вече е ясно, че те са играч, с когото всеки трябва да се съобразява. Отборът успява да прекъсне доминацията на Мерцедес и прави нещо немислимо дотогава – изгражда себе си като алтернатива на традиционните победители.

Към днешна дата Red Bull отново изглеждат непобедими. Нои все още е там, а зад волана е едва 26-годишният пилот Макс Верстпапен, който вече е трикратен световен шампион. Затова и никой в бизнеса вече не гледа на тях като на случайно промъкнали се натрапници.