Джейн Остин е сред най-значимите имена в английската литература, но въпреки световната популярност на таланта ѝ, за личния живот на писателката до нас е достигнала оскъдна информация.

Причините за това продължават да са мистерия за историците, разказва BBC.

През януари 1796 г., когато Остин е на 20 години, тя пише писмо до своята обичана сестра Касандра. В него споделя подробности за последния си флирт с Том Лефрой, млад ирландски адвокат, с когото е танцувала на три бала.

„Танцувахме, без да мислим, представи си всички щури неща, които ни се случиха, само докато стояхме заедно“, споделя вълненията си Джейн.

Няколко дни по-късно Касандра получава още едно писмо, в което Джейн, с присъщия си хумор, обявява, че е готова да „отстъпи всичките си останали обожатели“ на тяхна приятелка, защото вижда само Том.

Връзката на двамата влюбени обаче е обречена - младият мъж е принуден да напусне страната. В следващото си писмо Джейн тъжно пише: „Дойде денят, в който ще флиртувам с Том Лефрой за последен път. Когато получиш това писмо, всичко вече ще е приключило. Очите ми се насълзяват, докато ти пиша.“

Тези няколко писма са сред най-ранните запазени от Остин и разкриват една забавна, жизнерадостна и кокетна млада дама, която обича танците, баловете и вниманието на противоположния пол. Това, което можем да прочетем в тях, е безценно, защото писмата на Джейн Остин, някога хиляди на брой, днес са сведени едва до 160.

След смъртта на писателката през 1817 г., Касандра - сестра ѝ, най-близкият ѝ човек и пазителка на нейното наследство - изгаря почти всичката им писмена комуникация.

Защо решава да унищожи толкова много от личната кореспонденция с Джейн Остин? Дали е искала да защити репутацията ѝ? Или е имало тайни, които никой не трябва да разбира?

Спекулациите са много и със сигурност вълнуват любителите на класическата английска литература и до днес.

От Агата Кристи до Иън Флеминг и Джейн Остин – тези пет имота, собственост на известни писатели, са превърнати в хотели за наслада на „книжните плъхове“

Почивка за библиофили: Къщи на любими писатели, в които можете да отседнете

Загадъчната постъпка на Касандра Остин влиза в центъра на сюжета в новия телевизионен сериал Miss Austen, базиран на едноименния роман на Джил Хорнби.

Историята проследява как години след смъртта на Джейн, Касандра (изиграна от Кийли Хоус) посещава селото Кинтбъри в Бъркшир, където живее семейството Фоул. Тя отива там под претекст, че ще помогне на Изабела Фоул (Роуз Лесли), чийто баща е на смъртното си легло. Истинската ѝ цел обаче е да намери и унищожи писма на покойната Джейн, за които се опасява, че могат да навредят на репутацията ѝ.

Сериалът следва две времеви линии - през 1830 г., когато Касандра се опитва да защити наследството на сестра си, и в по-ранните години, когато младите Джейн (Патси Феран) и Касандра (Синьове Карлсен) за първи път се сблъскват с любов, семейни драми и предизвикателствата на живота.

Авторката на романа Miss Austen, Джил Хорнби, развива собствена теория за изгарянето на писмата, която представя в книгата си.

„Имам собствена версия, която смятам за достоверна“, казва тя пред BBC Culture.

„Джейн и Касандра си споделят всичко - коментират и снахите си, които не харесват особено. Вероятно в писмата има доста неуместни коментари за роднини, а Касандра просто не е искала да нарани чувствата им в бъдеще“, обяснява Хорнби. Тя добавя, че писателката често се оплаква и от финансовите си проблеми в писмата си - нещо, което може да накърни образа ѝ.

Част 1 се състои от осем епизода, обвити в натрапчиви образи. Операторите Пауло Перес и Мария Сарасвати разкриват разрастващо се семейство и Макондо в поредици, които отразяват миналото, настоящето и бъдещето на семейство Буендия

„Сто години самота“ е в Netflix, потапяйки ни във всеки слой на шедьовъра на Маркес

Други учени също търсят обяснение.

Девони Лусър, професор по английска литература в Аризонския държавен университет и един от най-уважаваните експерти по темата за живота на Джейн Остин, предлага още една възможност.

Според нея, действията на Касандра може би са били отзвук на негативните рецензии, които критиците пишат за наскоро публикуваните писма на писателката Франсис Бърни, която вдъхновява творчеството на Остин.

„Тези жестоки отзиви вероятно са я накарали да се замисли как биха реагирали същите критици на писмата на Джейн“, казва Лусър. „Разбира се, почти два века по-късно можем да бъдем сигурни, че реакцията щеше да е различна. Тези писма щяха да бъдат приети с възторг.“

Писателят се завръща към художествената литература за първи път откакто загуби окото си при нападение в Ню Йорк

„Идеята за края“: Новелите на Салман Рушди след атаката с нож и битката за живот

И все пак, както Лусър, така и Хорнби защитават решението на Касандра.

Според Хорнби, независимо от мнението на биографите, тя е постъпила правилно, защото Джейн Остин е била изключително потаен човек.

През живота си е публикувала романите си анонимно, а самоличността ѝ става обществено достояние едва след смъртта ѝ, когато брат ѝ Хенри я разкрива в биографична бележка към посмъртното издание на Доводите на разума и Абатството Нортангър.

„Тя не се е интересувала от известността, а само от творчеството“, казва Хорнби. „И двете сестри нямаше да са доволни, ако знаеха, че днес се ровим в техните лични тайни. Всъщност, мистерията около Джейн Остин е главната част от литературния ѝ образ.“

Лусър добавя: „Касандра е най-известният унищожител на писма в историята, но това не е особено справедливо. В крайна сметка тя е и единственият член на семейство Остин, който е съхранил голям брой от писмата на сестра си. Разбира се, жалко е, че някои от тях са унищожени, защото със сигурност в тях е имало доста от хумора и наблюденията ѝ над света.“

„Когато хора ми пишат, че препрочитат дадена моя книга по няколко пъти, това е най-голямата награда за мен.“

Харуки Мураками и магията на въпросите без отговори

Известно е, че Джейн и Касандра са имали изключително силна връзка - не само като сестри, но и като най-добри приятелки.

Двете са дъщери на свещеник от Хампшир и прекарват по-голямата част от живота си заедно. Според майка им, „ако трябваше да отсекат главата на Касандра, Джейн щеше да предложи своята.“.

Касандра е единственият човек, с когото Джейн обсъжда творчеството си, а нейната скица с молив и акварел остава единственият автентичен портрет на писателката.

След смъртта на Джейн през 1817 г. Касандра пише в писмо:

„Тя беше слънцето в моя живот, онова, което озаряваше всяко удоволствие и утешаваше всяка моя болка. С нея изгубих и част от себе си.“

Нито една от сестрите не се омъжва. И именно тази несигурна съдба на неомъжените жени е в основата на Miss Austen, както и в самото творчество на писателката.

Хорнби посочва, че жените в този период рядко имат финансова независимост и често зависят от благоволението на роднините си - тема, която е добре позната на сестрите Остин. В Гордост и предразсъдъци, например, сестрите Бенет остават без средства и дом, ако баща им почине, а майка им е единствената, която осъзнава колко е сериозна ситуацията.

Андреа Гиб, която адаптира Miss Austen в телевизионен формат, споделя, че веднага е била впечатлена от книгата.

„Написана е изключително добре, сякаш самата Остин я е създала. Има всичко - интрига, мистерия, романтика и любов. Не само познатата романтична любов, но и тази между сестрите - неразрушима клетва за цял живот. Женският опит е в основата на историята - тогава жените са били напълно финансово зависими от мъжете си. Спасителният им пояс е да имат успешен брак.“

Тази година отбелязваме 250 години от рождението на Джейн Остин, а интересът към творчеството ѝ не спира да расте.

Освен Miss Austen, BBC подготвя и The Other Bennet Sister - адаптация на романа на Джанис Хадлоу за Мери Бенет, а Netflix разработва нова адаптация на Гордост и предразсъдъци.

Profit.bg

Писателка спечели престижна награда в Япония - и призна, че е използвала AI

В новата книга Wild for Austen: A Rebellious, Subversive, and Untamed Legacy професор Девони Лусър цели да развенчае мита, че Остин е „тиха, сдържана и скучна“ дама.

Според Гиб причината, поради която тя все още е в центъра на вниманието, се крие в способността ѝ да разкрива обществото и неговите противоречия.

„Имала е много какво да каже на съвременните жени - независимо дали са млади и идеалистично настроени или по-зрели и опитни. Остин е прекрасен наблюдател на човешкото поведение и освен това, пише с изключителен хумор.“

И в крайна сметка, дали любимата ѝ сестра Касандра заслужава да бъде съдена за изгарянето на писмата

Историците може би никога няма да ѝ простят, но ние трябва да си зададем въпроса - колко от нас биха искали личната ни кореспонденция да бъде достъпна за целия свят?