Под Нотр Дам се крие друг Париж, който археолози разкриват слой по слой
Римски монети, средновековна керамика и загадъчни символи излизат наяве при разкопки, започнали покрай обновяването на площада пред катедралата
,fit(1001:538)&format=webp)
Под жаркото лятно слънце опашка от туристи чака реда си да се изкачи до катедралата „Нотр Дам“ и да види прочутите ѝ гаргойли. Четири метра под тях обаче екип от археолози копае в обратната посока – надолу и назад във времето, към римския Париж отпреди 2000 години.
През 2019 г. пожарът, който разруши кулата на „Нотр Дам“, шокира света. Катедралата беше възстановена и отвори врати отново в края на 2024 г., а сега градските власти искат да преобразят голия и нагорещен площад пред нея, като засадят дървета и създадат повече сянка.
Но в толкова стар град като Париж почвата не може просто да бъде разкопана, без първо да бъде проучено какво се намира под нея.
Затова част от площада пред „Нотр Дам“ се е превърнала в археологически обект – открит изкоп, ограден с бариери и пресечен от дървена пътека, само на няколко крачки от туристическата опашка.
Модерен „Шифър на Леонардо“
Френските медии вече наричат разкопките „археологическото откритие на века“.
„Това е рядка възможност да работим върху нещо, което реално ще промени познанията ни за историята на Париж“, казва пред Associated Press Люси Алтенбург от парижката археологическа служба.
Сред стотиците открити досега предмети има монета от IV век с лика на император Константин и фрагменти от средновековна керамика, украсени отвътре със загадъчни знаци, които експертите все още не могат да разчетат – истински съвременен „Шифър на Леонардо“.
„Това кара „Нотр Дам“ отново да изглежда жива“, коментира 34-годишната туристка Емили Картър от Манчестър, която чака на опашката с двете си деца. „Идваш да видиш катедралата, а после осъзнаваш, че под краката ти има цял друг град. Това е почти по-вълнуващо.“
Първите следи от миналото се появяват само на 50 сантиметра под повърхността. Четири метра по-надолу археолозите продължават да изваждат историята наяве. В някои дни те запълват до 15 касетки с находки от земя, която не е била докосвана от десетилетия.
Историята е под улиците
Това е характерно за всички древни градове – миналото не се намира само в музеите, а може да бъде открито и под самите улици. Градовете се развиват върху останките на предишните си епохи. В Рим например нивото на терена се е повишило с около девет метра след падането на Римската империя през V век.
Когато Атина изгражда метрото си за Олимпийските игри през 2004 г., строителството води до най-мащабните археологически разкопки в историята на Гърция и до откриването на десетки хиляди артефакти, част от които днес са изложени в самите метростанции.
Париж не е изключение.
Всичко започва от острова в река Сена – Ил дьо ла Сите, където възниква градът. Векове по-късно на същото място е построена „Нотр Дам“. Когато започва строежът на катедралата през 1163 г., площадът пред нея е бил плътно застроен със средновековни къщи, разделени от една-единствена улица, обяснява археоложката Камий Колона, която ръководи разкопките.
Копаейки надолу, екипът ѝ достига до избите на тези сгради и съответно до историческите пластове, които те представляват. Под тях се намират меровингски и каролингски зърнохранилища от периода между VI и X век. Още по-надолу се разкрива гъсто населен римски квартал от IV и V век.
Двадесет века история са събрани в едва четири метра почва.
„Тук могат да се видят различните пластове – средновековният Париж, римският Париж, а може би и нещо още по-древно“, посочва 22-годишната студентка по археология Ясмин Бенали. „Това кара града да изглежда по-малко като пощенска картичка и повече като място, което все още се изследва.“
Монети, керамика и мистериозни знаци
Най-ценните находки идват от най-неприятното място – дълбоките ями под средновековните къщи, които някога са служели като тоалетни и сметища едновременно. От тях археолозите продължават да изваждат цели кани и чаши, изхвърлени преди векове, но запазени почти непокътнати сред отпадъците и животинските кости.
„Рядко се намира напълно запазена керамика“, пояснява археоложката Валантин Брелу.
Меките отпадъци са действали като естествена защита и са съхранили съдовете цели.
Сред находките обаче има и предмети, които объркват специалистите. Докато почистват обикновени на пръв поглед парчета керамика, реставраторите откриват бледочервени надписи по вътрешната им страна. Същите символи се появяват върху множество различни фрагменти. Засега никой не знае какво означават.
„Това са най-удивителните предмети, които съм почиствала от „Нотр Дам“, казва Брелу.
Монета на император Константин
Откритите монети първоначално изглеждат като почернели метални дискове, покрити с корозия. След рентгеново изследване обаче върху една от тях се появява лицето на император Константин, управлявал Римската империя в началото на IV век.
Подобни находки помагат на археолозите да определят възрастта на отделните пластове под земята.
Римските останки са особено ценни за екипа, защото са най-древни и най-слабо проучени. По онова време градът се е наричал Лутеция, а центърът му се е намирал на левия бряг на Сена. С разпадането на Римската империя населението постепенно се премества към Ил дьо ла Сите и укрепява острова със стени, изградени от камъни, взети от по-стари постройки.
Екипът на Колона открива доказателство за това – римски праг, пренесен от голяма сграда, обърнат с главата надолу и използван като настилка на улица.
Подготовка за бъдещето
Всички находки се пренасят в археологическия център на Париж – огромен склад за артефакти, който Колона описва като истинска съкровищница на града. Подобни разкопки са рядка възможност за археолозите. Във Франция, както и в много други държави, те обикновено работят само там, където предстоят строителни дейности.
„Всичко това се случва само защото Париж реши да преобрази района около катедралата“, коментира Алтенбург.
Новият площад трябва да бъде завършен основно до 2028 г. Плановете включват своеобразна градска горичка със 160 нови дървета и тънък слой течаща вода върху каменната настилка, който да охлажда пространството през все по-горещите лета.
Туристите, които днес чакат под палещото слънце, след няколко години ще стоят на сянка.
Старият подземен паркинг ще бъде преобразуван в посетителски център с изглед към Сена.
Дотогава археолозите се надяват да копаят още по-дълбоко – отвъд римския период и към галите, които са дали първото име на града.
„Надяваме се да успеем да се върнем още по-назад във времето, отколкото някога сме стигали досега“, споделя Алтенбург.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)