Каквото и да стане, Париж винаги ще бъде градът на френския архитект Жан Нувел. Градът на светлините е сцена и вдъхновение за някогашното „ужасно дете“ на архитектурата, превърнало се в неин ветеран-бунтар.

От началото на 80-те години Париж е неговият терен за експерименти.

Първата сграда, която го прави световноизвестен, е Институтът на арабския свят – блестяща метална конструкция с механични „диафрагми“, регулиращи светлината. Тя е на светлинни години от реакцията, с която е посрещнат последният му проект във френската столица, завършен преди десет години.

Това е злополучната Филхармония на Париж – гигантска концертна зала, която The Guardian описва като „купчина счупени павета“ и „смесица от диктаторски архитектурни символи“.

Самият Нувел бойкотира откриването на сградата, разочарован от орязания бюджет и промените в дизайна. Според него проектът е бил „саботиран“, а довършената зала – „фалшификат“.

Въпреки критиките Нувел остава автор с ярък почерк – архитект, който превръща всяка сграда в театър, пише The Guardian.

Той сам казва: „Не съм художник или писател. Не работя сам в стаята си – работя в различни градове с различни хора. Аз съм по-скоро като режисьор, който снима различни филми.“

Последният му „филм“ е нов дом за Фондация „Картие“ (Fondation Cartier) – частна фондация за съвременно изкуство, създадена през 1984 г. Сега тя се помещава в обновена сграда от XIX век в сърцето на парижкия буржоазен квартал – точно срещу Лувъра.

Отвън сградата изглежда скромно – типичен пример за класическия стил на Жорж-Йожен Осман. Пететажната каменна фасада с аркада по улица „Риволи“ е построена през 1855 г. като Гранд Хотел Лувър, за да посрещне посетителите на първото Световно изложение в Париж, а по-късно се превръща в универсален магазин Grands Magasins du Louvre – предвестник на съвременните търговски центрове.

Днес фасадата е изчистена и изискана – златното лого на фондацията е единственият акцент. Над Rue Saint-Honoré се простира елегантен стоманено-стъклен навес – съвременна интерпретация на старите аркади.

Всичко е създадено с дискретен лукс, който напомня за Apple Store или петзвезден хотел.

Сътрудничеството между Нувел и Cartier започва още през 90-те – първо с фабрика за часовници, изградена в Швейцария, а след това с нов център за изкуства в Монпарнас, проектиран от него. Тази сграда, стъклена и прозрачна, променя представата за галерия – не като стерилно бяло пространство, а като място, което свързва ритъма на града с тишината на градината.

В новия проект Нувел отново проявява своята изобретателност. Зад традиционната фасада той е създал пет подвижни платформи, които могат да променят формата на пространството според нуждите на изложбата. Всяка е с площ между 200 и 340 кв. м и може да се вдига или спуска на различни нива чрез кабелна система. Подвижни парапети гарантират безопасността на посетителите.

Резултатът не е демонстрация на технологични ефекти, а интелигентна и гъвкава архитектура, създадена да подчертава изкуството, а не да го засенчва.

„Тук можеш да направиш неща, които не са възможни никъде другаде“, казва Нувел. „Да покажеш изкуството по нов, жив начин.“

Кураторите виждат в това продължение на индустриалния дух на XIX век – времето на асансьорите и механизацията на архитектурата.

След като голяма част от стария интериор е унищожена по време на Втората световна война, Нувел има свободата да преработи пространството. Единственото, което остава, са масивните бетонни колони от ремонт през 70-те – сега те изглеждат като археологически реликви в модерното пространство.

Откриващата изложба, озаглавена „Exposition Générale“, проследява историята на фондацията и препраща към старите търговски изложения на Grands Magasins du Louvre. По този начин Нувел връща духа на миналото, когато универсалният магазин е бил място за пазаруване, но и културен център едновременно.

Докато Лувърът показва света чрез предмети, Фондация „Картие“ иска да показва идеи – променящи се, подвижни и живи.

Фасадата ѝ е отворена към улицата – минувачите могат да надникнат през витрините и да видят част от изложбите, точно както е било навремето в магазина.

Вътре може да се види всичко – от ярките, цветни инсталации на боливийския архитект Фреди Мамани до минималистичните модели на японския дизайнер Джуня Ишигами. Сред участниците са и имена като Пати Смит и представители на общността Яномами от Амазония.

Освен галериите сградата разполага с кафене и зала за лекции – изцяло проектирани в характерния за Нувел наситено червен цвят, покриващ пода, стените и тавана.

Самият Нувел казва още през 1980 г.: „Бъдещето на архитектурата вече не е архитектурно.“

С други думи – архитектурата не бива да се затваря в себе си, а да търси вдъхновение в съвременната култура.