Когато Си Дзинпин пристигне във Вашингтон тази седмица за първото си посещение в американската столица от 11 години, китайският лидер се очаква да се съсредоточи върху пет основни теми в разговорите си с Доналд Тръмп.

Най-спешната му задача ще бъде да удължи търговското примирие, договорено от двамата лидери в южнокорейския град Пусан през октомври миналата година след кратка, но ожесточена митническа война, посочват китайски учени и анализатори.

Очаква се Си да обсъди и рисковете около развитието на AI, както и възможностите за прекратяване на войната в Иран. На масата вероятно ще бъдат и сделки за покупка на американска соя или самолети Boeing. Китайският лидер ще настоява твърдо и срещу подкрепата на Вашингтон за Тайван, върху който Пекин претендира за суверенитет, пише Financial Times.

Най-важната му цел обаче ще бъде да запази разведряването в отношенията между Китай и САЩ, което двете страни определиха като „конструктивна стратегическа стабилност“, когато Си прие Тръмп в Пекин през май.

В последвалия период на относително дипломатическо спокойствие Китай ускори усилията за модернизиране на технологичния си сектор, за да се конкурира със САЩ, както и за съживяване на вътрешната икономика, която страда от продължаващата вече пет години криза на имотния пазар.

Министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт определи разговорите с китайския вицепремиер Хъ Лифън в неделя като „много успешни“

Технологичните акции поведоха ръста в Азия преди срещата Тръмп-Си

Търговия

Основната цел на Си ще бъде удължаването на примирието от Пусан.

Търговският излишък на Китай, който беше сред причините за избухването на търговската война по време на първия мандат на Тръмп, е на път да надхвърли рекордните 1,2 трлн. долара от 2025 г., въпреки че прекият китайски износ за САЩ намалява през последните години.

След договорката в Пусан Вашингтон намали част от митата върху китайски стоки, но споразумението изтича на 10 ноември. Ако примирието не бъде удължено, двете страни могат отново да въведат по-високи мита и строг контрол върху износа, които бяха замразени миналата година.

Високопоставени представители на САЩ и Китай са обсъждали удължаване на примирието през уикенда, но не са постигнали споразумение, пише FT.

Вашингтон смята, че Китай не е изпълнил в достатъчна степен обещанието си да облекчи ограниченията върху износа на редкоземни елементи, ключови за високотехнологичното производство, и заплашва да удължи примирието само с шест месеца. Пекин иска то да остане в сила до края на мандата на Тръмп.

Китай вече се е ангажирал да купува по 25 млн. тона американска соя годишно, както и други селскостопански продукти от САЩ за допълнителни 17 млрд. долара.

Има спекулации, че Си ще пристигне във Вашингтон с делегация от влиятелни китайски бизнес лидери. Това би повторило подхода на Тръмп при посещението му в Пекин през май, когато го придружаваха главният изпълнителен директор на Apple Тим Кук, ръководителят на Nvidia Дженсън Хуанг и Илон Мъск от Tesla.

„Предстоящата среща ще бъде съсредоточена върху вече договореното, като удължаването на митническото примирие и прегледа на съществуващите ангажименти за покупки“, казва Лари Ху, главен икономист за Китай в Macquarie.

Китайският президент настоя за „трайно и всеобхватно прекратяване на огъня“ и заяви, че Пекин е готов да участва в усилията за политическо решение

Си Цзинпин призова БРИКС да работи за мир в Близкия изток

Иран

Има признаци, че Китай става все по-разочарован от войната в Иран. Цените на петрола във втората по големина икономика в света достигнаха рекордни нива миналата седмица, след като Саудитска Арабия затвори ключов петролопровод към Червено море след атаки на подкрепяни от Иран милиции в Ирак.

Китайският външен министър Ван И се срещна миналата седмица в Пекин с иранския си колега Абас Арагчи.

„Китай не желае регионалното напрежение да се разпространи още повече към Йемен и Червено море“, заяви Ван, цитиран от държавната агенция „Синхуа“.

Според анализатори посещението на иранския министър означава, че Си е получил подробна информация за последните искания на Техеран.

„Ако президентът Тръмп помоли президента Си да разговаря с иранския лидер, това вероятно би било лесно“, казва пред FT Джоу Бо, бивш старши полковник в Народноосвободителната армия на Китай и автор на книгата Should the World Fear China?

„Смятам, че Китай с удоволствие би поел подобна роля.“

Пекин не иска да забавя технологията и да рискува постигнатото в надпреварата с Вашингтон, докато паралелно разширява мерките за безопасност и контрол

Китай отхвърля предупрежденията на САЩ за AI, но приема рисковете сериозно

Изкуствен интелект

Китайските държавни медии потвърдиха думите на американския финансов министър Скот Бесънт, че двете страни са се договорили да създадат механизъм за диалог по въпросите на AI, чрез който да обсъждат мерки за безопасност.

Очаква се Тръмп и Си да разговарят за изкуствения интелект, а Бесънт заяви, че след два месеца ще се проведе още една среща между двете страни по темата.

Китай е отворен за подобни разговори, но експерти предупреждават, че Пекин не иска САЩ да използват диалога като средство за ограничаване на развитието на китайския AI сектор.

Междувременно ръководители от AI индустрията в САЩ предупредиха, че хората могат да загубят контрол върху технологията.

Главният изпълнителен директор на Nvidia отхвърля предупрежденията за изчезване на човечеството като „апокалиптични сценарии“, които не почиват на научни доказателства

Дженсън Хуанг: Няма никакъв шанс AI да унищожи света до 2030 г.

Тайван

Най-непредвидимата тема на срещата отново може да се окаже Тайван.

Анализатори очакват Си да се опита да използва психологическото предимство, което според тях е придобил над Тръмп при разговорите им по темата в Пекин през май. Тогава дипломат в Тайпе коментира: „Си спечели психологическата битка“.

Въпреки че Тръмп е одобрил повече оръжия за Тайван от всеки свой предшественик, включително рекорден пакет за 11,1 млрд. долара през декември, след срещата си със Си през май той заяви пред Fox News, че американските оръжейни доставки са „добър коз в преговорите“ с Китай.

Подобно изказване беше безпрецедентно - американските президенти досега избягваха да обсъждат продажбите на оръжие за Тайван с Пекин.

Тамсуй е реална географска уязвимост, която въоръжените сили се подготвят да защитават от години

Битката за Тайпе може да се реши край една река. Тайван се готви да я защитава

Тръмп също изглежда прие твърдението на Си, че тайванският президент Лай Чинг-те се стреми към независимост, и намекна, че би бил предпазлив към изпращането на американски военни да се сражават в Тайванския проток.

Коментарите му породиха въпроси дали ще продължи с друг планиран оръжеен пакет за Тайван на стойност 14 млрд. долара.

Според бившия старши полковник Джоу Бо обаче не е ясно дали този път двете страни ще постигнат някакъв напредък по въпроса.

„Сигурен съм, че президентът Си ще говори много за Тайван, но също така не съм убеден, че Тръмп ще каже кой знае колко“, посочва той.

Позицията на американския президент за оръжейния пакет от 14 млрд. долара породи въпроси дали подкрепата на Вашингтон може да се превърне в разменна монета в отношенията с Китай

Коментар на Тръмп отвори нов дебат за бъдещето на Тайван

Стабилност

Като цяло подходът на Си към Тръмп изглежда е да използва сравнително честите срещи между двамата, за да изгради лични отношения, които да помогнат за поддържането на стабилност между двете страни.

Предстоящата среща ще бъде втората от потенциално четири между двамата президенти тази година и ще затвърди това, което китайското външно министерство нарича „дипломация на държавните глави“.

Подобни редовни срещи са характерни и за много по-близките отношения на Си с руския президент Владимир Путин. Те позволяват на китайския лидер да договаря двустранната политика директно с Тръмп, като потенциално заобикаля съветниците и служителите в американската администрация.

„Дипломацията на държавните глави има незаменима стратегическа роля в насочването на отношенията между Китай и САЩ“, заяви китайското външно министерство в понеделник.

„Взаимните посещения на двамата държавни глави в рамките на шест месеца имат историческо значение.“