Азиатските фондови пазари поскъпнаха предимно в понеделник, докато инвеститорите следят сигналите преди очакваната среща между американския президент Доналд Тръмп и китайския лидер Си Дзинпин във Вашингтон тази седмица. Сред основните теми се очаква да бъдат търговията, изкуственият интелект и геополитиката.

Фючърсите върху американските акции също се повишиха, след като министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт определи разговорите с китайския вицепремиер Хъ Лифън в Ню Йорк в неделя като „много успешни“.

Технологичните акции в Азия тръгнаха нагоре на фона на продължаващия инвестиционен подем около AI, въпреки че водещи фигури от американския технологичен сектор призоваха за забавяне на разработването на технологията заради опасения за безопасността.

Южнокорейският индекс Kospi се повиши с 1,8%. Акциите на Samsung Electronics скочиха с 5%, а тези на производителя на чипове за памет SK Hynix поскъпнаха с 1%.

Тайванският Taiex добави 1,1%, като акциите на водещия производител на AI чипове Taiwan Semiconductor Manufacturing Co. (TSMC) нараснаха с 0,6%.

Индексът Hang Seng в Хонконг се повиши с 0,6%, а Shanghai Composite също напредна с 0,6% до 3933,37 пункта.

Японският Nikkei 225 няма да се търгува до сряда заради празници.

Австралийският S&P/ASX 200 остана почти без промяна, а индийският Sensex се повиши с 0,6%.

Инвеститорите виждат опасностите, но засега не смятат нито една от тях за достатъчно сериозна, за да ги изкара от пазара

Американските акции са изправени пред все повече рискове. Защо инвеститорите остават толкова спокойни?

В неделя Бесънт съобщи, че разговорите с Китай са обхванали търговията и изкуствения интелект. Пекин и Вашингтон обсъждат взаимно намаляване на митата върху стоки на стойност 30 млрд. долара от всяка страна.

Търговията, митата и безопасността на AI вероятно ще бъдат сред основните теми, когато Тръмп и Си се срещнат по-късно тази седмица. Очаква се двамата да обсъдят и войната в Иран, развитието на ситуацията в Близкия изток и отношенията между Китай и Техеран.

Петролът поевтиня в началото на търговията в понеделник, след като движението на кораби и енергийните потоци през Ормузкия проток се засилиха. Протокът обаче остава до голяма степен затворен, а напрежението между САЩ и Иран продължава да създава несигурност. Допълнителен натиск върху световните доставки оказват и напрежението между Саудитска Арабия и подкрепяните от Иран хути, както и затварянето от Рияд на ключов петролопровод.

Международният бенчмарк Брент поевтиня с 2,1% до 101,67 долара за барел. В края на февруари, преди началото на войната в Иран, цената му беше около 72 долара.

Американският петролен бенчмарк загуби 2,2% до 93,99 долара за барел.

Американският президент предупреди, че може да унищожи иранската икономика или ръководството на страната, ако Техеран не се съгласи на сделка

Иран заплаши с „болезнен“ ответен удар, докато Тръмп засилва натиска преди Общото събрание на ООН

Доларът поскъпна до 157,02 йени спрямо 156,81 йени по-рано, а еврото се търгуваше за 1,1476 долара спрямо 1,1483 долара.

В петък индексът S&P 500 на Уолстрийт се повиши с 0,2%. Dow Jones Industrial Average отстъпи с 0,2%, а технологичният Nasdaq Composite добави 0,4%.

Инвеститорите следят внимателно и пазара на облигации, след като доходността по 10-годишните американски държавни облигации достигна 5%, а Федералният резерв миналата седмица повиши лихвите за първи път от три години. Японската централна банка също вдигна основната си лихва - до най-високото ниво от 31 години.

Доходността по държавните облигации остава висока след началото на войната заради засиления инфлационен натиск от поскъпването на енергията, както и заради растящия държавен дълг на САЩ.