Спорът за чистата индустрия в Европа противопоставя Франция и Германия

Дългогодишната амбиция на Европейския съюз да се превърне във водеща сила в чистата индустрия ще бъде подложена на сериозно изпитание тази есен, когато Европейският парламент и държавите членки започнат преговорите по окончателния текст на ключовия Закон за ускоряване на индустрията (Industrial Accelerator Act, IAA).

Още преди същинските преговори инициативата предизвиква остри разногласия, като двете най-големи икономики в ЕС заемат противоположни позиции за степента на защита на европейското производство. Франция настоява за по-строги изисквания за европейски произход на продуктите, докато силно зависимата от износа Германия се опасява от ответни мерки от търговските партньори на блока, посочват пред POLITICO европейски дипломати.

Законодателството е сред водещите елементи на индустриалната политика през втория мандат на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. То трябва да насърчи по-малко замърсяващи производствени процеси чрез квоти за нисковъглеродни продукти при обществените поръчки и спорните изисквания за европейски произход. Целта е да се увеличи търсенето на технологии, които зависят в по-малка степен от изкопаемите горива.

Предложението беше представено за първи път през март и в момента се разглежда от Европейския парламент и Съвета на ЕС. То стъпва върху ключови препоръки от доклада на Марио Драги за европейската конкурентоспособност. Еврокомисарят по индустрията Стефан Сежурне го определя като „промяна в доктрината“, която трябва да защити европейските производители от конкуренцията на по-евтин и силно субсидиран внос от Китай и други големи индустриални икономики.

Китайските зелени технологии представляват проблем за националната сигурност на Европа, предупреждава доклад

В основата на IAA стои стремежът да се укрепи европейското производство чрез по-бързо одобряване на индустриални проекти и намаляване на административната тежест, която компаниите често посочват като пречка пред растежа. Предвидени са и стимули за нисковъглеродни продукти, отговарящи на критериите за произход от ЕС.

Именно тези мерки обаче разкриват фундаментално разделение между държавите членки за това докъде трябва да стигне Европа в защитата на собствената си индустрия.

Индустриално възраждане

За Сежурне и Фон дер Лайен законът е част от по-мащабен опит за съживяване на европейската индустрия. Амбицията е делът на производствения сектор в икономиката на ЕС да нарасне от около 14% в момента до 20% през 2035 г., като едновременно с това се укрепи индустриалната база и се намали зависимостта от чуждестранни конкуренти.

IAA предвижда значителни стимули и създаване на водещи пазари за нисковъглеродни продукти в стратегически отрасли. Според предложението на Комисията при определени обществени поръчки трябва да бъдат изпълнявани минимални квоти за екологични продукти, произведени в ЕС – 5% при цимента и 25% при алуминия.

Стоманата обаче остава извън тези правила. Проектът изисква 25% от използваната при определени обществени проекти стомана да бъде нисковъглеродна, но не поставя условие тя да е произведена в ЕС. Освен това според представители на индустрията все още липсва достатъчно ясно определение какво точно представлява „нисковъглеродна стомана“.

Това предизвика недоволство сред европейските производители. Браншовата организация Eurofer приветства намерението да бъде създаден водещ пазар за зелена стомана, но смята, че Европейската комисия не стига достатъчно далеч.

Според организацията настоящият проект не създава достатъчно силно търсене на нисковъглеродна стомана, произведена в ЕС. Без строги изисквания за европейски произход обществените поръчки и схемите за подкрепа могат да бъдат изпълнявани с вносен метал, което би отслабило инвестициите в декарбонизацията на европейското производство.

Източници, запознати с позицията на Комисията, посочват, че квота специално за европейска зелена стомана е била пропусната, за да не се провокират Белия дом, който обръща особено внимание на търговията със стомана, и Индия – един от големите износители на метала за ЕС.

Изходът от търговския спор между ЕС и Китай ще зависи от готовността на Европа да понесе икономически последици

Позицията на Eurofer обаче започва да получава подкрепа. Проект за компромис, разпространен в Съвета на ЕС, цитиран от POLITICO, предвижда поне 25% от общото количество стомана при съответните проекти да бъде едновременно нисковъглеродна и с произход от Европейския съюз.

Дори да бъде постигнато споразумение по този въпрос, държавите членки остават сериозно разделени по отношение на закона като цяло. В центъра на спора са именно двете най-големи икономики в блока.

Германия има значителни резерви към предложението, докато Франция, откъдето е и основният му архитект Сежурне, се очертава като един от най-твърдите му защитници.

Париж вижда възможност за изграждане на по-силна защита на европейското производство и ограничаване на конкуренцията от силно субсидирани компании от Китай и други държави. Подобен подход среща съпротива от Вашингтон, въпреки че самите САЩ следват все по-протекционистична търговска политика.

Берлин, от друга страна, се страхува, че подобни мерки могат да предизвикат ответна реакция срещу германската икономика, която е силно зависима от износа. Тези опасения вече не са само теоретични – според представител на Европейския парламент чуждестранни съюзници и търговски партньори изразяват притеснения от някои от най-протекционистичните елементи на проекта.

Търсене на компромис

Ирландското председателство на Съвета на ЕС се опитва да преодолее различията. Неотдавнашен компромисен проект предлага широкото понятие „Произведено в Европа“ да бъде заменено с по-прецизна от правна гледна точка система, основана на търговските споразумения и условията за достъп до европейския пазар за отделните категории продукти. 

Документът предвижда също Европейската комисия да получи правомощия да смекчава или изцяло да отменя нисковъглеродните квоти, ако те водят до поскъпване на материалите и застрашават конкурентоспособността на европейските компании. Подобно изключение може да се прилага и при недостатъчно предлагане на нисковъглеродни суровини или ако правилата вредят на производствения капацитет на ЕС и сигурността на доставките.

Споровете предстои да се пренесат и в Европейския парламент, където по законодателството работят три комисии – по промишленост, изследвания и енергетика, по вътрешния пазар и защита на потребителите и по международна търговия.

ЕС иска да въведе въглеродни кредити, но въздействието им не е проучено

Основният политически въпрос е същият като в Съвета – как Европа да подкрепи индустрията си, така че тя едновременно да намали въглеродните емисии и да остане конкурентоспособна.

В парламента постепенно се оформя по-силно ориентирана към индустрията коалиция между Европейската народна партия, центристката Renew Europe и социалистите и демократите. Трите политически сили настояват ЕС да води по-активна индустриална политика, за да може европейският бизнес да се конкурира със САЩ и Китай.

Зелените обаче предупреждават, че новият подход може да отслаби климатичните амбиции на ЕС, като измести фокуса от декарбонизацията към конкурентоспособността на европейската индустрия.