Търговският дефицит на ЕС с Китай нарасна стремително през последните години и през 2025 г. достигна рекордните 1 млрд. евро на ден. Това накара европейските лидери да настояват за ребалансиране на „неустойчивите“ икономически отношения с Пекин.

Напрежението се засили през последните месеци, след като ЕС предприе мерки за защита на своя пазар. Те бяха насочени срещу китайски компании заради държавни субсидии, чуждестранни инвестиции и незаконни продукти, което предизвика и заплахи за ответни действия от страна на Пекин.

На 29 юни европейският комисар по търговията Марош Шефчович се срещна с китайския министър на търговията Ван Вънтао в Брюксел в опит да намали напрежението. След разговорите двете страни публикуваха съвместно изявление, в което призоваха за „стабилизиране“ на отношенията.

След срещата Шефчович постави краен срок до октомври за постигането на „осезаеми“ резултати чрез допълнителен диалог. През същия месец лидерите на ЕС ще се съберат в Брюксел, за да обсъдят макроикономическите дисбаланси.

Шансовете на ЕС съществено да намали търговския си дефицит с Китай обаче остават ограничени, освен ако Брюксел не възприеме значително по-твърд подход. В същото време всяко сериозно икономическо дистанциране от азиатската държава ще изисква време и значителни разходи. 

Европейските лидери предпочетоха диалог с Пекин вместо незабавни мерки заради опасения от ответни действия

ЕС отложи търговската конфронтация с Китай

Структурните фактори

Според европейски представители и експерти ребалансирането на дълбоките и многопластови икономически отношения между ЕС и Китай би било изключително сложен процес. То ще срещне силна съпротива, тъй като дисбалансът произтича от структурни особености и на двете икономики.

Китайската икономика остава силно зависима от износа и държавните субсидии. Затова евентуалните отстъпки от страна на Пекин по-скоро биха подобрили достъпа на европейските компании до китайския пазар, отколкото да ограничат китайския износ към Европа.

„Малко вероятно е Китай да направи вътрешни икономически промени“, казва пред Euronews Тобиас Герке от Европейския съвет за външна политика (ECFR).

„Пекин функционира в система, която разчита на увеличаване на износните пазари. Много от китайските компании трябва да изнасят продукцията си, иначе ще бъдат изправени пред фалити или консолидация.“

Истинска промяна би изисквала Китай да стимулира вътрешното потребление, което в момента е ограничено заради кризата на пазара на недвижими имоти и липсата на социална система, подобна на тази в западните държави, включително публични пенсионни схеми.

Подобни реформи обаче носят политически риск и не е ясно дали модел, основан на по-високо потребление, е съвместим с контрола на Комунистическата партия. Поради това Китай едва ли ще предложи повече от ограничени отстъпки, освен ако не бъде принуден. Същевременно Пекин знае, че времето работи в негова полза.

Нарастващият търговски излишък предизвика предупреждения, че блокът може да се изправи пред „Китайски шок 2.0“, повтаряйки опита на САЩ, довел до замразяване на индустрии

Рекорден дисбаланс: Търговският дефицит на ЕС с Китай достига 1 млрд. евро на ден

Предимството на времето

Търговският дефицит на ЕС с Китай почти се е удвоил за пет години – от 182 млрд. евро през 2020 г. до 360 млрд. евро през 2025 г. Нито една държава членка не отчита търговски излишък с Китай от години, включително Германия – най-големият износител в блока.

Същевременно цели отрасли на европейската икономика са изложени на риск да бъдат изместени от субсидирания китайски внос – явление, което експертите наричат „шокът Китай 2.0“.

Въпреки обещанията за „по-задълбочено сътрудничество“ след срещата на върха между ЕС и Китай в Пекин през юли 2025 г., нито ЕС, нито неговите международни партньори успяха да получат значими отстъпки от китайска страна през последната година.

Темата за „глобалните икономически дисбаланси“ – често използван евфемизъм за проблема с Китай – вече е част и от дневния ред на Г-7. Членовете на групата проведоха видеоконференция с китайски представители преди срещата си през юни тази година, но без съществен пробив.

На последната среща на върха на ЕС лидерите възложиха на Европейската комисия да разработи инструмент за диверсификация, който да намали зависимостта на европейския бизнес от чуждестранни доставчици на критични стоки. Разработването, договарянето и прилагането му обаче ще отнемат години.

Междувременно антидъмпинговите разследвания на Брюксел често се заобикалят, тъй като китайските износители бързо пускат нови продукти, които не попадат под действащите ограничения. Според информацията Комисията вече трудно смогва да следи този процес.

Въпреки това европейските представители продължават да твърдят, че икономическото ребалансиране е възможно.

Брюксел обмисля квоти, ограничения и нови търговски инструменти, но производителите предупреждават, че времето за реакция изтича

Евтиният внос от Китай тласка химическата индустрия на ЕС към криза

Пазарната сила на Европа

След като САЩ ограничиха достъпа до своя пазар чрез мита, експортен контрол и други защитни търговски инструменти, Китай беше принуден да насочи износа си към други региони, най-вече към Югоизточна Азия и Европа.

Според европейските представители ЕС предоставя на Пекин ключов пазар за реализация на свръхпроизводството му и е далеч по-привлекателен от повечето пазари в развиващия се свят. Така постигането на баланс се превръща в споделен интерес. 

„Китайците искат европейският пазар да остане отворен“, посочва пред Euronews Алисия Гарсия-Ереро от икономическия институт Bruegel.

По думите ѝ най-реалистичният резултат би бил споразумение за големи квоти за внос, макар че тя се съмнява подобна система да бъде устойчива в средносрочен план.

„Дори големите квоти бързо ще трябва да бъдат увеличавани, защото в Европа има търсене на китайски продукти. Такава система ще бъде много трудна за управление и в крайна сметка Китай ще спечели по отношение на достъпа до пазара.“

Монополът на Китай върху редкоземните елементи

Един от най-силните козове на Пекин в преговорите остава зависимостта на Европа от китайските доставки на редкоземни елементи.

Крайният срок през октомври не е случаен. Тогава изтича едногодишното примирие между Китай и САЩ, което позволи на Пекин да възобнови глобалния износ на редкоземни елементи, включително към ЕС.

Китай ограничи този износ по време на търговската война със САЩ през 2025 г., но миналата есен беше постигнато споразумение за премахване на ограниченията. Засега не е ясно дали примирието ще бъде удължено след октомври. Европейските индустрии, зависещи от тези суровини, настояват за яснота възможно най-скоро.

68% от европейските компании или запазват, или разширяват производството и веригите си за доставки в Китай. Причината: по-ниски разходи, агресивна автоматизация и производствена ефективност, която все по-трудно може да бъде достигната другаде

Европейските компании удвояват залога си върху производството в Китай въпреки стремежа на ЕС към „намаляване на зависимостта“

В отговор на 21-вия пакет санкции на ЕС срещу Русия, в който са включени 14 китайски и хонконгски компании заради подкрепа за руските военни усилия, Пекин забрани на 14 европейски компании да получават нови доставки на стоки с двойна употреба. Това може допълнително да ограничи достъпа им до критични минерали.

На този фон наблюдателите се съмняват, че в рамките на сегашния график може да бъде постигнато значимо споразумение.

„Китай може и вероятно ще използва експортния контрол в отговор на европейските търговски и индустриални политики“, отбелязва Герке.

„Ако европейците наложат защитни мерки като мита или квоти върху химикали или машинни инструменти, Китай вероятно ще отвърне с още по-строги ограничения върху износа на критични минерали.“

В кулоарите на последното заседание на Европейския съвет през юни нидерландският премиер Роб Йетен заяви, че Европа не бива да бъде „наивна“ и трябва да очаква ответни действия при всяка мярка срещу Китай.

Подобен отговор неизбежно ще постави на изпитание решимостта на ЕС.

Политическият сигнал

Китай също така умее да се възползва от разделенията в ЕС. Според Гарсия-Ереро европейските държави трудно ще постигнат по-широк достъп до китайския пазар, тъй като всяка от тях продължава да защитава собствените си икономически интереси.

През последния законодателен мандат ЕС създаде мощен инструмент срещу икономическа принуда от трети държави, известен като „търговската базука“, но досега използването му дори не е било сериозно обсъждано.

В Брюксел са наясно, че готовността на Китай да преговаря и да прави отстъпки зависи изцяло от това колко силна изглежда Европа и доколко е готова да понесе икономическите последици от евентуална търговска война.

Именно затова фактът, че Гърция, Франция, Италия, Германия и Португалия настояваха 21-вият пакет санкции срещу Русия да бъде смекчен, за да защитят собствените си национални интереси, изпраща според мнозина тревожно слаб сигнал за единството и решимостта на ЕС.