Докато китайските стоки заливат европейския пазар и застрашават хиляди работни места, Европейската комисия засилва усилията си за защита на производството в блока от рисковете, свързани със свръхпроизводството в Китай.

Това се случва на фона на данни на китайските митнически власти, според които през първите четири месеца на 2026 г. Пекин е натрупал търговски излишък от 113 млрд. долара спрямо ЕС-27 при 91 млрд. долара за същия период на 2025 г. Излишъкът се е увеличил с 22 млрд. долара за 12 месеца, докато търговският дефицит на ЕС с Китай вече е достигнал 359,9 млрд. евро през 2025 г.

Натискът върху Брюксел също нараства, след като през последните седмици Пекин многократно заплаши с ответни мерки заради няколко европейски закона, които ограничават достъпа на китайски компании до единния пазар.

Новата „Apply AI Strategy“ на Европейската комисия цели да ускори внедряването на местни AI решения в индустрията, отбраната и публичния сектор

AI като оръжие за независимост: ЕС подготвя стратегия срещу технологичното надмощие на САЩ и Китай

В петък Китай забрани на тези компании да взаимодействат с Европейската комисия по разследванията за чуждестранни субсидии в ЕС.

За да се справят с проблема и да опитат да възстановят равнопоставените условия на конкуренция, европейските комисари ще обсъдят темата на 29 май, пише Euronews. Какви възможности има Европа?

Намаляване на зависимостта от китайски компоненти

Financial Times съобщи в понеделник, че Европейската комисия подготвя план, който да задължи компаниите в ЕС да купуват критично важни компоненти от поне трима различни доставчици.

Идеята е да се въведат лимити от около 30% до 40% за покупките от даден доставчик, а останалите количества да се осигуряват от поне още трима независими източника, намиращи се в различни държави.

Предложението идва, след като миналата година Китай ограничи износа на редкоземни елементи и чипове, жизненоважни за ключови европейски индустрии като зелените технологии, автомобилостроенето и отбраната.

Постигането на компромис между Европейския парламент и правителствата на държавите членки е пред финализиране на фона на намаляващото време за реакция срещу заплахата на Доналд Тръмп да повиши митата върху автомобилния сектор

ЕС напредва предпазливо към одобряването на търговското споразумение със САЩ

Налагане на мита върху стратегически сектори

В представената през декември стратегия за икономическа сигурност Европейската комисия обяви също, че до септември 2026 г. ще предложи нови инструменти за по-силна защита на европейската индустрия от нелоялни търговски практики и свръхкапацитет.

„Ще се борим със зъби и нокти за всяко европейско работно място, за всяка европейска компания и за всеки отворен сектор, ако видим, че към тях се подхожда несправедливо“, подчерта пред Euronews европейският комисар по търговията Марош Шефчович.

Решение за налагане на нови квоти и удвояване на митата върху световния внос на стомана, доминиран от китайския свръхкапацитет, вече беше одобрено от държавите членки и Европейския парламент през април.

Сега във фокуса е химическата индустрия. Вносът на китайски химически продукти е скочил с 81% за пет години. В същото време европейският химически сектор разчита и на износ, включително към Китай – четвъртият му най-голям експортен пазар, което прави всяка мярка срещу Пекин особено сложна.

„Като експортно ориентирана индустрия европейският химически сектор генерира над 30% от продажбите си извън ЕС. Това създава риск от ответни мерки от трети държави“, заяви пред Euronews търговският експерт Филип Зауер от Cefic – лобистката организация на европейската химическа индустрия.

Ръстът на индустриалното производство и продажбите на дребно се забавя през април на фона на кризата с Иран и спадащото потребителско доверие

Китай предупреди за „тежки“ глобални условия, икономиката на страната показа признаци на отслабване

Антидъмпингови и антисубсидийни мита

Комисията може също да налага мита на китайски компании, когато цените на вноса паднат под тези, на които продават продуктите си на вътрешния си пазар. Тя може и да разследва компании за получаване на нелоялни субсидии.

Подобни разследвания обаче могат да продължат до 18 месеца, а случаите се трупат в генерална дирекция „Търговия“ на Комисията, където работят едва около 140 служители.

Според Зауер между една трета и половината от всички текущи разследвания са свързани с химическия сектор.

Използване на Инструмента срещу принуда

Инструментът срещу принуда е крайна мярка – т.нар. „търговска базука“ – която може да бъде използвана при икономически натиск от трета държава. Той би позволил на ЕС да наложи сериозни мерки срещу Китай, като например ограничаване на достъпа до лицензи или обществени поръчки в ЕС.

Използването му обаче изисква подкрепата на квалифицирано мнозинство от държавите членки, което не е гарантирано.

Германия се противопостави на митата, въведени от ЕС през 2024 г. срещу китайските електромобили. Испанският премиер Педро Санчес, който е посещавал Китай четири пъти за три години, също подкрепя по-тесни отношения с Пекин с цел привличане на големи китайски инвестиции.

При вноса на петролни продукти обаче е доминирал щатският долар с дял от 86,7%, докато еврото се е използвало за 12,9% от петролните доставки

Еврото е най-използваната валута при външната търговия на ЕС за 2025 г.

Обединяване на държавите членки

В същото време Брюксел е изправен пред риска стратегията му за намаляване на зависимостта от Китай да срещне сериозна съпротива от националните правителства. Държавите членки на ЕС остават разделени по въпроса как да подхождат към Китай, което дава възможност на Пекин да противопоставя отделните столици една срещу друга.

Тези разминавания вече са видими в сектора на информационните и комуникационните технологии. Европейският съюз предложи нов механизъм, насочен към поетапното отстраняване на т.нар. „високорискови доставчици“ – като Huawei и ZTE – от стратегическите индустрии, като процесът ще започне от телекомуникациите. Насоките, заложени в актуализирания Европейски акт за киберсигурност, обаче предизвикаха сериозни дебати сред редица правителства в блока. Най-силен е отзвукът в Испания и Германия, чиято дигитална инфраструктура от години разчита на дълбоко интегрирано китайско оборудване.

Стратегията за намаляване на рисковете (т.нар. de-risking) крие и сериозни финансови предизвикателства. Китайските корпорации често предлагат значително по-ниски цени от европейските си конкуренти в лицето на Ericsson и Nokia, което в голяма степен се дължи на мащабните държавни субсидии от страна на Пекин.

В този контекст европейските телекомуникационни оператори вече настояват Брюксел да осигури финансови компенсации за подмяната на съществуващата мрежова апаратура, позовавайки се на американския модел „rip and replace“ („изкорени и замени“). Към момента обаче нито европейските институции, нито националните правителства демонстрират готовност да отделят необходимия публичен ресурс за подобно финансиране.

В крайна сметка пълното икономическо и технологично разграничаване на ЕС от Китай ще коства огромна политическа и финансова цена. Дали държавите членки са решени да я платят, предстои да разберем.