Вече не е възможно глобалното затопляне да бъде задържано под 1,5°C, но все още съществува път за връщане под този праг, показва нов доклад на Програмата на ООН за околната среда (UNEP).

Според документа най-реалистичният сценарий вече е светът първо да надхвърли границата, определена в Парижкото споразумение за климата, след което температурите да достигнат връх и постепенно да започнат да се понижават.

При най-благоприятното развитие докладът прогнозира затопляне с около 1,8°C, а при други сценарии – с над 2°C.

„Всяка частица от градуса ще струва човешки животи, ще унищожава поминък, ще задълбочава неравенствата и ще доближава екосистемите до необратими щети“, предупреждава генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, цитиран от Euronews. 

За да бъде защитено бъдещето на човечеството, периодът над границата от 1,5°C трябва да остане „възможно най-кратък“, допълва той.

Сушата и горещините поставят на изпитание реактори, проектирани преди десетилетия за съвсем различни условия

Ядрените амбиции на Европа се сблъскват с климатичните промени… и с медузите

Възобновяемите енергийни източници са основна част от решението.

Отделен анализ на международния аналитичен институт Energy Transitions Commission (ETC) обаче разкрива своеобразен „парадокс на напредъка“ в енергетиката. Бързо нарастващото потребление от центровете за данни, свързани с изкуствения интелект, и от системите за охлаждане, съчетано с претоварените електропреносни мрежи, изпреварва ползите от рекордното разрастване на чистата енергия.

Защо рекордният ръст на възобновяемата енергия не намалява емисиите?

В чиста енергия вече се влагат рекордните 1,9 трилиона евро годишно, което ускорява развитието на сектора. Въпреки това новите мощности покриват едва около 40% от увеличението на търсенето.

Горещите вълни засилват използването на енергоемки климатични системи, а бумът на изкуствения интелект поставя допълнително натоварване върху електроенергийната инфраструктура.

През 2025 г. потреблението на електроенергия от центровете за данни нараства със 17% и достига около 1,5–2% от световното потребление, сочат данни на Международната агенция по енергетика (МАЕ). Очакванията са до 2030 г. то да се удвои.

В същото време тези обекти се конкурират за достъп до вече претоварени електропреносни мрежи – от САЩ до Великобритания. На някои места чакането за присъединяване достига десет години, а властите обмислят въвеждането на значителни предварителни такси за запазване на място в опашката. Затова част от разработчиците изграждат собствени енергийни решения на място, включително соларни и газови микромрежи.

Остарялата инфраструктура води и до пропиляване на огромен потенциал за производство на зелена енергия. Само в Европа възобновяеми мощности с общ капацитет 375 гигавата чакат свързване към мрежата, а в САЩ в подобни процедури са блокирани около 2300 гигавата.

В резултат световните емисии по-скоро се задържат на едно равнище, вместо да намаляват. Според оценката на ETC това насочва планетата към затопляне с около 2,5°C.

Освен това електроенергията представлява едва около една пета от общото енергийно потребление. Затова декарбонизацията на отоплението, промишлеността и транспорта също е от решаващо значение.

Париж настоява за по-силна защита на европейското производство, докато Берлин се опасява от ответни търговски мерки

Спорът за чистата индустрия в Европа противопоставя Франция и Германия

Как светът може да ограничи превишаването на прага?

Двата доклада очертават сходни краткосрочни решения, като на първо място поставят ограничаването на метана.

Този мощен парников газ има значително по-силен затоплящ ефект от въглеродния диоксид и е отговорен за около 0,5°C от глобалното затопляне, макар да се задържа в атмосферата за сравнително по-кратко време.

Бързото ограничаване на метановите емисии от петролната и газовата индустрия, хранителните отпадъци и депата за боклук може осезаемо да забави повишаването на температурите.

Държавите трябва също да пренасочат инвестициите си от остаряла инфраструктура с високи емисии – като централи на изкопаеми горива, транспортни системи и промишлени съоръжения – към нисковъглеродни алтернативи.

През 2025 г. възобновяемите източници произвеждат почти 34% от електроенергията в света. Ако делът им достигне 60–70% до 2030 г., това би помогнало глобалното затопляне да остане в сценарий с ограничено и временно превишаване на прага от 1,5°C, сочи анализът на UNEP.

Тази цел съответства на ангажимента от COP28 глобалният капацитет на възобновяемата енергия да бъде утроен до края на десетилетието. Основният акцент трябва да падне върху съхранението на електроенергия, по-гъвкавото управление на търсенето и модернизирането на мрежите.

Energy Transitions Commission отбелязва, че капацитетът на вече финансираните проекти за чиста енергия, които чакат присъединяване към мрежата, надхвърля годишния недостиг от 900 гигавата, който трябва да бъде преодолян за изпълнение на целта за 2030 г.

Колкото по-бързо бъдат ограничени емисиите, толкова по-малка ще бъде зависимостта от все още несигурни бъдещи технологии за отстраняване на въглероден диоксид от атмосферата. UNEP обаче подчертава, че отговорното им внедряване, наблюдение и разширяване ще останат важни в дългосрочен план.

Намаляването на търсенето също е съществена част от решението. Сред сравнително евтините мерки са подобряването на енергийната ефективност, електрификацията на отоплението и охлаждането и промени в транспорта и хранителните навици. Според UNEP подобна трансформация няма да може да разчита единствено на индивидуалния избор и ще изисква целенасочени политики.