Европа може да увеличи възобновяемата енергия без нова електропреносна мрежа
Според нов доклад България е сред седемте държави в ЕС, които могат да отключат нов капацитет чрез по-ефективно използване на съществуващата инфраструктура
,fit(1001:538)&format=webp)
Европейската енергийна мрежа, определяна от експерти като „остаряла“, все по-трудно успява да се справи с бързото навлизане на възобновяемите енергийни източници. Според тях обаче съществува „незабавно решение, което не изисква никаква допълнителна намеса“ и може да бъде приложено още сега.
Предишни анализи на енергийния аналитичен институт Ember предупреждават, че над 120 GW планирани проекти за възобновяема енергия са застрашени заради ограничения в електропреносната мрежа и недостатъчен капацитет.
За сравнение, електроцентрала с мощност 1 GW би могла да осигурява електричество за приблизително 876 000 домакинства в продължение на една година, ако всяко от тях потребява средно по 10 000 kWh електроенергия годишно.
Съществуващите соларни и вятърни паркове също са ограничавани от европейската електропреносна мрежа, която първоначално е изградена около централизирани въглищни електроцентрали.
Това, в комбинация с променливия характер на производството от вятърни и соларни мощности, което зависи от метеорологичните условия, а не от моментното търсене на електроенергия, води до загубата на огромни количества чиста енергия всяка година, пише Euronews.
Батерийните системи и дългосрочните инвестиции в мрежата често се посочват като единствените реални решения. Нов анализ на Ember обаче показва, че Европа може да добави още 25 GW вятърни и соларни мощности в седем държави от ЕС, без изграждането на нова инфраструктура, а благодарение на т.нар. хибридизация.
Какво представлява хибридизацията?
Хибридизацията съчетава технологии като вятърни турбини, соларни панели и системи за съхранение на енергия, които използват една и съща точка за присъединяване към електропреносната мрежа. Най-лесно може да се сравни с няколко устройства, включени в един и същи електрически контакт.
Според Ember водноелектрическите централи в Европа са особено подходящи за подобен подход, тъй като голяма част от мрежовия им капацитет остава неизползван през дневните часове.
Причината е, че ВЕЦ работят като своеобразни батерии, които могат да се включват при нужда – могат бързо да увеличат производството си при повишено потребление на електроенергия, което обикновено се случва рано сутрин и вечер, когато хората са у дома, а през часовете със слабо търсене да работят с по-ниска мощност.
„Като се добавят вятърни или соларни мощности към същата точка за присъединяване като водноелектрическа централа, разработчиците могат да започнат работа по-бързо, а операторите да използват електропреносната инфраструктура значително по-ефективно, като средно удвояват нейното натоварване, без да надхвърлят ограниченията за пренос“, обяснява Елизабет Кремона, ръководител на екипа по енергийна инфраструктура в Ember.
Докладът показва, че в Австрия, България, Франция, Италия, Португалия, Румъния и Испания – основните пазари за водноелектрическа енергия в ЕС – чрез хибридизация могат да бъдат интегрирани 18% от новите възобновяеми мощности, очаквани до 2030 г., без необходимост от допълнителен капацитет на електропреносната мрежа.
Необходимо е по-бързо законодателство
От седемте държави, разгледани в анализа, единствено Португалия и Испания разполагат със специални правила за хибридни енергийни проекти. В останалите липсва ясна регулаторна рамка.
Затова експертите призовават националните правителства да приемат подходящо законодателство и да ускорят одобряването на подобни проекти, за да премахнат пречките пред развитието на възобновяемата енергия и да използват по-ефективно съществуващата инфраструктура.
„Политическите амбиции нямат значение, ако произведената чиста електроенергия остава блокирана в опашките за присъединяване към мрежата“, обяснява Кремона. „За държавите, които се сблъскват със задръствания в електропреносната система, хибридизацията предлага незабавно решение, което не изисква изграждане на нова инфраструктура.“
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)