Бавната електрификация на Европа е „сериозна грешка“, предупреждава ръководителят на МАЕ

Европа е допуснала „сериозна грешка“, като не е намалила достатъчно бързо зависимостта на икономиката си от вносни изкопаеми горива след енергийната криза през 2022 г., предупреждава ръководителят на Международната агенция по енергетика.

Думите му идват дни преди Европейският съюз да представи нови мерки за ускоряване на електрификацията.

Фатих Бирол посочва, че електроенергията формира едва около 23% от общото енергийно потребление в ЕС. Според него това ниско равнище ограничава конкурентоспособността и икономическия „суверенитет“ на блока.

Делът е сходен с този в големи производители на петрол като САЩ, въпреки че Европа зависи в значителна степен от вноса на въглеводороди.

„Според мен това е сериозна грешка за Европа“, казва Бирол пред Financial Times. „Очаквах и се надявах Европа да реагира по-решително на тази криза.“

В съвместно интервю с европейския комисар по енергетиката Дан Йоргенсен двамата казват, че Европа трябва да ускори електрификацията на икономиката си, след като за по-малко от пет години премина през две енергийни кризи.

МАЕ: Световното търсене на петрол ще отбележи първия си годишен спад от 2020 г.

Според Бирол ЕС трябва да следва примера на държави като Китай, Япония и Южна Корея, където електроенергията има дял от над 30% в енергийното потребление.

Европейският съюз си е поставил за цел този показател да достигне 32% до 2030 г. Йоргенсен подготвя и по-дългосрочна цел за ускоряване на електрификацията до 2040 г.

„През последното десетилетие равнището на електрификация в Европа остава почти непроменено. Трябва да ускорим този процес, и то значително“, посочва той.

Датският еврокомисар допълва, че ЕС е увеличил производството на енергия от възобновяеми източници, подобрил е енергийната ефективност и е намалил потреблението на газ с 20% през 2022 г., когато Русия рязко ограничи доставките по газопроводи.

Отоплението, транспортът и промишлеността в Европа обаче продължават да разчитат силно на изкопаеми горива.

Йоргенсен признава, че тази зависимост от внос отново е направила региона особено уязвим към сътресенията при глобалните доставки на петрол и газ, предизвикани от конфликта в Близкия изток.

Александър Захариев, SUNOTEC: „Втората и третата фаза на енергийния преход тепърва предстоят“

Следващата седмица Европейската комисия ще представи план, който ще задължи държавите членки да намалят данъците върху електроенергията и да въведат стимули за домакинствата да използват термопомпи, електромобили и други зелени технологии.

Проектът на документа, цитиран от Financial Times, посочва, че само в две страни от ЕС електроенергията за промишлеността струва по-малко от два пъти повече от газа — Швеция и Финландия.

Планът предвижда до 2030 г. цената на електроенергията да бъде не повече от 2,5 пъти по-висока от тази на газа за домакинствата и не повече от два пъти по-висока за промишлените потребители.

Една от основните мерки ще бъде по-ниското данъчно облагане на електроенергията в сравнение с изкопаемите горива.

Не трябва да си пречим сами: Как може да се избегне криза с горивата

Според документа това ще насърчи домакинствата да инсталират термопомпи и да купуват електромобили, а за компаниите ще създаде по-силни икономически стимули да намалят въглеродните си емисии.

Мерките обаче могат да се окажат скъпи за държавите, които разчитат в значителна степен на данъчните приходи от сметките за ток. Гърция, Италия, Унгария и Ирландия са сред страните с най-голяма разлика между цените на електроенергията и газа.

Към сметките за електроенергия често се добавят и такси за финансиране на мрежата и други разходи.

Бирол предупреждава, че ограниченият капацитет на електропреносните мрежи също забавя електрификацията в ЕС.

Той определя инсталираните през миналата година рекордни 85 гигавата мощности от възобновяеми източници като „много добра новина“, но отбелязва, че готови проекти с общ капацитет от 600 гигавата все още чакат присъединяване към мрежата.

Голяма част от претоварването на електропреносните мрежи в Европа се дължи на проблеми на национално и регионално равнище.

Държавите трудно приспособяват системите си към големия брой проекти за възобновяема енергия, които често се намират в отдалечени райони. Досегашният модел беше изграден около по-малък брой големи централи на изкопаеми горива, разположени по-близо до промишлените центрове и домакинствата.

„Държавите членки могат още утре да ускорят разширяването на своите мрежи и да използват по-ефективно съществуващата инфраструктура“, казва Йоргенсен.