Отношенията на Европейския съюз и Канада със Съединените щати се променят значително след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом. През последните 20 месеца Брюксел и Отава се сблъскват с нови мита, търговски и регулаторни спорове, както и с по-твърдия подход на американската администрация към традиционните съюзници.

Промяната кара ЕС и Канада, които от десетилетия разчитат на САЩ като ключов икономически и стратегически партньор, да търсят начини да намалят зависимостта си от Вашингтон. Тази седмица сближаването им придоби конкретни измерения, след като председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и канадският премиер Марк Карни очертаха амбиция за значително задълбочаване на двустранното сътрудничество.

Първата крачка направи Фон дер Лайен по време на речта си за състоянието на Съюза. Председателят на Европейската комисия покани Канада да стане първият в историята „асоцииран член“ на блока – изцяло нов правен статут, създаден специално за Отава.

„Вярваме, че силата не принадлежи на най-силните, най-богатите или най-шумните, а на всички нас“, подчерта Фон дер Лайен в почти недвусмислена препратка към Тръмп.

„Това партньорство не е насочено срещу никого, а служи на общата ни сила. Искаме да издигнем отношенията с Канада на възможно най-високо равнище“, продължи тя.

Предложението не присъстваше в предварително разпространения до медиите текст на речта и беше посрещнато с бурни аплодисменти в Европейския парламент. Канадският премиер Марк Карни, който наблюдаваше от залата, се изправи и целуна председателя на ЕК по бузата.

На следващия ден ролите се размениха – Фон дер Лайен седна сред публиката, докато Карни говореше пред същата аудитория.

„Европа и Канада са по-силни заедно“, заяви той. „Нека сега задълбочим тези корени, разширим короната и отгледаме трансатлантическа гора, под която нашите граждани могат да процъфтяват като свободни хора на свободна земя.“

Тези думи допълнително засилиха канадската еуфория в Европа. Евродепутати в Страсбург се наредиха за селфита с Карни. Лидерът на Зелените Тери Райнтке облече канадска спортна фланелка за речта му, испанският премиер Педро Санчес публикува изображение на европейското знаме с кленов лист сред 12-те звезди, а френският външен министър Жан-Ноел Баро определи ЕС и Канада като „предопределени“ за по-тесни отношения.

Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола отиде още по-далеч, като посочи Австралия и Нова Зеландия като възможни следващи „асоциирани членове“.

„Не се съмнявам, че ще има и други държави и че още страни ще почукат на вратата ни. Във времена на такава несигурност приятелите имат значение“, коментира Мецола пред Euronews.

Ентусиазмът е споделен и от другата страна на Атлантика. Проучване, проведено преди посещението на Карни, показва, че 56% от канадците смятат, че имат повече общо с ЕС, който се намира отвъд океана, отколкото със САЩ, с които страната им дели сухопътна граница от 8891 км.

Зад ентусиазма се крие тревога

Брюксел и Отава представят взаимното си привличане като напълно естествено.

И двете страни се възприемат като защитници на либералната демокрация, върховенството на закона и отворените пазари, което поне на теория ги превръща в почти идеални партньори, отбелязва Euronews. 

В речите си Фон дер Лайен и Карни подробно очертаха областите, в които ЕС и Канада могат да задълбочат сътрудничеството си – търговия, енергетика, критични суровини, батерии, изкуствен интелект, квантови технологии, финанси, отбрана, Космос и Арктика.

Карни представи идея, която да позволи на младите хора свободно да „живеят, работят и учат, където пожелаят от двете страни на Атлантика“, докато Фон дер Лайен очерта перспектива за „общо пространство на просперитет и икономическа сигурност“.

Не е случайно, че именно в тези области сътрудничеството със САЩ става все по-трудно, а понякога почти невъзможно при управлението на Тръмп. В момента Карни е въвлечен в търговски конфликт с Вашингтон, който може сериозно да засегне ключови отрасли на канадската икономика.

Между Брюксел и Отава обаче се появи едно разминаване – как точно да бъде наречено новото им партньорство.

Фон дер Лайен заложи категорично на привличащото внимание определение „асоцииран член“, въпреки че подобен статут няма правен прецедент и поражда повече въпроси, отколкото отговори. Не е ясно и дали председателят на ЕК предварително е обсъдил предложението с правителствата на държавите членки.

Карни предпочете по-умереното „съюз за бъдещето“. За канадския премиер понятието „асоциирано членство“ може да създаде впечатление, че Отава ще отстъпи част от суверенитета си на Брюксел – нещо, което той категорично изключи.

„Точната терминология е въпрос, който Европа трябва да реши“, коментира Карни.

Извън това различие двете страни следваха почти идентична линия, като на моменти използваха дори едни и същи думи, за да демонстрират близостта си.

Но зад усмивките, прегръдките и взаимните похвали постепенно се очертава тревога за бъдещето.

ЕС и Канада се оказват притиснати между няколко сили – политиката „Америка на първо място“ на Тръмп, нелоялната според тях конкуренция от Китай и руската агресия. Те виждат риск тези фактори да подкопаят икономическото им благосъстояние и да ги въвлекат в продължителна стагнация, докато международните правила, които се стремят да защитават, постепенно отслабват. Затова сближаването им е свързано не само с желанието да просперират, но и с необходимостта да се приспособят към променящия се световен ред.

Особено силен тласък дава американския президент. Неговият непредвидим подход към традиционните партньорства прави сближаването между ЕС и Канада почти естествено развитие.

Тръмп бързо реагира на демонстрираната близост и заплаши с „много сериозни мита“, ако евентуалното „асоциирано членство“ на Канада бъде възприето като „враждебен акт“.

Карни настоя, че партньорството между ЕС и Канада е „положителна инициатива“, а не „реакция на нещо друго“. В речта си обаче той отправи косвена критика към Тръмп, като подчерта, че Канада не е съюзник само когато обстоятелствата са благоприятни и не преследва сделки, при които печалбата за едната страна непременно означава загуба за другата.

Според Пени Наас, директор на брюкселския офис на Германския фонд „Маршал“, новата близост между ЕС и Канада е естествен резултат от събитията през последните 20 месеца.

„САЩ постепенно се отдалечават от ролята си на опора и лидер на традиционния съюз на демократичните държави. Това очевидно стимулира търсенето на нови партньори в един несигурен свят“, обяснява Наас пред Euronews.

„Търговският статут и регулаторното сближаване вече не са просто фонови условия за просперитет. Те се превръщат в терена, върху който пряко се води борбата за влияние“, допълва тя.

По думите ѝ всяка бъдеща структура на отношенията между ЕС и Канада ще бъде оценявана – и атакувана – именно през тази призма.