Бързият глобален преход към чиста електроенергия може да предизвика „каскада“ от промени далеч отвъд енергийния сектор – от транспорта и индустрията до качеството на въздуха и възстановяването на природата.

Това е един от основните изводи в нов доклад на Университета в Ексетър и инициативата Earthshot Prize, който анализира 51 области с потенциал да ускорят екологичната трансформация. Те са групирани около пет основни цели: опазване на природата, по-чист въздух, възстановяване на океаните, премахване на отпадъците и ограничаване на климатичната криза.

В центъра на анализа са т.нар. „положителни повратни точки“ – моментите, в които дадена устойчива технология или практика достига критичен праг и започва да се разпространява все по-бързо, защото става по-евтина, по-достъпна или получава по-широка обществена и политическа подкрепа.

Това е обратната страна на опасните климатични повратни точки като разрушаването на ледените покривки или загиването на кораловите рифове. „Повратните точки могат да работят и в наша полза“, казва пред The Guardian Стив Смит, автор на доклада и изследовател в Университета в Ексетър.

Чистата електроенергия като двигател на промяната

От всички анализирани решения докладът определя прехода към чиста електроенергия като този с най-голям потенциал да предизвика промени и в други сектори.

Причината е в ефекта на натрупване. Поевтиняването на слънчевата и вятърната енергия прави по-изгодни електромобилите, термопомпите и по-чистите индустриални технологии. Това увеличава търсенето на електроенергия от възобновяеми източници, привлича нови инвестиции и допълнително намалява разходите.

„Каскадата от промени, предизвикана от чистата енергия, която наблюдаваме сега, постига много повече, отколкото някой би очаквал дори преди десет години“, казва Смит.

Слънчевата и вятърната енергия според него вече са преминали подобна положителна повратна точка на много от големите пазари: разрастването им сваля цените, по-ниските цени привличат инвестиции, а инвестициите ускоряват следващия етап на развитие.

Цитирани в доклада изследвания показват, че координирани политики за чиста електроенергия, транспорт и отопление могат да ускорят достигането на подобни прагове с между две и осем години.

Основните препятствия вече са други – бавното планиране и разширяване на електропреносните мрежи в по-богатите икономики и недостигът на капитал в развиващите се държави. Африка например привлича под 2% от глобалните инвестиции в чиста енергия, въпреки че разполага с 60% от най-добрите слънчеви ресурси в света.

Чистата енергия спира ръста на изкопаемите горива – за пръв път без икономическа криза

От горите до метана: къде още може да настъпи прелом

Друг голям потенциал докладът вижда в глобалните вериги за доставки. Сравнително малък брой компании, банки и регулатори имат ключова роля в търговията с говеждо месо, соя, палмово масло, дървесина, какао и кафе – продукти, чието производство стои зад значителна част от обезлесяването в тропическите региони.

Ако големи пазари като ЕС, Китай, Великобритания и САЩ координират стандартите си, продуктите, които не са свързани с обезлесяване, могат да се превърнат в глобална норма. Така за компаниите постепенно ще става по-трудно както да продават, така и да намират финансиране за стоки, свързани с унищожаването на гори.

„Трябва да бъдат координирани не само производителите, но и политиците, търговците на едро, потребителите, банките и застрахователните компании – всички трябва да работят в една и съща посока“, казва Смит.

Потенциал за бърза промяна има и при енергията за домакинствата. В някои държави децентрализираните соларни системи и моделите за разсрочено плащане вече правят по-чистите технологии за готвене и битови нужди по-достъпни. Това е особено важно за около 2,1 млрд. души, които все още използват твърди горива за готвене и са изложени на опасно замърсяване на въздуха в домовете си.

Сред най-бързите инструменти за ограничаване на глобалното затопляне е и намаляването на емисиите на метан. Той е отговорен за около 30% от затоплянето досега, но остава в атмосферата приблизително 12 години.

„Ограничаването на емисиите на метан е един от най-бързите инструменти, с които разполагаме, за да ограничим пиковото затопляне“, казва Смит.

Новите технологии също променят възможностите за действие. Сателити и дронове вече откриват течове на метан, които преди оставаха незабелязани, а сравнително евтини мерки за отстраняването им могат да повлияят върху температурната траектория още в рамките на десетилетие.

„Парадоксът на напредъка“: Бумът на възобновяемата енергия все още не води до реален спад на емисиите

Голямото противоречие остава във финансите

Същият механизъм може да работи и при адаптацията към климатичните промени. Ако защитата от наводнения, системите за ранно предупреждение и по-устойчивата инфраструктура намаляват реалните загуби, те могат да свалят разходите за застраховане и финансиране. Това от своя страна привлича повече капитал и прави следващите инвестиции по-изгодни.

Проблемът е, че в глобален мащаб парите все още се движат основно в обратната посока.

По данни на ООН, цитирани в доклада, всяка година около 7,3 трлн. долара се насочват към дейности, които увреждат природата, срещу едва 220 млрд. долара за решения, основани на природата.

Смит обобщава дисбаланса просто:

„На всеки 1 паунд, инвестиран в опазването на природата, се падат 30 паунда, изразходвани за нейното унищожаване.“

И според него това е същината на проблема: „Това е политически избор. Проблемът не е, че няма достатъчно пари, а къде се насочват те.“