S&P Global Ratings понижи перспективата пред дългосрочния кредитен рейтинг на България от „положителна“ на „стабилна“, като потвърди самия рейтинг на BBB+/A-2.

Причината е комбинацията от влошаващи се бюджетни и външни показатели на фона на признаци за прегряване на икономиката. Според агенцията високият ръст на публичните разходи ще изведе бюджетния дефицит до 5,1% от БВП през 2026 г., а връщането му към 3% ще бъде постепенно и ще отнеме време до 2029 г.

Промяната в перспективата идва след приемането на бюджета за 2026 г. през юли, който според S&P е увеличил значително очакваните нужди от финансиране. След това агенцията е повишила прогнозата си за тазгодишния дефицит до 5,1% от БВП.

Това е съществено отклонение от традиционно консервативната фискална политика на България.

S&P посочва, че през периода 2021–2025 г. бюджетните резултати са се влошили, като средният дефицит е бил малко над 3% от БВП. За 2026 г. агенцията очаква най-големия бюджетен дефицит от поне 12 години – 5,1% от БВП по методологията на общото правителство и около 5,6% на касова база.

Сред причините S&P посочва индексирането на възнагражденията в публичния сектор спрямо ръста на заплатите в частния сектор, по-високите общински инвестиционни разходи и отпадането на мерки за увеличаване на приходите, предложени от предишното правителство.

Макар възнагражденията в публичния сектор вече да са замразени, правителството е признало, че няма достатъчно време с нови мерки да предотврати разширяването на дефицита през 2026 г.

Работодатели и синдикати ще обсъдят държавния бюджет, ДОО и НЗОК, докато критиците предупреждават за растяща тежест върху бизнеса и домакинствата, а Мартин Димитров настоява проектът да бъде изтеглен и преработен

Бюджет 2027 влиза в Тристранката с дефицит от 3,5%, по-високи осигуровки и нов дълг за 8,6 млрд. евро

Икономиката расте, но дисбалансите се увеличават

Понижаването на перспективата не идва на фона на рецесия.

S&P очаква икономиката на България да нарасне с 2,8% през 2026 г., подкрепена от силното потребление и ускоряването на инвестициите с европейско финансиране. За периода 2027–2029 г. агенцията прогнозира среден реален растеж от около 2,6%.

Проблемът е, че едновременно с растежа се натрупват признаци на прегряване.

Номиналните заплати в частния сектор са нараснали с 11,7% през първата половина на 2026 г. Кредитите за домакинствата растат с около 21%, като основната част от увеличението идва от ипотечното кредитиране. Цените на жилищата са се повишили с 15,5% на годишна база към юни.

S&P отбелязва, че фундаменталните показатели сочат само умерено надценяване на жилищния пазар и че банките разполагат със солидни капиталови и ликвидни буфери. Продължаването на тези дисбаланси обаче увеличава риска от корекция.

Бившият финансов министър предупреждава за риск от рецесия заради слабия ръст на доходите, високата инфлация и орязаните държавни инвестиции

Асен Василев: Бюджет 2027 е неспасяем в парламента и води към рецесия

Вторият дефицит – текущата сметка

Проблемът вече не е само в бюджета.

S&P очаква дефицитът по текущата сметка да достигне 8,7% от БВП през 2026 г. – най-високото ниво от 18 години. Основните причини са силният ръст на вноса, по-високите разходи за енергия и слабото представяне на износа.

За периода 2027–2029 г. агенцията прогнозира среден дефицит по текущата сметка от около 7,0% от БВП. В отделните части на анализа S&P използва различни периоди за средните стойности, но посоката е еднозначна – външният дефицит се очаква да остане висок през следващите години.

Според агенцията една от причините е отслабването на ценовата конкурентоспособност на България.

Въпреки че почасовите разходи за труд остават най-ниските в ЕС – около една трета от средното за съюза – растежът на заплатите изпреварва увеличението на производителността. Това води до един от най-бързите ръстове на разходите за труд на единица продукция.

S&P не очаква текущата сметка да се върне близо до равновесие без по-силна бюджетна консолидация и реформи, които да подобрят конкурентоспособността.

Премиерът предупреди за растящия дефицит и държавен дълг, поиска от опозицията да посочи откъде да се режат разходи и обяви съкращения в администрацията. В същото време кабинетът планира по-високи заплати и пенсии през следващата година.

Радев за Бюджет 2027: Тежък камион с отказали спирачки, летящ към пропастта

Какво задържа рейтинга

Въпреки по-слабата перспектива S&P не понижава кредитния рейтинг на България.

Една от основните причини е сравнително ниският държавен дълг.

Агенцията оценява нетния държавен дълг на около 25% от БВП в края на 2026 г. и очаква той да се увеличи до около 30% през 2029 г. Според S&P това все още оставя България сред страните с най-нисък нетен държавен дълг в ЕС.

Членството в еврозоната също е съществен буфер.

Според агенцията присъединяването към валутния съюз премахва валутния риск, който съществуваше при режима на валутния борд, и дава на България достъп до ликвидната подкрепа на Евросистемата при евентуални периоди на напрежение.

Затова стабилната перспектива отразява баланс между растящите бюджетни и външни дефицити, от една страна, и ниското равнище на дълга и ползите от членството в еврозоната, от друга. S&P очаква също своевременна икономическа политика, която постепенно да охлади прегряването.

Минималната заплата ще достигне 660 евро, пенсиите ще нараснат със 7,8%, а майчинството през втората година – до 450 евро. Кабинетът предлага и 33% данък върху свръхпечалбите, докато се опитва да свие бюджетния дефицит до 3,5% от БВП.

Гълъб Донев представи „бюджет на вразумяването“ с по-високи доходи и нови данъци

Какво може да доведе до понижение на рейтинга

S&P очертава и ясен негативен сценарий.

Рейтингът може да бъде понижен, ако усилията за бюджетна консолидация се забавят или блокират – например ако правителството не успее да ограничи ръста на разходите в условията на съпротива срещу трайно повишаване на данъците.

Допълнителен натиск би възникнал и ако високият ръст на частното кредитиране приключи внезапно и безредно, което би могло да натежи върху икономическата активност за няколко години.

В обратната посока S&P допуска повишение на рейтинга, ако външните дисбаланси намалеят устойчиво, и най-вече ако дефицитът по текущата сметка се свие до по-ниски равнища.

Годишният бюджет предвижда 211,5 млрд. евро плащания и е последният в сегашната финансова рамка, докато отделно се изострят преговорите за ново финансиране за Киев и за бюджета на ЕС след 2028 г.

ЕС договори бюджета за 2027 г. за 199,7 млрд. евро

Бюджет 2027: мерките са постижими, но „с по-ниско качество“

S&P разглежда и мерките, заложени в проекта за бюджет за 2027 г.

Агенцията ги определя като постижими, но отбелязва, че част от тях са с „по-ниско качество“.

Най-съществената е еднократно облагане на „свръхпечалбите“ в определени сектори, от което правителството очаква 800 млн. евро, или около 0,6% от БВП.

Предвиждат се още допълнителни приходи от подобряване на събираемостта, от данъци върху iGaming сектора и от увеличаване на осигурителните доходи.

S&P не очаква промяна в основните данъчни ставки в близко бъдеще, включително на 10-процентния плосък данък върху доходите, тъй като според агенцията това би нарушило ключово предизборно обещание на управляващите.

От страна на разходите консолидацията трябва да дойде основно от намаляване на дела на разходите за персонал спрямо БВП, което S&P предупреждава, че може да бъде трудно, докато заплатите в частния сектор продължават да растат бързо.

Капиталовите разходи също се очаква да намалеят, но това ще върви заедно със спад на европейските средства след приключването на Механизма за възстановяване и устойчивост.