Европейският съюз вече изпитва сериозни затруднения в опитите си да постигне съгласие за най-големия бюджет в историята си, да намери средства за покриване на огромния финансов недостиг на Украйна и да се справи с геополитическия натиск от САЩ и Китай. Сега към тези предизвикателства се прибавя и рискът от политическа парализа заради вътрешните сътресения в държави, които заедно формират около 60% от брутния вътрешен продукт и населението на блока.

„Досега всички разбираха, че трябва да постигнем политическо споразумение до края на годината“, отбелязва кипърският президент Никос Христодулидис в интервю за POLITICO в кулоарите на срещата на Европейския съвет миналата седмица, визирайки трудните преговори за бюджета.

Според него обаче предстоящите избори в Испания правят този срок практически невъзможен. А през следващата година до урните ще отидат избирателите във Франция, Италия и други държави, което допълнително ще усложни ситуацията.

ЕС е изправен пред безпрецедентна дилема. Четирите му най-големи икономики навлизат в период на избори или политическа нестабилност, който може сериозно да ограничи способността на блока да взема решения.

Следващия месец в Испания предстоят парламентарни избори, на които според социологическите проучвания десноцентристките и крайнодесните партии имат шанс да поемат управлението. През април Франция ще избира нов президент, като прогнозите дават предимство на крайнодесния лидер Марин льо Пен. В Германия възходът на „Алтернатива за Германия“ поставя под въпрос политическото бъдеще на канцлера Фридрих Мерц. Междувременно правителството на италианския премиер Джорджа Мелони, което се отличава с необичайно дълъг мандат за страната, също се приближава към изборите през 2027 г.

Последиците от тази несигурност вече започват да се проявяват.

Последната среща на върха в Брюксел даде представа за предстоящите трудности. След два дни преговори европейските лидери не успяха да отбележат напредък по бюджета от 2 трилиона евро, а разговорите прераснаха в неочаквано остър спор за енергийната политика. Показателно е, че в заключенията от заседанието липсва ангажимент за постигане на съгласие по финансовата рамка до края на годината. Държавите членки се противопоставиха на настояването на председателя на Европейския съвет Антониу Коща за краен срок през декември 2026 г., въпреки че през ноември и декември са насрочени нови срещи.

Ако и те приключат без резултат, и без това напрегнатите преговори ще продължат през 2027 г., когато предизборните кампании вероятно ще оказват още по-силно влияние върху позициите на националните правителства. Това би направило необходимите компромиси още по-трудни.

Натиск от три посоки

Опасенията в Брюксел, че предстоящите избори могат да затруднят вземането на решения в ЕС, вече намират потвърждение в нарастващите разногласия между държавите членки.  Срещата на върха миналата седмица показа колко сложно става постигането на съгласие между държавите членки.

Вместо да договорят важни решения на срещата на върха миналата седмица, европейските лидери използваха форума предимно за защита на утвърдените си позиции и за търсене на тактически предимства спрямо останалите политически лагери. Единственото съществено изключение беше френско-германското споразумение за автомобилната индустрия.

Песимизмът сред участниците е бил осезаем, разказват източници пред POLITICO. Някои от тях предупреждават, че през следващите месеци блокът ще се сблъска със сериозни препятствия.

Вътрешнополитическите проблеми на ЕС се задълбочават в особено неблагоприятен момент. От действията на американския президент Доналд Тръмп, които подкопават трансатлантическия съюз, до нарастващия търговски дисбаланс с Китай, Европа е подложена на все по-силен геополитически и икономически натиск.

„Те се стремят да ни разделят. Искат да бъдем разединени“, заяви белгийският премиер Барт де Вевер пред журналисти по време на късен брифинг в рамките на срещата. Без да назовава конкретни държави, но визирайки сили на изток и запад от Брюксел, той предупреди: „И, разбира се, разполагат с начини да ни нанесат вреда.“

Бившият литовски външен министър Габриелюс Ландсбергис, който в момента е гостуващ изследовател в Станфордския университет, е още по-категоричен: „Сега сме подложени на атака от три страни – САЩ, Русия и Китай.“

Вашингтон поставя под въпрос традиционните съюзи, върху които се основава европейската сигурност от десетилетия. Москва води скрита война на континента чрез кибератаки, саботажи и операции като опита за нападение с дрон срещу летището в Лайпциг, за който Берлин държи отговорен Кремъл. Пекин от своя страна засилва контрола си върху ключови вериги за доставки и залива европейските пазари с евтин износ.

Към всичко това се прибавя и финансовата криза в Украйна.

Според Международния валутен фонд страната ще се изправи пред бюджетен недостиг между 30 и 35 млрд. долара през следващата година. Същевременно Русия продължава да нанася удари по енергийната ѝ инфраструктура в навечерието на тежка зима. Това се случва въпреки договорената от ЕС още миналата година финансова подкрепа от 90 млрд. евро.

Ландсбергис определя перспективите пред Киев през следващите месеци като „изключително мрачни“.

„Всичко пада върху плещите на Европа“, подчертава той.

Украинският президент Володимир Зеленски също отправи тревожно предупреждение по време на срещата на върха. Пред журналисти той заяви, че при поражение на Украйна до 20 млн. украинци могат да потърсят убежище в ЕС.

Една от възможностите за преодоляване на финансовите затруднения на Киев е използването на около 200 млрд. евро руски активи, замразени за неопределено време в базирания в Брюксел депозитар Euroclear. По този въпрос обаче също няма признаци за сближаване на позициите. Белгия, която блокира предишни опити средствата да бъдат използвани в подкрепа на Украйна, продължава да отказва отстъпки.

„Нищо не се е променило“, коментира шведският премиер Улф Кристерсон, който напусна срещата предсрочно.

Други възможни решения, включително емитирането на допълнителен общ дълг, също изискват сложни политически договорки. А възможностите на Брюксел за постигането им стават все по-ограничени.

Европа остава без безспорен лидер

Проблемите на ЕС далеч не се изчерпват с бюджета или отделните законодателни инициативи. Несигурността около политическото бъдеще на някои от най-влиятелните европейски лидери създава риск блокът да загуби стабилните съюзи и опитните национални ръководители, които традиционно играят ключова роля при постигането на компромиси.

„Сега Европа няма ясно изразен лидер“, твърди европейски дипломат. „Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е влиятелна фигура. Но нямаме Меркел или Митеран“, допълва той.

Настоящият френски държавен глава Еманюел Макрон няма конституционно право на трети последователен мандат и трябва да напусне Елисейския дворец през април.

По време на закрито обсъждане на последната среща на върха той е признал, че през заключителните месеци от управлението си няма да разполага с необходимия политически мандат, за да подпише споразумение за бюджета, разкриват европейски дипломати, цитирани от POLITICO. 

В Испания социологическите проучвания сочат, че премиерът Педро Санчес е на път да загуби властта след осем години начело на правителството. Парламентарните избори са насрочени за 29 ноември, което означава, че Санчес ще бъде в разгара на предизборната кампания по време на срещите на европейските лидери на 13 и 26 ноември.

Коща, който многократно подчертава необходимостта от споразумение за бюджета до края на 2026 г., за да може новата финансова рамка да влезе в сила през 2028 г., отхвърля опасенията, че предстоящите избори ще възпрепятстват преговорите.

„Живеем в 27 демокрации“, подчерта той в петък. „Почти всеки месец някъде има избори. Ако се съобразявахме с тях, никога нямаше да можем да приемем нов бюджет.“

Независимо от резултатите от вота в Испания, не се очаква ново правителство да бъде сформирано преди януари. Това също може да наруши графика на бюджетните преговори.

Политическото бъдеще на германския канцлер Фридрих Мерц също остава несигурно. Макар следващите федерални избори да са предвидени едва за 2029 г., нарастващата подкрепа за „Алтернатива за Германия“ и рязкото понижение на собствената му популярност ограничават готовността му да прави отстъпки.

Италия също трябва да проведе парламентарни избори през октомври 2027 г. Един от европейските дипломати обаче допуска, че Джорджа Мелони може да не изчака дотогава и да насрочи предсрочен вот.

Така януари може да се окаже последният благоприятен момент за постигане на бюджетно споразумение, преди политическите сътресения в Европа да направят компромисите още по-трудни.

Засега европейските лидери просто действат „твърде бавно“, смята Зигфрид Мурешан, един от водещите преговарящи по бюджета от Европейската народна партия. „Времето изтича“, предупреждава той.