Зеленски на срещата на върха в Брюксел: „Няма да отстъпим“

Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че страната му няма да отстъпи от защитата на своите интереси въпреки нарастващите разногласия с американския президент Доналд Тръмп относно войната с Русия, мирните преговори и икономическите санкции срещу Москва.

На пресконференция в Брюксел, където участва във втория ден от срещата на върха на европейските лидери, Зеленски отхвърли твърдението на Тръмп, че е по-труден партньор за преговори от руския президент Владимир Путин. Американският държавен глава по-рано заяви пред Newsmax: „Със Зеленски се работи по-трудно, отколкото с Путин“.

В отговор украинският лидер посочи, че за него разговорите с Тръмп са по-лесни от тези с руския президент, тъй като срещите им винаги са предоставяли възможност за обсъждане на конкретни въпроси и вземане на решения.

„Защитавам единствено интересите на Украйна и украинския народ. Бяхме нападнати, териториите ни бяха окупирани, а хората ни – убивани. Напълно логично е да имаме правото да се защитаваме“, подчерта Зеленски в отговор на въпрос на Euronews.

Санкциите срещу Русия няма да бъдат облекчени, докато Москва не прекрати войната, заяви Фон дер Лайен в Брюксел

Той допълни, че независимо от опитите на Русия да ограничи правата на Украйна, страната му няма да се откаже от възможността да отстоява своята сигурност и суверенитет.

Изказванията му идват на фона на задълбочаващите се противоречия с Вашингтон. Тръмп определи украинските удари срещу руски петролни рафинерии като „позор“ и настоя за провеждането на нови избори в Украйна. Същевременно американската администрация продължава дипломатическите контакти с Москва в опит да постигне споразумение за прекратяване на войната.

Според Зеленски обаче продължаващите руски атаки показват, че Кремъл няма действително намерение да се ангажира с мирен процес.

„Приоритетът е войната да приключи. Приоритетът са преговорите. Путин обаче в момента не иска да преговаря под никаква форма“, отбеляза украинският президент.

Той определи позицията на Москва като „пародия на истинско желание за прекратяване на войната“.

„Путин не иска войната да свърши. Убеден съм, че именно затова дори Донбас е твърде малко за него“, добави украинският президент, визирайки източните територии на страната, части от които Русия се опитва да завладее още от 2014 г.

Особено внимание украинският лидер отдели на опасността от постепенно премахване на икономическите ограничения срещу Москва. Той предупреди, че договореностите между САЩ и Русия, свързани с търговията с дизелово гориво, могат да създадат прецедент за последващи отстъпки в други сектори.

„Според мен не можем да приемем тези споразумения за дизеловото гориво, защото след тях ще последват договорки за газа. Абсолютно съм сигурен в това. След газа ще бъдат отменени санкциите и в други области“, настоя Зеленски.

По думите му подобно развитие би могло да засегне банковия сектор, химическата промишленост, санкционираните руски олигарси и замразените държавни активи.

Тръмп нарече възобновените украински удари по руски рафинерии „позор“

Той подчерта, че опасенията му не се основават единствено на интуиция, а и на разузнавателна информация.

„Ако аз не защитавам тези интереси, кой ще го направи вместо нас?“, попита украинският президент.

Темата за руските активи зае важно място и в разговорите му с европейските лидери. Зеленски призова ЕС да намери начин блокираните средства да бъдат използвани в подкрепа на Украйна, преди Москва да получи възможност да си ги възстанови.

„Благодарни сме за взетото миналата година решение за заем от 90 млрд. евро“, заяви той, като подчерта, че Киев се нуждае от дългосрочни финансови гаранции.

Според него основният риск е Русия впоследствие да придобие влияние върху решенията за бъдещето на тези средства.

„Много добре знаем, че те искат да си върнат активите. Това е една от целите на Русия.“

Коментарите му следват информация на Financial Times, че миналата седмица американски преговарящи са предложили част от замразените руски средства да бъдат освободени като стимул за Москва да се включи в мирните разговори. Европейските представители, под чийто контрол се намират активите, са отхвърлили идеята.

На този фон Зеленски изрази надежда, че европейските държави ще успеят да установят собствен формат за преки контакти с Русия, така че дипломатическите усилия да не зависят изцяло от посредничеството на Вашингтон.

„Вярвам, че всичко това ще се случи. Не означава, че ще изключим някого от процеса“, каза той, като добави, че Киев би искал да разполага с няколко паралелни канала за преговори.

Досега основната европейска роля в дипломатическите усилия, водени от САЩ, се изпълнява от Франция, Германия и Великобритания, като в процеса участват също Европейската комисия и НАТО. През юни председателят на Европейския съвет Антонио Коща потвърди, че е установил канал за комуникация с Кремъл, но предупреди, че продължаващите руски атаки не създават необходимите условия за постигане на мир.

В Брюксел Зеленски получи подкрепа от европейските лидери, които потвърдиха намерението си да запазят санкциите срещу Русия, докато пълномащабната инвазия продължава.

Междувременно украинският президент проведе и първата си двустранна среща с унгарския премиер Петер Мадяр. Той приветства постигнатото между Унгария и Украйна политическо споразумение за укрепване на правата на унгарското малцинство в Закарпатието, което Будапеща разглежда като първа стъпка към възстановяване на взаимното доверие.

Мадяр изрази „пълна солидарност“ с Украйна във връзка с продължаващата руска агресия и заяви готовност Унгария да използва всички възможни дипломатически средства за постигането на скорошно прекратяване на огъня и траен мир.

Въпреки разногласията с американската администрация Зеленски даде да се разбере, че Киев остава ангажиран с дипломатическите усилия за прекратяване на войната, но няма да подкрепи договорености, които според него биха отслабили позициите на Украйна или биха позволили на Русия да възстанови икономическото си влияние.