Политическата стабилност при правителството на Джорджа Мелони повиши привлекателността на Италия за международните инвеститори, но предишните ѝ лидери твърдят, че трябва да се направи още много.

В интервю за CNBC двама бивши министър-председатели отбелязват, че са необходими реформи, за да се даде тласък на забавената икономика на страната.

В петък вечерта коалиционното правителство на Мелони, което встъпи в длъжност през октомври 2022 г., организира митинг в пристанищния град Бари в чест на това, че влезе в историята като най-дълго управляващия кабинет в Италия от Втората световна война насам.

„През тези години работихме за увеличаване на заетостта, намаляване на безработицата, подкрепа на семействата и бизнеса, укрепване на сигурността, сериозно управление на публичните финанси и възстановяване на тежестта и авторитета на Италия на международната сцена“, подчерта в речта си Мелони.

Джорджа Мелони постави рекорд: Правителството ѝ е най-дълго управлявалото в Италия от 1945 г.

Икономиката забавя темпото си

Този успех е особено забележителен в страна, която отдавна се свързва с политическа нестабилност, проблем, изострен от кризата с държавния дълг в еврозоната през периода 2010–2012 г., като за последните 80 години са се сменили 68 правителства.

„Честите смени на правителствата се превръщат в норма в други страни, а стабилността се превръща в норма в Италия. Удивително“, заявява пред CNBC Паоло Джентилони, министър-председател от декември 2016 г. до юни 2018 г. „В същото време постижението на Мелони е положително за определена предпазливост в публичните финанси, която доведе до намаляване на нашия спред. Но това е всичко, а дълголетието не е нещо, достатъчно за едно правителство“.

Джентилони допълва, че Италия е отбелязала „много добро възстановяване“ след пандемията, което обаче е забавило темпото през последните две-три години.

European Parliament | Паоло Джентилони

Икономиката е отбелязала растеж от 0,5% през 2025 г., което е под средната стойност за еврозоната от 1,5% и е с един от най-бавните темпове в ЕС. Равнището на заетостта остава стабилно, но безработицата сред младежите през юли е 18,9%, над средната стойност за еврозоната от 14,9%.

„Това, разбира се, е провал“, подчертава Джентилони. „През последните две-три години наблюдаваме спад в покупателната способност на семействата, а това е причина правителството да не бъде толкова доволно, колкото изглежда“.

„Властта смекчава крайните позиции“

Марио Монти, министър-председател от 2011 до 2013 г., коментира пред CNBC, че Мелони е запазила курса си, защото е „много умен политик“ и защото „не е направила много“. „Тя внимателно избягва конфронтации с онези слоеве от обществото, които биха могли да модернизират икономиката чрез въвеждането на повече конкуренция и конкурентоспособност, но биха ѝ стрували политическия консенсус“, допълва Монти, който в момента е президент на Института Javotte Bocconi.

Според него Италия се нуждае от структурни реформи, включително строги мерки срещу укриването на данъци, прилагане на законите за конкуренцията и готовност да се „влее повече жизненост“ в икономиката „чрез малко по-разрушително творчество“.

Италия беше „лошото момче“ на Европа. Сега Франция поема щафетата

Премиерският мандат на Мелони се следи отблизо във Франция и Германия, където се наблюдава нарастващ политически успех на крайнодесните партии.

„Вярно е, че властта смекчава крайните позиции“, казва Монти, коментирайки мнението, че Мелони се е оказала по-прагматична, отколкото беше нейната популистка, дясна реторика пред избирателите.

„Ето защо никой сега не би се обявил за излизане от ЕС или от еврозоната. Но ако липсва готовност да се приеме известна политическа конфронтация, това дава, да, повече стабилност, но води до липса на растеж и влошаване на състоянието на обществото, и дори най-младите и най-умните в страната искат да я напуснат“, допълва Монти.

Getty Images | Енрико Лета

Енрико Лета, начело на коалиционно правителство от 2013 до 2014 г., заявява, че „не толкова добрите“ икономически резултати и напрегнатите междуевропейски отношения подкопават настроенията спрямо Италия, въпреки вътрешната ѝ политическа стабилност. „Стабилността е ценност, но това, което наистина е важно, е стабилността на отношенията между европейските държави. Не бях доволен от тези конфликти през лятото по въпросите на имиграцията, Шенген и т.н.“, казва деканът на Факултета по политика, икономика и глобални въпроси към IE пред CNBC.

Европейските държави трябва да дадат приоритет на сътрудничеството в имиграцията, търговските войни, сигурността и инфлацията, както и да финализират дългоочаквания Съюз за спестявания и инвестиции и единната регулаторна рамка, ако блокът иска да привлече повече международни инвестиции, допълва Лета.

Обръщане на тенденцията при дефицита

Мелони наследи политически разделена и изправена пред сериозни фискални проблеми Италия.

По това време широко се изразяваха опасения относно бюджетния дефицит, който възлизаше на 7,2% от БВП. Когато през 2023 г. той нарасна до 7,4% от БВП, Италия беше подложена на процедурата за прекомерен дефицит на ЕС, която определя референтна стойност от 3% за държавните дефицити.

Оттогава дефицитът е спаднал рязко, достигайки 3,1% през 2025 г. Европейската комисия очаква тази цифра да спадне до 2,9% тази година, благодарение на по-високата заетост и заплатите, които осигуряват по-големи държавни приходи.

Зад бляскавия имидж и партийната слава: Политическата реалност в Италия на Мелони

С намаляването на дефицита спаднаха и доходностите на италианските държавни облигации, като разликата между тях и германските облигации се стесни драстично от края на 2022 г., което подсказва, че инвеститорите изискват по-ниска рискова премия, за да държат италиански облигации в сравнение с германските. Разликата между доходностите на френските и германските облигации се увеличи значително през същия период

Въпреки това Рим, подобно на много от своите партньори от Г-7, все още се сблъсква с огромен проблем с дълга. Съотношението на дълга към БВП на Италия обърна низходящата си тенденция през 2024 г., според данни на ЕС, главно поради политиката от епохата пандемията, предвиждаща данъчни облекчения за ремонти на жилища. През 2025 г. съотношението на дълга към БВП възлизаше на 137,1%, а прогнозите сочат, че през тази година ще се повиши до 138,5%.

Fitch Ratings повиши кредитния рейтинг на Италия за първи път от 2021 г.

Силен пазар на облигациите

Макар разходите по заемните средства да са засегнати от глобалните разпродажби вследствие на геополитически сътресения като войната между САЩ и Иран и опасенията относно инфлацията, доходността остава значително по-ниска, отколкото преди встъпването в длъжност на Мелони.

Доходността на облигациите се променя обратно пропорционално на цените.

„Изненадата от премиерството на Джорджа Мелони е, че до голяма степен управлява като фискален прагматик, а не като популист“, заявява пред CNBC Лорън Хайслоп, инвестиционен мениджър в Mattioli Woods.

„Пазарите са възнаградили този подход с по-тесни спредове по облигациите, повишаване на рейтингите и по-ниски разходи по заемите. Италия безспорно е възвърнала доверието на инвеститорите.“

Джорджа Мелони на корицата на TIME: Не съм всичко това, което казват за мен

„Италия преди почти по подразбиране носеше премия за политическа нестабилност. Това значително е отшумяло“, казва Кен Айгън, старши директор по държавните облигации в рейтинговата агенция KBRA, като посочва дългосрочното управление, по-предвидимата фискална политика и продължаващото осъществяване на реформи.

Италианските облигации са се представили сравнително добре в сравнение с другите развити икономики на фона на глобалния срив. Доходността на 10-годишните е скочила с 62 базисни пункта през тази година, но общата им възвръщаемост за 10 години – като се отчитат както промените в цените, така и лихвените приходи – е най-добрата сред европейските им конкуренти, допълва той.

Въпреки това Джейсън Борбора-Шийн, съуправител на портфейл за доходни стратегии в Ninety One, смята, че макар в Италия да има „нещо в стабилността и постоянно политическо ръководство“, в обръщането на фискалната картина има и самоизпълняващ се елемент.

„Колкото по-стабилна е страната, толкова по-малко или по-намалено е дълговото бреме, толкова по-вероятно е населението да е доволно от управляващите и обратното“. Въпреки това, че екипът му не вижда особено убедителни аргументи за инвестиции в италиански държавен дълг. „Фундаменталната картина е много положителна, но смятаме, че пазарът вече е отчел това“, допълва той.