Италия беше „лошото момче“ на Европа. Сега Франция поема щафетата
Политическата криза в Париж поставя страната в опасна финансова ситуация в сравнение с властта в Рим, която премина през свой период на сътресения преди Джорджа Мелони да стане премиер през 2022 г.
&format=webp)
На прага на поредния вот на доверие следващата седмица, Франция неочаквано се оказва в неблагоприятна позиция в сравнение с Италия, известна с политическите сътресения и икономическата си нестабилност.
Продължаващите борби между основните френски партии нерешените спорове за бюджета за 2026 г., както и честата смяна на министър-председатели в последните години, карат икономистите да се запитат:
„Франция ли е новата Италия?“
„Финансовите перспективи за Франция в момента са по-лоши от тези на Италия“, заявиха европейски анализатори от Nomura във вторник, цитирани от CNBC.
Дългът на Франция възлиза на 113% от БВП през 2024 г., докато този на Италия е 135%, но ситуацията се обръща, когато се разгледа дефицитът им за същия период. Този на Италия е 3,4% от БВП, докато на Франция е 5,8%.
Френският министър-председател Франсоа Байру насрочи вот на доверие за 8 септември в стремежа си да приеме спорния бюджет за 2026 г., предвиждащ съкращения на около 44 милиарда евро. Целта е да се намали бюджетният дефицит до 4,6% през 2026 г., което все още е значително над правилата на ЕС.
Премиерът определи вота на доверие като екзистенциален момент за Франция, заявявайки пред BFMTV, че ситуацията е „сериозна и спешна“. Ако вотът се провали, малцинственото правителство ще падне по-малко от година след краткотрайното управление на Мишел Барние, а френският президент Еманюел Макрон ще трябва да избере друг премиер – пети за по-малко от две години.
Ситуацията във Франция я поставя в неблагоприятно положение в сравнение с Италия, която премина през свой период на политически сътресения и несигурност, преди настоящият премиер Джорджа Мелони да бъде избрана през 2022 г., с което започна период на стабилност за третата по големина икономика в ЕС, допълва CNBC.
И Франция, и Италия са обект на „процедурите при прекомерен дефицит“ на ЕК – механизъм, използван за привеждане на държавите-членки в съответствие с фискалните правила, според които публичният дълг не трябва да надвишава 60% от БВП, а бюджетният дефицит не трябва да надвишава 3% от БВП.
Докато се очаква Италия да постигне напредък в овладяването на дефицита, Франция не показва признаци за това, подчертават икономистите от Nomura.
„Тенденцията на френския дефицит обаче е нестабилна, а вероятното падане на правителството на Байру илюстрира предизвикателството, пред което е изправена Франция в овладяването на разходите си“, допълват още те.
Сега съседите на Франция наблюдават как Байру има едва няколко дни, за да постигне компромис с конкурентните партии от ляво (алиансът „Нов народен фронт“) и от дясно (Национален сбор, които след миналогодишните избори смятат, че трябва те да са на власт. И двете страни от политическия спектър заявяват, че няма да подкрепят центристкото правителство след продължителни спорове относно бюджета и предложените съкращения на разходите и увеличения на данъците.
Предложението за съкращаване на два официални празника във Франция също беше посрещнато зле.
„Поради очакваното падане на правителството на Байру и вероятността да не се приеме бюджет за 2026 г., този за 2025 г. вероятно ще бъде замразен, което би означавало малко по-висок дефицит през 2026 г. като процент от БВП, отколкото прогнозира ЕК“, продължават икономистите от Nomura и добавят, че устойчивостта на дълга във Франция е „сериозен повод за загриженост“.
Перспективата за поредния крах на правителството във Франция и продължаващите спорове по бюджета за 2026 г. не е обнадеждаваща за анализаторите.
„Франция, която вече е подложена на безпрецедентен натиск от финансовите пазари, ще представи жалко публично зрелище следващата седмица“, коментира Муджатаба Рахман, управляващ директор за Европа в Eurasia Group. Базовият сценарий на Eurasia Group е, че Байру ще загуби вота на доверие, което Рахман описва като „залог, който той никога не е имал шанс да спечели“.
„Макрон изключи нови парламентарни избори – засега, и ще назначи петия министър-председател за 21 месеца, почти сигурно от своята центристко-дясна коалиция“, отбелязва анализаторът, посочвайки министрите на отбраната Себастиен Лекорню, на правосъдието Жерал Дарманин и на финансите Ерик Ломбар като възможни премиери.
Отразявайки по-широката изнервеност на финансовите пазари около опасната ситуация във френската политика, доходността на 30-годишните френски облигации се повиши над 4,5% във вторник – достигайки ниво, наблюдавано за последен път през 2008 г., преди да спадне леко до 4,48% в сряда.
Други големи икономики също отбелязаха повишени разходи по заемите заради по-широки фискални опасения.