Моментът на истината: Френският министър-председател предлага отменянето на два майски празника като мярка срещу държавния дефицит
Предложението на Байру беше осъдено от опозицията, а крайната десница обеща сваляне на правителството

Френският министър-председател Франсоа Байру предлага да се отменят два официални празника като част от бюджета за 43,8 млрд. евро, целящ да намали публичния дълг на Франция от 3,3 трилиона евро и да се бори с упорито високия дефицит.
Байру предлага да се премахнат Велики понеделник и 8 май – денят, в който се отбелязва победата на съюзниците в края на Втората световна война в Европа. По думите му многобройните почивни дни през май са превърнали месеца в „грюер“ – швейцарско сирене, пълно с дупки, цитира BBC. Премиерът все пак добави, че е отворен и за други възможности.
С този ход Байру рискува бюджетът му да бъде отхвърлен в парламента през есента, което в крайна сметка може да доведе до падането на правителството му. Въпреки това той подчертава, че Франция – втората икономика в еврозоната , е „в смъртна опасност“ да бъде смазана от дългове.
Застанал зад трибуна с надпис „Моментът на истината“, Байру говори повече от час, като представи серия от смели мерки, които според него трябва да сложат годишния бюджетен дефицит под контрол. Те включват замразяване на публичните разходи за следващата година, премахване на данъчните облекчения за богатите, съкращаване на 5 млрд.евро разходи за здравеопазването и намаляване на броя на държавните служители.
Бюджетът взима в предвид и призивът на президента Еманюел Макрон за увеличаване на разходите за отбрана на Франция с 3,5 млрд. евро през следващата година и с още 3 млрд. евро през 2027 г., отбелязва France 24. Държавният глава посочи като причина за искането си нарастващите заплахи за Стария континент – руската агресия, ядрените оръжия, терористите и онлайн атаките.
От всички мерки, предложението за премахването на двата майски празника предизвика най-много реакции и веднага се появи на първите страници на вестниците. Байру казва, че Велики понеделник „няма религиозно значение“ и че цялата нация трябва да работи и да произвежда повече.
Разбира се, думите му бяха осъдени от опозицията.
Крайнодясната партия „Национален сбор“ определи предложението като атака срещу френската история и френските работници, а лидерката на Зелените Марин Тонделие изрази съжаление, че денят, в който се отбелязва победата над нацизма, няма да е официален празник.
Лидерът на френската крайна десница Марин льо Пен обеща във вторник да свали правителството, ако премиерът не се откаже от агресивния бюджет. „Това правителство предпочита да атакува френския народ, работниците и пенсионерите, вместо да се бори с разхищението“, коментира Льо Пен, цитирана от POLITICO.
Под натиска на репортерите след речта си Байру заяви, че предложението му е „чиста аритметика“.
„Ако искаме да продължим по пътя си, трябва да намерим повече от 40 млрд. евро“, аргументира се Байру, като се позова на 43,8 млрд. евро, които Франция трябва да съкрати от бюджета си, за да овладее дълга, който според него нараства с 5000 евро всяка секунда. Френското правителство има за цел да намали дефицита от 5,8% миналата година до под 4,6% през следващата година и до под 3% до 2029 г., посочва министър-председателят.
Докато премиерът се опитва да представи тази мярка като колективна жертва за общото благо, премахването на почивните дни вероятно ще разгневи френските избиратели. Те са дълбоко привързани към социалната система, която е много щедра в сравнение с други западни демокрации като Съединените щати например.Последната голяма промяна в социалния модел на Франция – законът за повишаване на пенсионната възраст през 2023 г., предизвика масови протести и остава все така противоречив.
Байру заема поста едва от декември, след краткото управление на предшественика си Мишел Барние. Правителството на Барние използва изпълнителните си правомощия, за да прокара свой законопроект, който целеше да ограничи дефицита на Франция чрез още по-драстичен бюджет.
Този ход се оказа неприемлив за „Национален сбор“и левите партии, които гласуваха против премиера, а това от своя страна доведе до първото падане на правителство чрез вот на недоверие от 1962 г. насам, припомня Le Monde.
Същите фракции заплашват да действат по подобен начин, когато бюджетът на Байру бъде подложен на гласуване през есента.
Министър-председателят обаче твърди, че правителството му „иска да промени нещата“, за да възстанови публичните финанси, и ще го направи „въпреки риска“ от вот на недоверие.
След изненадващите предсрочни избори миналото лято френският парламент е разделен на три блока, които отказват да работят заедно. Нови избори може да доведат до същата политическа безизходица, която до голяма степен прави Франция трудна за управление.