Проблемът с наследството на Макрон

Президентските избори във Франция през 2027 г. са с напълно отворен изход.

Последните пет или шест вота в страната бяха изпълнени с изненади и обрати, но всеки път основната структура на състезанието беше предвидима две години по-рано. Сега случаят не е такъв.

Според POLITICO има няколко причини за това: общо недоволство от политиката; размиването на старата граница между лявото и дясното; слабостта на настоящия президент, който не може нито да се кандидатира отново, нито да повлияе на избора на своя наследник; както и глобалната, икономическа и политическа несигурност, породена от администрацията на американския президент Доналд Тръмп.

Освен това изборът на кандидати е особено несигурен този път, тъй като центърът на президента Еманюел Макрон е силно фрагментиран. До миналия месец конкуренцията за наследник на Макрон се ограничаваше до двама от бившите му премиери: лидерът на център-дясната партия „Хоризонти“ Едуард Филип и лидерът на партията „Ренесанс“ на Макрон Габриел Атал. Но сега и двамата са в конфликт с президента и се опитват да привлекат неговата социално прогресивна, проевропейска и пробизнес база, като същевременно се дистанцират от непопулярния президент.

Проучванията показват, че Филип е ясен лидер в тази битка за центъра, с подкрепа от 21 до 24% в първия тур на изборите, докато Атал получава около 14-15%. Междувременно кандидатурата на твърдолинейния министър на вътрешните работи Бруно Ретайло заплашва да превърне „центристката гражданска война“ в тристранна битка.

Като лидер на значително отслабената бивша гаулистка центристка партия „Републиканците“, Ретайо изглежда сигурен кандидат на партията си. Това поставя трима от четиримата партийни лидери в управляващата коалиция в ролята на съперници за наследник на Макрон – ситуация, която по своята същност е експлозивна.

Макрон обсъжда разполагане на френски ядрени оръжия в други европейски държави

Френският президент е загубил почти цялото си влияние в страната след неуспешните предсрочни избори миналата година и има малко възможности да повлияе на тази решаваща надпревара. Освен това е малко вероятно както Филип, така и Ретайо да водят кампания за „спасяване на макронизма“, а по-скоро ще решат да го погребат и да възстановят нещо по-близко до социално консервативния икономически либерален и по-малко ентусиазиран европейски център-дясно на бившите президенти Жак Ширак или Никола Саркози, прогнозира в анализа си изданието.

В ляво сцената е още по-пренаселена. Вечният кандидат на крайната левица Жан-Люк Меланшон към момента получава 13-15% подкрепа в ранните проучвания за първия тур, въпреки че е най-нехаресваният човек във френската политика с отрицателни оценки от над 70%. Както винаги, неговото недекларирано, но вероятно присъствие в надпреварата ще затрудни появата на кандидат от широката левица.

Все пак най-силният кандидат в началото на надпреварата от умерената, проевропейска левица е Рафаел Глукюман – член на Европейския парламент, който се представи изненадващо добре на европейските избори през 2024 г. и в момента се ползва с 10-11% подкрепа в проучванията. И Глюксман, и Меланшон са изключили участието си в каквито и да било общолеви първични избори.

Междувременно някога мощната център-лява Социалистическа партия остава разделена между радикалното и реформисткото, проевропейско крило. Запазил с малка преднина мястото си за четвърти път, първият секретар на партията Оливие Фор се надява да бъде нейният кандидат за президентските избори през 2027 г. Но поне две изгряващи фигури от умереното крило на партията – Карол Дега, президент на югозападния регион Окситания, и Карим Бумране, кмет на Сен-Уен в предградията на Париж – планират да му се противопоставят.

Така че, като цяло, изглежда, че до края на следващата година вероятно ще има около осем леви кандидати в президентската надпревара.

Така стигаме до крайната десница. Според анализа на POLITICO те трябва да бъдат наясно, че да бъдеш на водеща позиция не означава непременно и победа.

Нов премиер, същите проблеми: Франция и Макрон продължават да са в цайтнот

Резултатите от проучванията остават силни за „Национален сбор“, въпреки съдебното решение от март, което забранява на лидера на партията Марин льо Пен да се кандидатира за поста в продължение на пет години. Всички последните проучвания показват, че льо Пен и нейният заместник Джордан Бардела се радват на над 30% подкрепа в първия тур. И ако това се потвърди през април 2027 г., всеки от тях ще бъде в челна позиция да спечели балотажа през следващия месец – но това все още не е гаранция, че ще го направи.

И Льо Пен, и Бардела имат много високи отрицателни оценки – в диапазона от 47% до 49%. Това ще ги затрудни значително да съберат необходимите 50% от гласовете.

Още повече, че отношенията между двамата се влошиха след решението на съда. Льо Пен, която все още се счита за кандидат на партията си до обжалването през следващата година, е разгневена от предположенията – както от лагера на Бардела, така и от медиите – че той сега е истинският фаворит за президентския пост, като на няколко пъти тя акцентира върху младостта му и липсата на опит. Досега обаче тези напрежения не са намалили общата им популярност в проучванията.

Разбира се, толкова далеч от изборите през 2027 г., проучванията на общественото мнение за втория тур са редки. Няколко скорошни такива на Ifop и Odoxa обаче сочат, че Филип би победил както Льо Пен, така и Бардела, докато те биха могли да победят Ретайло или Атал. Резултатът следователно ще зависи от това кой ще заеме второто място в първия тур – нещо, което може да се реши с малка разлика от само няколко хиляди гласа, ако кандидатите от центъра и левицата останат равни до финалната линия.

По друг начин казано, Макрон има проблем с наследяването – и няма много време да го реши, пише в заключение POLITICO.