Когато новият министър-председател на Франция - центристът ветеран Франсоа Байру - e министър на образованието през 90-те години на миналия век, планът му за увеличаване на субсидиите за частните училища предизвиква протести в цялата страна. Той бързо отстъпва и остава на този пост още четири години.

Три десетилетия по-късно Байру ще се сблъска с различна сила в лицето на раздробения и разколебан парламент, където една от първите му задачи - като четвърти премиер на президента Еманюел Макрон за годината - ще бъде прокарването на бюджета за 2025 г.

Първо, той трябва да определи правителство, което, подобно на това на предшественика му Мишел Барние, ще има подкрепа на малцинството в парламента и ще бъде уязвимо за атаки от крайнодесни и леви опоненти.

Отстраняването на Барние и неговия кабинет - първият случай подобен случай от 1962 г. насам - изглежда зашемети дори тези, които стоят зад този ход. Засега има междупартийна подкрепа за извънредно законодателство, което да гарантира, че държавното финансиране няма да прекъсне - но след това ще започне тежката работа по бюджета за следващата година.

„Трудностите остават същите, както при Мишел Барние“, коментира пред Reuters Арно Бенедети, професор в Сорбоната. „Поне вотът на недоверие не изглежда вероятен в много краткосрочен план“.

Помощник на Макрон посочва, че Байру е „най-консенсусният кандидат, способен да обедини хората“. Социалистите обаче смятат, че той представлява още от същото.

Центристът Франсоа Байру е новият премиер на Франция

Дългът е морален проблем

Политик от кариерата, 73-годишният Байру беше факел на центризма, докато Макрон не преобрази политическия пейзаж през 2017 г., динамизирайки традиционните мейнстрийм партии в кампания, зад която самият Байру застана. В миналото той говореше твърдо за рисковете, свързани с нарастващия дълг на Франция. В петък новият премиер на страната отново го направи, като заяви, че дългът е толкова „морален проблем“, колкото и финансов.

„Чух вашето предупреждение за сериозността на ситуацията и съм съгласен“, акцентира Барние пред Макрон.

Но той отдава голямо значение на запазването на мира, независимо дали с профсъюзите, законодателите или с безбройните мощни интереси във Франция.

„Обичам да поправям“, казва той пред La Tribune Dimanche в първото си интервю през уикенда.

Запазването на мира в едно Национално събрание, доминирано от три враждуващи фракции, обаче ще бъде почти невъзможно.

Противопоставянето на законодателите на законопроекта за бюджета за 2025 г. доведе до падането на Барние, а лидерите на левицата твърдят, че могат да се опитат да свалят и Байру, ако той също използва специални конституционни правомощия, за да прокара бюджета без гласуване в парламента.

„Приемането на исканията на опозиционните партии може да бъде скъпо от фискална гледна точка и в резултат на това степента на фискална консолидация може да бъде ограничена през следващата година“, смята Рафаел Брюн-Агере от JP Morgan.

Същото заключение направи и рейтинговата агенция Moody's в събота, като намали рейтинга на Франция с една степен, заявявайки, че падането на правителството на Барние е намалило шансовете за значително подобрение на френските публични финанси.

Държавник или саботьор? Марин Льо Пен е изправена пред тежка дилема

Червените линии остават в сила

През седмицата Макрон проведе разговори с различни политически лидери - от дясноцентристката партия „Републиканците“ до комунистите. Той призова всички „републикански сили“ да се обединят, но се противопостави на призивите на Социалистическата партия да назначи премиер от техните редици, тъй като не желае да рискува реформите, които либерализираха втората по големина икономика в еврозоната и поставиха пенсионната ѝ система на по-стабилна финансова основа, да бъдат отменени. Въпреки това пенсионната реформа на президента от 2023 г. ще остане под прицела на неговите опоненти.

„Нашите червени линии остават“, заяви пред репортери Джордан Бардела, лидер на крайнодясната формация „Национален сбор”, малко след като Байру беше назначен. Тези червени линии включват индексиране на пенсиите спрямо инфлацията през 2025 г.

Едно от проучванията на общественото мнение тази седмица показва, че 35-38% от избирателите възнамеряват да подкрепят шефката на Бардела, Марин Льо Пен, на следващите президентски избори, които трябва да се проведат през 2027 г. - ниво, което не е виждано досега за крайнодясната лидерка и я поставя начело.

Освен това, дори и политическите опоненти на Байру да не му попречат, предизвикателствата пред бъдещото му правителство ще бъдат огромни. То ще трябва да намали бюджетния дефицит от прогнозираните 6,1% за 2024 г., като същевременно държи настрана склонните към протести синдикати, увеличава военните разходи за Украйна и намира начини да подкрепи закъсалия промишлен сектор.

Барние обеща да намали дефицита с повишаване на данъците за богатите и големите компании, както и с ограничаване на планирания ръст на пенсионните плащания. Но тези мерки отпаднаха, когато правителството му беше свалено.

Бившият министър на финансите Бруно Льо Мер, който беше разпитан от депутатите, разследващи ролята му за неуспеха на Франция да ограничи дефицита си, отправи язвително обвинение към парламента.

„Това събрание плаща данъци, харчи и цензурира“, казва той. „То отдавна е изгубило всякакво чувство за икономическа и бюджетна реалност.“