Френският президент Еманюел Макрон назначи Франсоа Байру за нов министър-председател. Той е центрист и лидер на Демократично движение (MoDem) с дълъг опит във френската политика. Преди това е бил министър на образованието и член на Европейския парламент. Това назначение се разглежда като ход за внасяне на стабилност и баланс във френското правителство.

Байру е четвъртият министър-председател на страната през тази година, след като предшественикът му подаде оставка на 5 декември след историческия вот на недоверие, при който се стигна до съюз между опозиционните партии от левицата и крайната десница. Очакваше се Макрон да обяви наследника му ден след напускането на Барние, но заради политическата безизходица в страната това решение беше отложено за тази седмица. Президентът също така пропусна самоналожения 48-часов срок, който даде на срещата на партийните лидери във вторник.

Забавянето отразява по-широките сътресения, които съпътстват френската политика през последните месеци, след предсрочните парламентарни избори това лято и по-широките разногласия относно големия френски дефицит. Макрон свика вота през юни и юли в опит да укрепи властта на центристкия си алианс в Националното събрание, но вместо това се оказа със силно намалена власт.

От отговорът на този въпрос може да зависи политическото бъдеще на крайнодесния френски лидер

Държавник или саботьор? Марин Льо Пен е изправена пред тежка дилема

Миналата седмица вотът на недоверие - проведен след седмици на спорове относно бюджетните планове за повишаване на данъците и намаляване на публичните разходи - показа, че левият алианс Нов народен фронт (ННП) и крайнодесният „Национален сбор“ на Марин Льо Пен подкрепиха падането на правителството на Барние. Това беше първият случай на сваляне на френско правителство от 1962 г. насам.

Барние изпълняваше длъжността от малко по-малко от три месеца, като смени Габриел Атал - който през януари стана най-младият министър-председател в съвременната история на Франция - и Елизабет Борн преди него.

Бъдещият министър-председател сега ще бъде изправен пред същия натиск като предшественика си, като се очаква левицата и десницата да тормозят новото правителство заради собствените си програми за бюджета за 2025 г. „Национален сбор“ иска отстъпки за повишаване на пенсиите, премахване на планираните съкращения на разходите за лекарства и намаляване на вноските в бюджета на Европейския съюз. Междувременно „Нов народен фронт“ се застъпва за увеличение на публичните разходи и повишаване на данъка върху свръхпечалбите и богатите.

През петте търговски дни до вторник пазарът на държавни облигации във Франция е преживял най-тежкия си пристъп на продажби от две години насам, тъй като инвеститорите се опасяват, че правителството на Мишел Барние може да не успее да приеме бюджет

Политическият хаос във Франция изстреля доходността на облигациите до нивото на гръцките

Анализаторите смятат, че е вероятно основните политически блокове във Франция да се споразумеят за временен бюджет, който просто ще прехвърли бюджета за 2024 г. за следващата година. Това ще предотврати евентуално „спиране“ на работата на правителството през новата година, когато Франция вече няма да може да изпълнява финансовите си задължения.

Подобен ход обаче би отложил спешната необходимост от решаване на фискалните проблеми на страната, като бюджетният дефицит вече се предвижда да достигне 6,1 % от БВП през 2024 г. и се очаква да нарасне още повече, ако не бъдат предприети мерки за ограничаване на разходите.

Понастоящем инвеститорите гледат предпазливо към Франция, като доходността на френските бенчмаркови 10-годишни държавни облигации се повиши с 3 базисни пункта в петък сутринта, преди съобщението, до около 2,99%. Междувременно френският индексът CAC 40 се повиши с 0,5%.