Държавник или саботьор? Марин Льо Пен е изправена пред тежка дилема
От отговорът на този въпрос може да зависи политическото бъдеще на крайнодесния френски лидер
Марин льо Пен винаги е вървяла по въжето между ролята на аутсайдер, който иска да разруши френския истаблишмънт, и култивирането на по-мейнстрийм имидж, за да спечели достатъчно широка подкрепа с надеждата един ден да стане президент.
Политическата криза, която обхвана Франция, отново постави този суров избор на преден план. С един брутален ход миналата седмица тя се превърна в старата Льо Пен - главен разрушител, който спря дясноцентристкото правителство и тласна страната към ръба на хаоса и финансовите сътресения.
Сега, когато прахът се уталожва, тя трябва да разбере дали си е заслужавало да рискува, или е провалила годините на упорита работа, целяща да я направи избираема. И след като взриви едно правителство, дали ще се върне в редиците и ще подкрепи следващия министър-председател на президента Еманюел Макрон, който може да бъде обявен още в четвъртък, или ще продължи да крещи отстрани?
С решението си да не подкрепи министър-председателя Мишел Барние и неговото дясноцентристко правителство заради строгия бюджет, целящ да намали огромния дефицит на Франция, Льо Пен зарадва традиционната си база. Но този ход предизвика несъгласие в сърцето на нейната крайнодясна партия „Национален сбор“ - един от трите големи блока в разпокъсания френски парламент.
„Редиците на „Национален сбор“ бяха много разделени по въпроса дали трябва да гласуват за сваляне на правителството“, казва пред POLITICO бивш служител на крайната десница. „Те се страхуват, че ще се върнат към ролята на маргинална партия. А за да може Льо Пен да стане президент, се нуждае от пенсионерите, от хората, които обичат стабилността. След това решение те вероятно са загубени“.
Нейните противници вече започнаха с радост да разказват как Льо Пен отново се е върнала към ролята си на безразсъдна и разрушителна сила. Тя ѝ помогна да спечели рекорден брой депутати, но стана и причина за три загуби на президентските избори от 2012 г. насам. Съобразявайки се с това колко лесно Льо Пен може да изгуби позициите си сред центристите, Макрон упрекна партията ѝ, че се е присъединила към крайната левица в един „антирепубликански фронт“.
Това е внезапен и драматичен обрат за нея. В продължение на години тя се опитваше да си изгради по-разумен имидж, налагайки строга дисциплина на партийните служители и възприемайки отношение на нулева толерантност към расизма и антисемитизма. В случая с бюджета на Барние обаче Льо Пен остана непоколебима.
„Аз не играя хазарт, не играя в казино, аз вземам политически решения“, казва тя в интервю за POLITICO. „Бяхме изправени пред безотговорен бюджет и се опитахме да бъдем отговорни“.
Засега тя държи възможностите си отворени, намалявайки натиска с уверения, че ще гласува в подкрепа на извънредния бюджет - но все пак предупреждава, че може да подкрепи свалянето на следващото правителство, ако то не действа в унисон с разбиранията на партията ѝ.
Това може да се окаже лесната част. Ще има моменти, в които тя ще трябва да направи по-решителен избор, като например дали да подкрепи официалния бюджет на следващото правителство за 2025 г. и евентуално законопроекта за имиграцията.
Натискът на избирателите
Президентските избори през 2027 г. - при положение, че Макрон няма да може да се кандидатира отново - все още са твърдо в полезрението на Льо Пен. Решението от миналата седмица беше пресметнат избор, който подсили имиджа ѝ на антисистемна сила във Франция, но и остави на заден план усилията ѝ за разширяване на привлекателността си.
„Мисля, че това беше трудно решение за нея, което противоречи на стратегията ѝ да направи „Национален сбор“ по-мейнстрийм“, казва социологът от OpinionWay Бруно Жанбар. „Но натискът на избирателите ставаше твърде силен. За нея беше по-важно да подсигури основните си избиратели, отколкото да хване нови в момент, когато все още не се е появил умерено центристки кандидат за президент през 2027“.
В известен смисъл Льо Пен се приближи изкусително близо до уважението, за което винаги е жадувала. Барние, учтивият, консервативен старейшина, когото Макрон направи министър-председател през септември, отказа да я заклейми като крайнодясна, смъмри министрите за критиките към нея и призна влиянието ѝ върху дискусиите за бюджета. Но в крайна сметка тя реши, че да танцува с него би било целувката на смъртта.
„Стратегията за нормализиране на самата нея има своите граници“, казва представител на нейната партия. „Опасността за Марин льо Пен беше, че ще бъде заклеймена като „политик като всеки друг“, ако е твърде конструктивна“.
Според Силвен Крепон, академик и специалист по крайната десница, Льо Пен е избрала „най-малко самоубийствения“ вариант.
„Ако „Национален сбор“ не беше гласувал за сваляне на правителството, той щеше да се превърне в партията, която е подвластна на правителството, и щеше да изгуби протестния си електорат, който мрази Макрон“, категоричен е той.
Тъй като други опозиционни формации, като Социалистическата партия, Зелените, консервативната Les Républicains и центристите, сега преговарят за евентуален правителствен пакт с Макрон, това дава сили на Льо Пен и хората ѝ.
Един от нейните депутати, Филип Балар, е „уверен“, че тези преговори ще се обърнат срещу основните партии и ще затвърдят репутацията на формацията му като опозиционна сила номер 1 във Франция.
„Старият пакт между леви и десни се очертава, но те никога няма да успеят да се споразумеят за каквото и да било, независимо дали става въпрос за данъци или сигурност. Всичко това работи в наша полза“, казва той.
Контрол на щетите
Представителите на „Национален сбор“ вече се опитват да си върнат по-основните избиратели, твърдейки, че електоратът е разбрал и подкрепил техния ход за сваляне на правителството. Те също така работят, за да намалят негативните последици от решението на Льо Пен.
В часовете след гласуването тя тържествено определи падането на Барние като „не победа“. Крайнодесните депутати като цяло избягват злорадството и обещават, че ще помогнат да се предотврати спиране на работата на Франция в американски стил.
„Крайната десница трябва постоянно да успокоява“, смята парламентарен съветник на „Национален сбор“. „Има анализатори, които следват линията на правителството в желанието си да плашат хората“.
Но непримиримостта на Льо Пен я направи уязвима и за друга линия на атака - че е ускорила кризата, за да спаси кожата си. В края на краищата тя е подсъдима за присвояване на средства от ЕС и прокурорите поискаха от съдиите да ѝ забранят да се кандидатира за публична длъжност. Присъдата трябва да бъде произнесена през март, а Льо Пен рискува да загуби всичко.
Ако това искане бъде потвърдено, то може да унищожи перспективите ѝ да се кандидатира на евентуални предсрочни избори и дори за президентския пост през 2027 г.
Според консервативния депутат Пиер-Анри Дюмон, който подкрепя правителството на Барние, Льо Пен е решила да свали правителството сега, защото ще ѝ е по-трудно да организира разправа с Макрон по-късно, когато може да няма право да се кандидатира за поста. Други пък я обвиняват, че се опитва да ускори институционалната криза с цел да принуди Макрон да се оттегли и да предизвика предсрочни президентски избори.
Въпреки че през последните седмици флиртуваше с хаоса, Льо Пен се придържаше към своите червени линии. За разлика от крайнолевият Жан-Люк Меленшон тя отказа да призове Макрон да се оттегли, въпреки че това може да я спаси от политическо забвение.
„Тя не иска да бъде възприемана като пучист, това е много ясно“, казва в заключение представител на нейната партия.