Брюксел предлага „извънредни“ правомощия за набиране на 210 млрд. евро от руски активи
Спорното предложение за финансиране на Украйна би било повратен момент за ЕС
,fit(1001:538)&format=webp)
Брюксел предложи юридически спорен механизъм за набиране на до 210 млрд. евро за Украйна, обезпечени с блокирани руски държавни активи, включително извънредни правомощия, които на практика отнемат правото на вето на Унгария и други страни, възразяващи срещу подобна стъпка.
Предложението, за което съобщава Financial Times, би представлявало исторически прецедент за ЕС като позволява санкции да бъдат налагани без единодушие. To е последен опит да се гарантира икономическото оцеляване на Киев, като се заобиколи потенциалната съпротива на държави, дружелюбни към Русия.
Т.нар. „репарационен заем“ би използвал финансовия потенциал на около 210 млрд. евро руски активи, замразени в ЕС, за да осигури финансиране за Украйна. Киев няма да трябва да връща кредита, докато Русия не изплати репарации. Комисията възнамерява първоначално да набере 90 млрд. евро за покриване на нуждите на Украйна през следващите две години. Държавите членки ще трябва да гарантират заема с национални гаранции, обобщава предложението FT.
„Европа ще остане най-силният и най-непоколебим партньор на Украйна... можем да им дадем средствата да се защитават и да водят мирни преговори от позиция на сила“, заяви председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
„Посланието към Русия е, че репарационният заем увеличава цената на войната за Русия и я приканва към преговори за намиране на мир“, допълни тя.
Предложението на Комисията би се опитало да заключи руските суверенни активи в ЕС за неопределено време чрез извънредни правомощия. Мярката цели да предотврати възможността държави като Унгария да наложат вето при удължаване на санкциите, които изтичат на всеки шест месеца.
Новите правила биха „забранили временно всякакъв пряк или косвен трансфер към или в полза на Руската централна банка“. Подобни ограничения, които на практика действат като санкции, се оправдават с аргумента, че са „неотложно необходими, за да се ограничат щетите за икономиката на Съюза“.
Целта е да се преодолеят основните възражения на Белгия, която силно се противопоставя на плана, тъй като се опасява, че ще поеме прекомерен риск - по-голямата част от руските активи се намират в базираната в Брюксел клирингова система Euroclear.
Белгия се тревожи, че ще трябва да върне сумите, ако санкциите бъдат отменени и активите бъдат размразени или ако бъде постигнат мир без договореност за репарации.
За да смекчи част от тези опасения, Комисията предлага да бъдат обхванати всички руски централнобанкови активи в ЕС, а не само 185-те милиарда евро в Euroclear.
Белгийското правителство вече заяви, че се противопоставя на идеята Комисията да заобиколи несъгласните държави членки.
Предложението се позовава на член 122 от Договора за ЕС, който се използва при „тежки затруднения, причинени от природни бедствия или извънредни обстоятелства извън контрола“ на дадена държава. Комисията твърди, че ако руските активи бъдат размразени, това би предизвикало сериозни икономически сътресения, тъй като държавите трябва да наберат средства незабавно, за да изплатят сумата на Русия.
Някои европейски представители се опасяват, че механизмът може да противоречи на законодателството на ЕС, но комисарят по икономиката Валдис Домбровскис защити предложението като „юридически издържано“.
Като алтернативна опция Комисията предлага финансиране на Украйна чрез заем, обезпечен с бюджета на ЕС - но тази мярка изисква единодушие, което Унгария вече е дала знак, че няма да подкрепи.
Лидерите на ЕС ще обсъдят възможностите за финансиране на Украйна на срещата на върха по-късно този месец.
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)