Драматичното прекрояване на геополитическия ред от Доналд Тръмп, което обедини САЩ с Русия и Китай, а не с европейските съюзници на Вашингтон, създава големи възможности за Си Дзинпин, но също така и опасности за китайския лидер.

Като явна индикация за пренареждането на приоритетите на Вашингтон, Русия и Китай подкрепиха резолюция на САЩ в Съвета за сигурност на ООН, която призовава за „бърз край“ на войната в Украйна, но не обвинява Москва за конфликта. Франция и Обединеното кралство, които се опитаха да отложат гласуването, се въздържаха.

Политиката на Тръмп предполага, че той може да бъде по-отворен към преговори с Китай относно търговията и контрола върху износа. В картината се намесва и подкрепата на Вашингтон за Тайван, казват експерти, цитирани от Financial Times и по-рано от WSJ. Някои анализатори обаче добавят, че Си би бил предпазлив към това, което някои китайски анализатори смятат за опит на САЩ да вбият клин между Пекин и близкия му партньор Москва.

„Сега навлизаме в нов свят. С Тръмп 2.0 либералният международен ред се разпада“, казва пред FT Уан Донг, изпълнителен директор на Института за глобално сътрудничество и разбирателство към Пекинския университет.

Разпокъсването на водения от Запада либерален ред е реабилитация на светогледа на Си, който от години говори за „големи промени, невиждани от един век“. Китайската комунистическа партия разглежда ситуацията като упадък на САЩ и възход на Китай в един по-многополюсен свят.

Експерти, цитирани от китайските държавни медии, казват, че усилията на САЩ да сложат край на войната в Украйна демонстрират слабостта на Запада и възнаграждават използването на сила от руския президент Владимир Путин.

Те също така повдигат съмнения относно ангажимента на САЩ към техните партньори, което според чуждестранни анализатори може да даде на Си повече свобода при натиска върху Тайван да приеме претенциите на Пекин за суверенитет.

Страх от „обратен Никсън“

Някои китайски анализатори се притесняват, че сближаването на САЩ с Русия може да е трик, който да улесни Вашингтон в усилията му да сдържа Китай.

„Сред академиците в Китай има опасения за някакъв вид „обратен Никсън“, коментира Джа Иън Чонг, доцент по политически науки в Националния университет на Сингапур, цитиран от FT. Той има предвид решението на бившия президент на САЩ Ричард Никсън през 70-те години на миналия век да възстанови отношенията с Китайската народна република, за да окаже натиск върху техния взаимен съперник – Съветския съюз. Сега идеята би била да се изолира Пекин.

За Русия разведряването със САЩ би помогнало за намаляване на икономическата ѝ зависимост от Китай, след като санкциите я отрязаха от много световни пазари и ЕС.

Търговията на Русия с Китай достигна 245 милиарда долара миналата година – рекорд, но все пак по-малко от 270-те милиарда долара, които Москва реализира с ЕС през 2021 г., последната пълна търговска година преди пълномащабното ѝ нахлуване в Украйна.

„Драстичното преориентиране към Китай беше по необходимост, а не умишлен политически избор“, казва Василий Астров от Виенския институт за международни икономически изследвания. „Всяка диверсификация на икономическите възможности извън Китай със сигурност би била в интерес на Русия.“

Томас Греъм, бивш старши директор за Русия в Съвета за национална сигурност на САЩ, смята, че е малко вероятно САЩ да променят дългосрочната стратегия на Москва за задълбочаване на партньорството ѝ с Пекин.

„Си и Путин си говорят през цялото време. Те са най-добри приятели“, казва Греъм. „Идеята, че можем да дадем на руснаците Украйна и всичко, което искат в Европа, и те биха казали: „Като се замисля, ние наистина не харесваме китайците и ще скъсаме тези връзки“, е просто заблуда“, коментира експертът, цитиран от FT.

В разговор тази седмица с Путин, Си положи усилия да потвърди отново силата на връзката, като заяви, че Китай и Русия са „истински приятели“, готови да споделят „благо и горе“.

Китай и Европа

Китай също така може да се опита да се възползва от възможността да подобри отношенията си с Европа на фона на раздора на Тръмп с водещите сили на континента.

Уан Уен, професор и декан на Института за финансови изследвания към китайския университет Ренмин, казва в интервю за държавния National Business Daily, че действията на Тръмп показват „презрение“ към Украйна и Европа.

„Китайците са сигурни, че могат да използват трансатлантическите заплахи, за да подобрят позицията си в Европа“, казва Сергей Радченко, професор в Училището за напреднали международни изследвания на Джон Хопкинс.

Горещият въпрос – Тайван

Западни експерти казват, че новият курс на американската администрация и предишни коментари на Тръмп повдигат въпроси относно желанието му да поддържа подкрепата си за Тайван.

„Си може да гледа на решението на САЩ да преговарят директно с Русия за войната в Украйна, без място на масата за Украйна, като на прецедент за преки преговори с Тръмп за Тайван“, пише Дейвид Сакс, сътрудник в Съвета за международни отношения, в публикация в своя блог Asia Unbound.

Други обаче твърдят, че Си ще се противопостави на всяко внушение, че териториалните претенции на Пекин над Тайван са отворени за преговори.

„Си с радост ще приеме всякакви отстъпки, които Тръмп може да предложи по отношение на Тайван, но неговият основен фокус в преговорите ще бъде предотвратяването на икономическите мерки на САЩ“, казва Нийл Томас, сътрудник в Центъра за анализ на Китай към Азиатския институт за обществена политика.

От десетилетия Вашингтон е най-важният военен поддръжник на Тайпе, доставяйки оръжията, необходими за възпиране и защита срещу потенциална атака от страна на Китай.

Пекин твърди, че островът е негова територия и не изключва използването на сила за установяване на контрол над него. „Ако Китай таи съмнения, че САЩ ще изпълнят ангажиментите си към Тайван, тогава ние не възпираме Китай“, казва пред The Wall Street Journal Даниел Ръсел, бивш американски дипломат, a сега вицепрезидент в Института за политика на азиатското общество в Ню Йорк.

Напрегнатият мир, който съществува, се основава на споразумения, разбирания и практики, които управляват отношенията между Китай и Тайван, и те отразяват деликатен език и сурова сила, усъвършенствани в продължение на десетилетия.

Тръмп се придържа предимно към традиционните послания за „стратегическа неяснота“ относно това дали САЩ ще се намесят в конфликт между Китай и Тайван, което е политика на Вашингтон от десетилетия. Понякога обаче той говори с транзакционни термини за Тайпе. Затова остават страховете, че желанието му за бърза търговска сделка с Пекин може да го накара да използва демократичния остров като разменна монета. "

Междувременно следващата седмица САЩ ще наложат допълнителни 10% мита върху вноса от Китай заради ролята му в търговията с фентанил, каза президентът Тръмп днес. Този ход, планиран да влезе в сила на 4 март, удвоява предишните 10% от допълнителните мита, които президентът наложи върху китайски продукти по-рано този месец.