„Всичко освен Китай“: Новата стратегия на западните компании

За нарастващ брой западни технологични компании стратегията „Всичко освен Китай“ се превръща в част от ежедневието.

През последните години много мултинационални корпорации осъзнаха, че са станали прекалено зависими от доставчици в Китай. Това ги подтиква да следват така наречената стратегия „Китай плюс 1“ – диверсифициране на веригите за доставки, което комбинира китайски производители с алтернативи в други страни.

Днес, на фона на нарастващото напрежение между САЩ и Китай, технологичните компании ускоряват усилията си да преместят производството извън Китай и да търсят нови доставчици. В резултат на това глобалният технологичен свят все повече се разделя между двете икономически суперсили, пише The Wall Street Journal.

„Всички се опитват да намерят алтернатива на Китай“, казва пред медията Вонг Сю Хай, ръководител на Асоциацията на полупроводниковата индустрия в Малайзия – една от страните, привличащи технологични компании, напускащи Китай. „Компаниите преструктурират бизнеса си. Стратегията „точно навреме“ вече е заменена от стратегия „за всеки случай“.“

Рекорден брой американски компании искат да напуснат Китай

Тази тенденция отваря нови възможности за страни в Азия и Латинска Америка, като им позволява да се изкачат нагоре по веригата на стойността. В същото време китайските доставчици ускоряват разширяването си в чужбина, тъй като западните клиенти искат заводите им да бъдат разположени и извън Китай.

За разлика от предишната вълна на диверсификация, когато компаниите изнасяха предимно сглобяването на продукти, сегашният процес включва преместване на цели фабрики за компоненти. Според доклад на S&P това изисква сериозни първоначални инвестиции в оборудване, което прави откъсването от Китай по-трайно и необратимо.

Си разведрява китайските бизнес лидери, Пекин готви проектозакон, фокусиран върху растежа на частния сектор

Строгите ограничения заради COVID-19 в Китай доведоха до сериозни смущения в производството на стоки – от iPhone до автомобили. Това ускори изтеглянето на западни компании, които започнаха да изместват производството си към Виетнам, Индия и други страни.

В същото време търговската война между САЩ и Китай се изостря, особено в сферата на стратегическите технологии. Очаква се евентуално завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом да засили натиска за намаляване на зависимостта от Китай. Наскоро той наложи 10% мита върху целия китайски внос и заплаши с още по-високи тарифи.

Малайзия е поредният претендент за короната в производството на чипове

Стратегията „Всичко освен Китай“ е особено видима в полупроводниковата индустрия – основен източник на напрежение между САЩ и Китай. През последните две години Вашингтон забрани достъпа на Китай до най-модерните чипове и производствено оборудване, докато Пекин ускорено разработва собствени технологични алтернативи.

Допреди няколко години Китай беше един от водещите глобални производствени центрове за сървъри. Но след като САЩ ограничиха износа на AI чипове през 2022 г., производството на сървъри с изкуствен интелект започна да се измества към Мексико и Малайзия.

Финансирането по американския Закон за чиповете (на стойност 53 милиарда долара) стимулира производството на полупроводници в САЩ, като компаниите, получаващи средства, нямат право да разширяват дейността си в Китай за следващите 10 години.

ЕС залага на Индия и Виетнам за диверсификация на веригите за доставки на чипове

Големите производители на чипове също намаляват зависимостта си от Китай. Компании като Applied Materials и Lam Research изключват китайски фирми от веригите си за доставки поради натиск от американското правителство. Advanced Energy Industries – производител на захранващи системи за полупроводниковата индустрия – обяви, че ще затвори последния си завод в Китай до юли 2024 г. и ще премести производството си във Филипините и Мексико.

„Голяма част от това се дължи на факта, че клиентите ни не искат да произвеждаме в Китай“, казва пред WSJ главният изпълнителен директор на компанията, Стивън Кели.

Отливът засяга и потребителската електроника – от смартфони до лаптопи. Според проучване на Американската търговска камара в Китай, 30% от анкетираните компании обмислят или вече са започнали да местят производството си другаде.

Индия се очертава като един от най-добрите световни пазари в дългосрочен план

Югоизточна Азия се оказва големият печеливш от този процес. Преките чуждестранни инвестиции в региона достигат 230 милиарда долара през 2023 г., спрямо 155 милиарда долара през 2018 г.

Големи производители като Intel, Infineon Technologies и Micron Technology влагат милиарди в нови заводи в Малайзия и Сингапур. Производителят на лаптопи HP разширява производството си в Тайланд, а малайзийският щат Пенанг вече е водещ център за сглобяване на AI сървъри. Това води до рекорден износ на полупроводници, компютри и електроника от Малайзия – 137 милиарда долара през 2024 г.

До 2023 г. Китай произвеждаше почти всички лаптопи в света, но се очаква този дял да спадне до 80%, като Виетнам и Тайланд увеличават производството си. Тайландският износ на лаптопи е нараснал осемкратно за последните четири години.

Виетнам, вероятно най-големият бенефициер в региона от преместването на веригата за доставки от Китай, също активно привлича инвестиции в полупроводниковата индустрия. На скорошен форум в Ханой правителството обяви амбициозни планове за обучение на 50 000 инженери и предложи данъчни облекчения за чуждестранни инвеститори.

През декември гигантът за чипове за изкуствен интелект Nvidia заяви, че ще отвори център за изследвания и разработки в страната.

Базираната в Санта Клара, Калифорния Marvell Technology, която проектира чипове от висок клас, използвани в секторите на автомобилостроенето и облачните изчисления, увеличи работната си сила във Виетнам от 300 на почти 470 инженери през изминалата година и очаква в бъдеще да увеличава броя на служителите с 20% годишно, посочва WSJ.

За разлика от това, Marvell съкрати персонала си за изследвания и развитие в Китай през октомври 2022 г. като част от пренасочването на изследователските си усилия в световен мащаб.

Китай настига Тайван в производството на наследени чипове, а скоро ще го изпревари

Междувременно някои китайски компании също започват да изнасят част от производството си в чужбина. Например, през 2023 г. Eoptolink Technology, базиран в Китай производител на оптични приемо-предаватели за центрове за данни, разшири завода си в Тайланд, за да увеличи доставките за задгранични клиенти и да избегне всякакви последици от влошаване на отношенията между САЩ и Китай.

Vital New Material, базирана в Шенжен, която произвежда материали за запояване за преносими компютри, слънчеви панели и промишлени машини, отвори дъщерни дружества в Югоизточна Азия и Мексико, след като много от клиентите ѝ се преместиха от Китай.

Въпреки всичко, Китай остава без конкуренция по отношение на мащаба, ефективността и цената на производството. Със сигурност малко страни могат да се мерят с процъфтяващата екосистема на Китай от инфраструктура, доставчици и работна ръка.

„Трудно е да се пребориш с китайската индустрия“, казва пред WSJ Марсел Висмър, изпълнителен директор на Kemikon, базиран в Пенанг производител по договор за индустрията за чипове. Висмър изчислява, че преминаването от Китай може да струва на доставчиците до 15% повече.

В дългосрочен план преструктурирането на глобалните вериги за доставки ще става все по-сложно и скъпо. „Стойността на технологичната екосистема вече надхвърля един трилион долара“, казва анализаторът на IDC Марио Моралес. „А сложността ѝ ще продължи да нараства, правейки прехода все по-предизвикателен за компаниите.“