Според нов доклад, публикуван миналия месец от базирания във Вашингтон мозъчен тръст RAND Corp., Китай не е готов за война. В него се твърди, че основният мотив за експанзивния стремеж на управляващата Комунистическа партия към военна модернизация е да запази властта си, а не да се бори с чуждестранен враг.

При управлението на китайския лидер Си Дзинпин Пекин извърши главозамайващо военно укрепване, по време на което Народната освободителна армия (НОАК) - която преди това дори не беше сред най-силните в Азия - започна да съперничи, а в някои категории и да превъзхожда американските военни по оценки на анализаторите. Симулациите на американски експерти по отбрана многократно са показвали, че САЩ, които са смятани за най-силната армия в света, трудно могат да се противопоставят на НОАК в битка в близост до китайския бряг, особено за демократичния остров Тайван, за който претендира Пекин.

Но докладът на RAND твърди, че въпреки впечатляващото военно натрупване, политически съображения - най-вече желанието на Комунистическата партия да контролира както военния персонал, така и китайското общество - могат да попречат на НОАК в битка, особено срещу равностоен противник като САЩ.

„НОАК продължава да бъде основно фокусирана върху поддържането на управлението на Китайската комунистическа партия (ККП), а не върху подготовката за война“, пише Тимъти Хийт, дългогодишен експерт по Китай в RAND, в доклада, озаглавен „Съмнителната бойна готовност на китайската армия“. „Постиженията на Китай в областта на военната модернизация имат за цел преди всичко да подсилят привлекателността и надеждността на управлението на ККП, което прави войната малко вероятна”.

Един от примерите, които Хийт цитира за това, че военна експанзия не е на дневен ред в Пекин, е, че НОАК отделя до 40% от времето за обучение на политически теми.

„Компромисът с времето, което би могло да се изразходва за овладяване на основните умения за бойни операции,  допълнително повдига въпроси за това колко добре може да бъде подготвена НОАК за съвременната война“, казва Хийт, цитиран от CNN, и отбелязва, че частите на НОАК се ръководят не само от командири, но и от политически комисари, които се фокусират върху партийната лоялност, а не върху бойната ефективност.

CRINK: Новият съюз, който изправя НАТО на нокти

„Разделената командна система намалява способността на командирите да реагират гъвкаво и бързо на възникващите ситуации“, пише още в доклада на RAND, който акцентира, че конвенционална война между САЩ и Китай е „далечна възможност“, а планиращите в Пентагона трябва да се съсредоточат върху по-широк спектър от китайски заплахи, отколкото ракети и бомби.

Други експерти обаче се подиграват на тези заключения, като казват, че Си е подчертал ясно главната си военна цел: да постави Тайван под контрола на Пекин, ако е необходимо, със сила. Нарастването на числеността на НОАК показва, че Китай е готов да направи това, независимо от опасенията за вътрешен контрол, допълват те.

„Има много по-лесни, по-евтини и по-нискорискови начини да се увеличи сигурността на страната, отколкото поръчковите военни способности, към които Си съгласувано се стреми“, казва Андрю Ериксон, професор по стратегия във Военноморския колеж на САЩ.

Джон Кълвър, бивш служител на разузнаването на САЩ за Източна Азия, също изразява съмнения към заключенията на доклада.

„Войната не е план А, но е план Б, ако събитията го изискват, а материалните възможности на НОАК и Китай за такова събитие са силни и стават все по-силни“, пише той в Х.

Далекобойната ракета AIM-174B на САЩ променя военния баланс в Южнокитайско море

Оръжия и воля

Китай постигна бърз и безспорен военен напредък, откакто Си въведе мащабни реформи преди десетилетие. Интензивната корабостроителна програма на Пекин от последните години доведе до създаването на най-големите в света морски бойни сили, които могат да действат по-далеч от всякога от китайските брегове - включително от първата задгранична военна база на страната в Джибути.

Междувременно Китай постигна напредък в областта на самолетите „стелт“ и хиперзвуковите оръжия - и превърна обширни райони от вътрешните си пустини в полета с ракетни силози.

Хийт обаче поставя под въпрос дали новият арсенал на Пекин ще бъде ефективен във война.

„Историята неведнъж е показвала, че военните понякога не успяват да използват ефективно модерните си оръжия в битка“, се припомня в доклада на RAND, като се посочва войната в Украйна като последния конфликт, в който по-добре въоръжените военни не успяват да надделеят.

Критиците на доклада обаче казват, че е глупаво да се омаловажават силите на НОАК.

„Си многократно се ангажира с трудни усилия за преструктуриране на армията, които дават приоритет на подобренията в реалистичните способности за водене на бойни действия и налагат едни от най-взискателните изисквания, които могат да бъдат предявени към въоръжените сили на Китай“, посочва Ериксон от Военноморския колеж на САЩ.

Индийският океан – ахилесовата пета на Китай при война за Тайван

Той отбелязва, че Китай изгражда както численост - по оценки на Пентагона Пекин увеличава арсенала си от ядрени бойни глави с около 100 годишно - така и технологии, „разширявайки световните граници с амбициозни мегапроекти за хиперзвукови оръжия“.

Човешкият фактор

Малцина се съмняват, че НОАК е постигнала голям напредък както в броя, така и в качеството на оръжията, които може да използва. Пример за това са бойните кораби, начело с разрушителя Type 055, класифициран от много анализатори като най-мощния надводен боен кораб в света. Миналата година ВМС на НОАК пуснаха на вода десетия си съд от този клас, а през следващите години се очакват още шест. Всеки от тях се нуждае от екипаж от около 300 моряци.

Колин Кох, научен сътрудник в S. Rajaratnam School of International Studies в Сингапур, акцентира, че изграждането на високотехнологичните военни кораби може да се окаже по-лесно, отколкото комплектуването на екипажите им. Съвременните военни кораби се нуждаят от млади моряци, които да поемат сложни задачи, а това изисква продължително обучение.

„Армията вероятно би могла да асимилира някой от провинцията, който няма кой знае какво образование, и да го обучи да бъде пехотинец. Но ако искате да обучите някой, който да може да управлява бойния информационен център на военния кораб, да изстрелва ракети и да поддържа системите в готовност, това изисква малко повече работа“, казва Кох.

Междувременно НОАК продължава да се бори и с друг кадрови проблем - корупцията. В доклад на Пентагона от декември се казва, че широко разпространената антикорупционна кампания във висшите нива на китайската армия и правителство възпрепятства изграждането на отбраната на Си.

„Мисля, че те са я идентифицирали като нещо, което наистина представлява голям риск за политическата надеждност и в крайна сметка за оперативните способности на НОАК“, коментира през декември високопоставен американски служител в областта на отбраната пред CNN.

Най-големият самолетоносач на Китай е на вода. Ще се промени ли балансът на силите в океана?

Определяне на китайската военна готовност

Когато анализаторите говорят за китайската военна готовност, вниманието бързо се насочва към Тайван. Според оценки на американското разузнаване Си е наредил на НОАК да бъде готова да нахлуе на острова до 2027 г., ако се наложи.

Но Хийт твърди, че макар китайският лидер да е поставил тази цел, той и други висши партийни служители не са предприели никакви съгласувани действия за подготовка на китайската общественост за бойни действия.

„Китайските лидери не са произнасяли речи, които да възхваляват войната, да се застъпват за нея или по друг начин да я характеризират като неизбежна или желана“, пише Хийт, като отбелязва, че „китайската армия дори не е публикувала проучване за това как би могла да окупира и контролира Тайван“.