Разполагането на нови ракети „въздух-въздух“ с изключително дълъг обсег в Индо-тихоокеанския регион от страна на военноморските сили на САЩ може да заличи предимството на Китай по отношение на въздушния обсег. Тази стратегия е част от засилващия се фокус върху проектирането на мощ на фона на високото напрежение в региона, обясняват експерти пред Reuters.

AIM-174B, разработена на базата на леснодостъпната ракета за противовъздушна отбрана SM-6 на Raytheon, е модификацията с най-дълъг обсег на действие, който САЩ някога са пускали на въоръжение. Нейното съществуване беше официално признато през юли.

Тя има три ключови предимства: може да лети няколко пъти по-далеч от следващия най-добър вариант на САЩ - AIM-120 AMRAAM; не изисква нови производствени линии; и е съвместим със самолетите на поне един съюзник - Австралия.

От решаващо значение е, че оръжие като AIM-174B, което може да атакува въздушни цели на разстояние до 400 км, превъзхожда китайската ракета PL-15, което позволява на американските самолети да държат заплахата настрана от самолетоносачите и безопасно да поразяват китайски цели с „висока стойност“.

„Съединените щати могат да осигурят безопасността на важните си активи, като например самолетоносачите, и да нанасят удари на далечни разстояния по цели на НОАК“, казва Чие Чунг, изследовател в базирания в Тайпе тинк-танк Асоциация за стратегическо предвиждане, пред Reuters.

Досега Западът не е бил в състояние да направи това. AIM-120, стандартната ракета с голям обсег за американските самолети, има максимален обсег от около 150 км, което изисква от изстрелващите самолети да летят по-дълбоко в оспорвана територия, а това излага самолетоносачите на по-голяма опасност от противокорабни атаки.

Всякакъв вид конфликт в Южнокитайско море, в рамките на т.нар. първа островна верига, която се простира приблизително от Индонезия на североизток до японските острови, означава, че военноморските сили на САЩ ще действат на няколкостотин километра от китайския си противник.

„AIM-174B променя това уравнение, като държи самолетите за лов на самолетоносачи на НОАК извън обсега на стрелба и дори застрашава тези, които потенциално атакуват Тайван“, казва експертът. „Това увеличава вероятността САЩ да се включат в голям конфликт в региона, тъй като им позволява да навлязат малко по-навътре в Южнокитайско море по време на конфликт“.

А това най-вероятно ще промени поведението на Пекин, защото ще изложи на по-голям риск големите, бавни самолети“.

Предимство в обхвата

В продължение на десетилетия предимството на Съединените щати в областта на стелт изтребителите, първо с F-117, а след това с F-22 и F-35, означаваше, че са необходими само ракети като AIM-120.

„Американската армия се опря и на разработването на AMRAAM като по-евтина алтернатива на нова ракета, подобрявайки драстично нейните характеристики в продължение на десетилетия“, казва Джъстин Бронк, експерт по въздушна мощ и технологии в лондонския Royal United Services Instituteи.

Всяка ракета SM-6 се оценява на около 4 млн. долара, изчислява, Missile Defense Advocacy Alliance, докато AMRAAM струва около 1 млн. долара.

Европейските държави, които доскоро нямаха достъп до стелт технологията, разработиха ракетата Meteor с реактивен двигател и обсег на действие 200 километра, произвеждана от MBDA.

„Появата на китайски стелт самолети като J-20 и по-важното - ракетата PL-15, която може да бъде носена от тях и има обсег над 250 километра - намалиха предимството на САЩ“, казва Кели Грико, старши сътрудник в Stimson Center. „Сега един невидим китайски самолет теоретично може да открие невидим американски и да го свали далеч извън обсега, в който той би могъл да отвърне на удара“.

Освен това американските стелт самолети могат да бъдат принудени да летят опасно близо, за да изстрелят ракетите си.

„Ако китайски изтребител може да изпревари американски, това означава, че той може да направи първия изстрел“, казва Грико. „Трудно е да изпревариш нещо, което се движи със скорост 4 Маха.“

AIM-174B е разработен, за да отговори бързо на тази нужда.

Секретната AIM-260 на Lockheed Martin, отделна програма на ВВС на САЩ за разработване на ракета „въздух-въздух“ с изключително голям обсег на действие, която е достатъчно малка, за да може да бъде носена от стелт самолети, се разработва от поне седем години.

„Китай също разработва ракети с по-голям обсег от PL-15“, казва Бронк, „Но радарите на изстрелващите самолети може да не са в състояние да открият цели на такива разстояния. Ако пък ракетите са прекалено големи и тежки, в крайна сметка се стига до загуба на гориво за самолетите“.