Имате нова любима песен. Слушате я по цял ден, не излиза от главата ви. В ерата на изкуствения интелект това вече води до един определен въпрос – създадена ли е от реален творец или зад нея стои алгоритъм?

Технологиите се развиват със светкавична скорост и размиват границата между човешко и машинно творчество. Според проучване от миналата седмица 97% от слушателите не могат да различат AI песен от истинска. Но специалисти твърдят, че все пак има признаци, които могат да ни подскажат какво слушаме, пише BBC.

Първият и най-често срещан сигнал е липсата на реално присъствие на артиста извън стрийминг платформата. През лятото интернет се вълнуваше около групата The Velvet Sundown, която за седмици събра стотици хиляди слушатели в Spotify, без да има лейбъл, интервюта или дори някакъв дигитален отпечатък. Снимките им изглеждаха прекалено „изпипани“, концертни видеа нямаше, нито пък подробна биографична информация. Това породи масови подозрения, които в крайна сметка се потвърдиха – групата се оказа „синтетичен проект“, създаден с AI и минимална човешка намеса.

Докато AI компаниите настояват за свободен достъп до авторско съдържание, творческата индустрия се бори да защити правата върху своето изкуство

Холивуд срещу AI гигантите: Кой плаща цената за „натрапчивата“ технология в изкуството?

Експерти казват, че подобна липса на онлайн присъствие е един от най-сигурните индикатори, че музиката може да е генерирана. Истинските творци оставят следи – интервюта, социални мрежи, концертни записи, снимки, видеа, заснети от фенове. Логично, AI проектите не разполагат с подобни материали или те са под странно стерилизирана и нереалистична форма.

Но и самият звук понякога издава произхода си. Музикантът и технологичен изследовател LJ Rich разказва, че ранните AI модели са можели да създават по три секунди музика за десет часа. Днес обаче една цяла песен може да бъде генерирана за минути. Затова много от тези песни звучат прилично, но и странно бездушно — приятно мелодично, но без дълбочина. Липсва онзи вътрешен конфликт, напрежение и емоционален връх, които правят човешката музика запомняща се.

AI произведенията често следват много стриктно структурата „куплет-припев“, но не успяват да изградят удовлетворяващо развитие. Финалът им идва твърде рязко, а текстовете са граматически безупречни, но понякога безсмислени. Специалистите напомнят, че много от най-емблематичните музикални фрази в историята нямат чак такава логическа точност. Но те носят заряд — нещо, което алгоритмите все още трудно възпроизвеждат.

Друг признак е необичайната продуктивност. Проф. Джина Неф от Кеймбридж дава пример с артист, който в един ден публикува няколко почти идентично звучащи албума. Това е темпо, което трудно може да бъде постигнато от човек, но е детска игра за алгоритъм. Неф описва тези проекти като „класически рок хитове, пуснати през блендер“ – познато, лесно за консумация, но без творчески риск.

Самите вокали също могат да издадат машинния си произход. AI гласовете често звучат прекалено „гладки“ и без усилие, с почти перфектна интонация, но и леки дефекти като смесване на съгласни. Това не е категорично доказателство, но е характерен признак.

Важно е да се отбележи, че не всяка песен с участие на AI е опит да се заблуди слушателят. Все повече артисти използват технологии, за да разширят творческите си възможности. Имоджен Хийп например работи с гласов модел, обучен върху собствената ѝ вокална база, и го включва в свои песни. „Искам хората да слушат музиката и да почувстват нещо, независимо дали знаят кой пее“, коментира тя, цитирана от BBC. Тя обаче настоява и за нещо друго – прозрачност.

Темата за обозначаването на музика, в която има участие на AI, става все по-актуална. Няма закон, който да задължава стрийминг платформите да маркират подобни песни, но натискът расте. Deezer вече използва система за засичане на генерирани тракове и твърди, че около една трета от новото съдържание на платформата е изцяло създадено от AI. Spotify подготвя свои инструменти за разпознаване и премахва милиони „спам тракове“.

В отворено писмо те призовават правителството да преосмисли реформите в авторското право, които ще предоставят на разработчиците на технологията правна рамка за достъп до съдържание

Елтън Джон и Дуа Липа водят битката на британските звезди срещу AI

Остава големият въпрос  – има ли значение, ако музиката ни харесва?

Някои слушатели смятат, че ако една песен носи удоволствие, произходът ѝ е без значение. Други настояват, че феновете имат право да знаят дали изкуствен интелект е създал музиката – особено когато AI моделите се обучават върху труд, гласове и стилове на реални творци без тяхното съгласие. Десетки известни изпълнители, сред които Дуа Липа и сър Елтън Джон, вече предупредиха за опасността произведенията им да бъдат използвани без разрешение.

 Независимо от различните мнения, новата музикална ера е вече започнала и разграничаването на човешкото от машинното творчество става все по-трудно.