ЕС залага на Индия и Виетнам за диверсификация на веригите за доставки на чипове
В стремежа си да бъде по-малко зависим от Китай и Тайван блокът търси алтернативни доставчици и настоява за отворени врати с Ню Делхи и Ханой
Надявайки се да диверсифицират веригите за доставки и да бъдат по-малко зависими от полупроводникови чипове от Китай или Тайван, западните държави се надяват други страни от Индо-Тихоокеанския регион да се превърнат в основни производители.
Понастоящем по-голямата част от полупроводниковите чипове в света се доставят през Тайванския проток. Но на фона на опасенията, че Пекин може да нахлуе на острова или да блокира пролива, Западът желае да има алтернативни доставчици и настоява за отворени врати с Индия и Виетнам.
Като част от усилията си, миналата година ЕС подписа меморандум за разбирателство с Индия за съвместни предприятия и технологични партньорства. Блокът се опитва да засили сътрудничеството и с Виетнам по подобен начин и миналата година представи новия си Европейски закон за чиповете и Европейския закон за критичните суровини на срещи с официални представители на страната. Виетнам е стратегически разположен по крайбрежието на Южнокитайско море, с добре свързани транспортни маршрути до основните западни пазари и критичните вериги за доставки.
Освен това по-рано тази година Infineon - най-големият европейски производител на чипове - обяви планове за увеличаване на броя на служителите си в двете страни.
„Полупроводниците играят решаваща роля в света по повече начини, отколкото можем да си представим. Нашата обща цел е да утвърдим Индия като един от ключовите партньори в световните вериги за доставки на полупроводници“, заяви миналата година индийският министър-председател Нарендра Моди. „Ние инвестираме много в квалификация и обучение на млади индийци за нуждите на 21-ви век“.
Ахил Рамеш, директор на инициативата Economic Statecraft в Pacific Forum, акцентира, че производството на полупроводници е скъп бизнес, чието развитие също така отнема време.
„Сега, след като има причина за диверсификация, западният свят изглежда по-склонен да подкрепя развиващите се страни чрез партньорства и трансфер на технологии“, казва той пред POLITICO.
Президентът и управляващ директор на Infineon за Азиатско-тихоокеанския регион Чуа Чи Сонг е съгласен с него.
„Смятам, че значението на Югоизточна и Южна Азия по отношение на талантите и веригата за доставки в областта на чиповете само ще нараства през следващите години“, посочва той пред Nikkei Asia през януари.
Факт е, че откакто Русия нахлу в Украйна, в няколко западни столици се усеща безпокойство, че Китай може да се почувства окуражен да нанесе удар по Тайван, за който твърди, че е част от неговата територия. Понастоящем тайванските компании са водещи доставчици на полупроводникови чипове, използвани във всичко - от автомобили, медицинско оборудване и телефони до чиста енергия и много други приложения, които са от решаващо значение за съвременния живот. Ако Китай блокира морските пътища, това може да доведе до прекъсване на световната търговия и да наруши икономиките.
По време на пандемията вече се видя въздействието на забавянето или прекъсването на доставките на полупроводници - и не само западните страни бяха засегнати. Няколко сектора в Индия също пострадаха - автомобилната индустрия се сблъска с недостиг на ключови компоненти и беше принудена да намали производството; плановете на страната за въвеждане на 5G забуксуваха заради недостиг на полупроводници; въпреки че търсенето на потребителска електроника в страната нарасна в условията на блокиране, цените не спаднаха.
Така че сега Индия харчи милиарди долари за създаване на подходяща екосистема за производство на чипове - първо, за да обезпечи собствените си нужди. А западните компании, които искат да продават продуктите си на растящата индийска средна класа, виждат в това взаимна изгода.
„Няма нововъзникваща икономика, която да предлага мащабите на Индия като бързо растящ пазар както за потребителите, така и за бизнес търсенето. Страната е готов пазар за потребление на полупроводниците, които се стреми да произвежда“, се отбелязва в неотдавнашен доклад на мозъчния тръст Information Technology and Innovation Foundation (ITIF).
Макар Индия и Китай да са двете най-населени държави в света, по-малко от 8% от индийското население притежава автомобил в сравнение със 70% в Китай. И тъй като търсенето на електрически двуколесни превозни средства - за които също са необходими полупроводникови чипове - нараства, това представлява голяма възможност.
Индийското правителство вече обяви три предприятия за производство на чипове и, според ITIF, „най-щедрата схема за субсидиране в света“. В тази връзка се очаква първата от производствените единици да заработи през следващата година и. Тя се създава съвместно от групата Tata - един от най-големите конгломерати в страната - и тайванската Powerchip Semiconductor Manufacturing. Държавните субсидии ще покрият до 70% от разходите по проекта.
В същото време САЩ отпуснаха на Виетнам начално финансиране на стойност 2 млн. долара за инициативи за развитие на полупроводниковите технологии, което води до все по-активно сътрудничество между виетнамски и американски компании в областта на производството на чипове. За да не остане по-назад, Infineon също реши да разшири наемането на стотици служители и в своя виетнамски офис.
Всичко това звучи положително - проблемът е, че и в двете страни създаването на напълно функционална полупроводникова екосистема е все още в начален стадий. Въпреки че Индия е направила забележителна стъпка по отношение на сглобяването на телефони и е успяла да привлече някои предприятия от Пекин, а Виетнам се е прочул с процесите на сглобяване, тестване и опаковане, и в двете страни липсва квалифицирана работна ръка, необходима за напредналото производство на полупроводници.
В момента Виетнам произвежда едва 500 квалифицирани инженери за полупроводниковата индустрия годишно и има само 5000 активно заети в сектора. Освен това, както отбелязва професорът по проектиране на интегрални схеми Нгуйон Джин Мин пред POLITICO, понастоящем на страната се падат „едва 4% от световната търговия, свързана с полупроводници“.
По подобен начин, въпреки че Моди се похвали с „изключителен набор от таланти в областта на проектирането на полупроводници, които съставляват до 20% от световните инженери в областта“, според ITIF само малка част от над 800 000-те годишно завършващи инженерни училища в страната са готови за индустрията.
Освен това, когато става въпрос за Индия, има и политически проблеми. Въпреки че правителството е решило да продължи с огромния си пакет от субсидии, не се очаква производството на полупроводници да бъде голям работодател. И тъй като това е страна с относително високо равнище на безработица, икономистите често призовават правителството да инвестира в трудоемка, а не в капиталоемка промишленост.
Рагурам Раджан, бившият управител на Reserve Bank of India, е сред тези критици. Според него индийското правителство ще се сблъска със сериозни пречки в стремежа си да превърне страната в център за полупроводници, включително инфраструктурни предизвикателства.
„Индия все още не разполага с екосистема за производство на полупроводници. Тя тепърва започва“, казва той.
Въпреки това Ханой и Ню Делхи са решени да се превърнат в ключови играчи в бъдещето на разширяващия се пазар на полупроводникови чипове. Индия вече е започнала да предлага специфични инженерни курсове и планира да обучи 85 000 инженери за пет години, докато Виетнам има за цел да обучи 50 000 инженери до 2030 г. Въпросът е дали всичко това ще се получи и дали Европа ще успее да се възползва от това.