ЕС залага на Индия и Виетнам за диверсификация на веригите за доставки на чипове

Надявайки се да диверсифицират веригите за доставки и да бъдат по-малко зависими от полупроводникови чипове от Китай или Тайван, западните държави се надяват други страни от Индо-Тихоокеанския регион да се превърнат в основни производители.

Понастоящем по-голямата част от полупроводниковите чипове в света се доставят през Тайванския проток. Но на фона на опасенията, че Пекин може да нахлуе на острова или да блокира пролива, Западът желае да има алтернативни доставчици и настоява за отворени врати с Индия и Виетнам.

Като част от усилията си, миналата година ЕС подписа меморандум за разбирателство с Индия за съвместни предприятия и технологични партньорства. Блокът се опитва да засили сътрудничеството и с Виетнам по подобен начин и миналата година представи новия си Европейски закон за чиповете и Европейския закон за критичните суровини на срещи с официални представители на страната. Виетнам е стратегически разположен по крайбрежието на Южнокитайско море, с добре свързани транспортни маршрути до основните западни пазари и критичните вериги за доставки.

Освен това по-рано тази година Infineon - най-големият европейски производител на чипове - обяви планове за увеличаване на броя на служителите си в двете страни.

„Полупроводниците играят решаваща роля в света по повече начини, отколкото можем да си представим. Нашата обща цел е да утвърдим Индия като един от ключовите партньори в световните вериги за доставки на полупроводници“, заяви миналата година индийският министър-председател Нарендра Моди. „Ние инвестираме много в квалификация и обучение на млади индийци за нуждите на 21-ви век“.

Ахил Рамеш, директор на инициативата Economic Statecraft в Pacific Forum, акцентира, че производството на полупроводници е скъп бизнес, чието развитие също така отнема време.

„Сега, след като има причина за диверсификация, западният свят изглежда по-склонен да подкрепя развиващите се страни чрез партньорства и трансфер на технологии“, казва той пред POLITICO.

Липсата на инструменти за производство на чипове спъват амбициите на Китай

Президентът и управляващ директор на Infineon за Азиатско-тихоокеанския регион Чуа Чи Сонг е съгласен с него.

„Смятам, че значението на Югоизточна и Южна Азия по отношение на талантите и веригата за доставки в областта на чиповете само ще нараства през следващите години“, посочва той пред Nikkei Asia през януари.

Факт е, че откакто Русия нахлу в Украйна, в няколко западни столици се усеща безпокойство, че Китай може да се почувства окуражен да нанесе удар по Тайван, за който твърди, че е част от неговата територия. Понастоящем тайванските компании са водещи доставчици на полупроводникови чипове, използвани във всичко - от автомобили, медицинско оборудване и телефони до чиста енергия и много други приложения, които са от решаващо значение за съвременния живот. Ако Китай блокира морските пътища, това може да доведе до прекъсване на световната търговия и да наруши икономиките.

По време на пандемията вече се видя въздействието на забавянето или прекъсването на доставките на полупроводници - и не само западните страни бяха засегнати. Няколко сектора в Индия също пострадаха - автомобилната индустрия се сблъска с недостиг на ключови компоненти и беше принудена да намали производството; плановете на страната за въвеждане на 5G забуксуваха заради недостиг на полупроводници; въпреки че търсенето на потребителска електроника в страната нарасна в условията на блокиране, цените не спаднаха.

Индия строи три нови фабрики за чипове на стойност 15 млрд. долара

Така че сега Индия харчи милиарди долари за създаване на подходяща екосистема за производство на чипове - първо, за да обезпечи собствените си нужди. А западните компании, които искат да продават продуктите си на растящата индийска средна класа, виждат в това взаимна изгода.

„Няма нововъзникваща икономика, която да предлага мащабите на Индия като бързо растящ пазар както за потребителите, така и за бизнес търсенето. Страната е готов пазар за потребление на полупроводниците, които се стреми да произвежда“, се отбелязва в неотдавнашен доклад на мозъчния тръст Information Technology and Innovation Foundation (ITIF).

Макар Индия и Китай да са двете най-населени държави в света, по-малко от 8% от индийското население притежава автомобил в сравнение със 70% в Китай. И тъй като търсенето на електрически двуколесни превозни средства - за които също са необходими полупроводникови чипове - нараства, това представлява голяма възможност.

Индийското правителство вече обяви три предприятия за производство на чипове и, според ITIF, „най-щедрата схема за субсидиране в света“. В тази връзка се очаква първата от производствените единици да заработи през следващата година и. Тя се създава съвместно от групата Tata - един от най-големите конгломерати в страната - и тайванската Powerchip Semiconductor Manufacturing. Държавните субсидии ще покрият до 70% от разходите по проекта.

В същото време САЩ отпуснаха на Виетнам начално финансиране на стойност 2 млн. долара за инициативи за развитие на полупроводниковите технологии, което води до все по-активно сътрудничество между виетнамски и американски компании в областта на производството на чипове. За да не остане по-назад, Infineon също реши да разшири наемането на стотици служители и в своя виетнамски офис.

Всичко това звучи положително - проблемът е, че и в двете страни създаването на напълно функционална полупроводникова екосистема е все още в начален стадий. Въпреки че Индия е направила забележителна стъпка по отношение на сглобяването на телефони и е успяла да привлече някои предприятия от Пекин, а Виетнам се е прочул с процесите на сглобяване, тестване и опаковане, и в двете страни липсва квалифицирана работна ръка, необходима за напредналото производство на полупроводници.

Ще се превърне ли Виетнам във водещ център за производство на чипове?

В момента Виетнам произвежда едва 500 квалифицирани инженери за полупроводниковата индустрия годишно и има само 5000 активно заети в сектора. Освен това, както отбелязва професорът по проектиране на интегрални схеми Нгуйон Джин Мин пред POLITICO, понастоящем на страната се падат „едва 4% от световната търговия, свързана с полупроводници“.

По подобен начин, въпреки че Моди се похвали с „изключителен набор от таланти в областта на проектирането на полупроводници, които съставляват до 20% от световните инженери в областта“, според ITIF само малка част от над 800 000-те годишно завършващи инженерни училища в страната са готови за индустрията.

Освен това, когато става въпрос за Индия, има и политически проблеми. Въпреки че правителството е решило да продължи с огромния си пакет от субсидии, не се очаква производството на полупроводници да бъде голям работодател. И тъй като това е страна с относително високо равнище на безработица, икономистите често призовават правителството да инвестира в трудоемка, а не в капиталоемка промишленост.

Рагурам Раджан, бившият управител на Reserve Bank of India, е сред тези критици. Според него индийското правителство ще се сблъска със сериозни пречки в стремежа си да превърне страната в център за полупроводници, включително инфраструктурни предизвикателства.

„Индия все още не разполага с екосистема за производство на полупроводници. Тя тепърва започва“, казва той.

Въпреки това Ханой и Ню Делхи са решени да се превърнат в ключови играчи в бъдещето на разширяващия се пазар на полупроводникови чипове. Индия вече е започнала да предлага специфични инженерни курсове и планира да обучи 85 000 инженери за пет години, докато Виетнам има за цел да обучи 50 000 инженери до 2030 г. Въпросът е дали всичко това ще се получи и дали Европа ще успее да се възползва от това.