Президентът на САЩ Доналд Тръмп пренаписва досегашната тактика за разрешаване на неразрешимите конфликти в света – предлага преговори за уреждане на войната в Украйна с отстъпки към Русия и смазва надеждите за палестинска държава с плана си за презаселване на цялото население на Газа.

Тези планове са знак за отхвърляне на характерната от десетилетия политиката на САЩ и категорично твърдение, че конвенционалните отговори на Вашингтон на тези привидно безкрайни сблъсъци са изпробвани и са се провалили, пише в обобщение на последните ходове на Тръмп The Wall Street Journal.

За Тръмп Газа и Украйна изглеждат почти еднакви. Хиляди умират без нужда. Градовете лежат в руини. Вековна омраза подхранва безкрайни битки.

Неговите решения за Газа и Украйна също си приличат в някои отношения.

Те произтичат от вярата му в способността му да убеждава, заявения копнеж да бъде възприеман като сключващ сделки миротворец с историческо значение и склонността му да налага решения на по-слаби страни, включително съюзници, казват анализатори.

„Това, което той иска и в двете ситуации, е тишина, мир, сделка“, коментира пред WSJ Уилям Уекслър, старши директор на Центъра „Рафик Харири“ и на програмите за Близкия изток в мозъчния тръст Atlantic Council. „По-малко американска ангажираност и по-малко американски риск“ е подходът на Тръмп, според Уекслър.

Неортодоксалният подход на американския президент в крайна сметка рискува да създаде нови стратегически задънени улици.

Стремежът му към мир в Украйна носи страхове в Киев, че той може да се насочи към сделка, според която военните действия временно спират, но САЩ не осигуряват на Украйна достатъчно подкрепа, за да устои на руските усилия да я подчини в дългосрочен план.

Докато се разпространяваше новината за разговора между Тръмп и руския президент Владимир Путин, по време на който те са се съгласили да започнат преговори за мирно споразумение, министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет изложи в Брюксел параметрите на възможно споразумение, което изключва възстановяването на Киев от цялата му завзета от Русия територия, както и членството на Украйна в НАТО и разполагането на американски войски като мироопазващи сили.

Европейски служители коментират, че отстъпките на администрацията са Тръмп са отстъпление от влиянието му още преди началото на преговорите.

„Тръмп винаги говори за „мир чрез сила“ и това е точно правилният подход с руснаците“, казва пред WSJ високопоставен европейски служител, пожелал анонимност. „Но тук все още не сме видели силната част.“

Междувременно пред журналисти в Белия дом Тръмп заяви, че очаква двамата с Путин да се срещнат в бъдеще, вероятно в Саудитска Арабия.

„Тръмп иска прекратяване на огъня и някакво споразумение, което да отстрани въпроса с Украйна за известно време“, казва в публикация в X Татяна Становая, старши сътрудник в Центъра за Евразия на Карнеги Русия. „Но неговата визия все още се различава радикално от тази на Путин. За Путин истинско решение означава Украйна, която е „приятелски“ настроена към Русия.

Високопоставени лица от в Киев въпреки това демонстрират смело лице относно предстоящите преговори.

Юрий Сак, съветник в Министерството на стратегическите индустрии на Украйна, казва пред CNBC, че Зеленски е подчертал пред американския си колега, с когото е имал противоречиви отношения, че „има определени въпроси, които не подлежат на обсъждане за Украйна, като нашата независимост, нашата териториална цялост и нашия териториален суверенитет“.

„Сега разбираме много добре, че определени въпроси ще бъдат трудни, ако не и невъзможни, за постигане, например членството на Украйна в алианса на НАТО. В същото време е много важно Украйна, като част от този преговорен процес, да получи значителни и стабилни гаранции за сигурност“, добавя Сак.

Той казва още, че Украйна „ще трябва да бъде умна в тези преговори“, за да постигне целите си в преговорите, които според него ще бъдат „безпрецедентно сложни“. „Има признаци, че нашата позиция се разбира от нашите партньори в САЩ. Надяваме се, че европейските партньори ще бъдат значително ангажирани в този процес. САЩ имат важни лостове, които могат да използват, за да принудят Русия да се съгласи с условията на справедлив мир. И засега това е нашата цел“, посочва Сак.

Европейските съюзници на Украйна изглеждат загрижени, че могат да бъдат оставени встрани от започването на мирните преговори между Русия, САЩ и Украйна. В изявление от сряда вечерта се казва, че Европа ще продължи да подкрепя Киев, „докато бъде постигнат справедлив, всеобхватен и траен мир“. Мир, който гарантира интересите на Украйна и нашите собствени."

„Очакваме с нетърпение да обсъдим пътя напред заедно с нашите американски съюзници. Нашите общи цели трябва да бъдат да поставим Украйна в позиция на сила. Украйна и Европа трябва да бъдат част от всякакви преговори. Украйна трябва да получи силни гаранции за сигурност“, се отбелязва в изявлението на групата Weimar+, съставена от Франция, Германия, Полша, Италия, Испания, Обединеното кралство и Европейската комисия.

През 2016 г. Тръмп си проправи път към президентския пост, като обвини Вашингтон за започването на дългосрочни окупации в Афганистан или Ирак.

Мирните споразумения, които той прокара през първия си мандат, също бяха неконвенционални - и дадоха смесени резултати.

Пактовете за нормализиране на отношенията между Израел и четири арабски държави – Споразуменията на Авраам – отхвърлиха десетилетното мислене във Вашингтон и столиците на Близкия изток, че разрешаването на вековния конфликт изисква съществуването на палестинска държава. Хамас цитира пренебрегването на палестинската кауза като призив за атаките от 7 октомври 2023 г., които предизвикаха войната с Израел.

В Афганистан Тръмп сключи мирно споразумение с талибаните, което не включваше подкрепяното от САЩ правителство в Кабул. Докато администрацията на Байдън беше остро критикувана за начина, по който се справи с окончателното изтегляне на войските, много дългогодишни наблюдатели на Афганистан критикуваха споразумението, което не спира талибаните да ограничават образованието на момичетата и други твърдолинейни политики.

Във втория си мандат Тръмп се оказва по-склонен да преследва собствената си идеи.

Заплахите му да превземе Панамския канал, да направи Канада щат на САЩ и да поеме контрола над Гренландия разтревожиха съюзниците на САЩ.

В Газа планът му за преместване на близо два милиона палестинци в Йордания и Египет, за да могат САЩ да „превземат“ и възстановят разрушения анклав, беше отхвърлен от арабските правителства и някои жители на Газа, които казаха, че никога няма да изоставят домовете си.

Никога досега Белият дом - от основаването на Израел през 1948 г. - не е предлагал окончателно отстраняване на палестинците от Газа, която повечето президенти на САЩ са виждали като част от евентуална палестинска държава.

Но подкрепата на арабското и израелското общество за съседна държава драматично намаля, особено след 7 октомври.

Планът на Тръмп да премахне палестинците от Газа и САЩ да поемат собственост върху ивицата, развивайки проект за недвижими имоти, има за цел да разтърси регион, който той вижда като заседнал в миналото, смята Уекслър.

Предложението обаче е смятано за нереалистично от хората в Израел и арабския свят, с потенциал да дестабилизира страни като Египет и Йордания, които граничат с Израел.

„Всичко това ме кара да се чудя дали не е просто ход да се започне дипломатическа парализа както с египтяните, така и с йорданците“, казва пред WSJ Рийд Смит, вицепрезидент по външната политика в Stand Together, организация с нестопанска цел, основана от семейство Кох.

Идеите на Тръмп за Газа и Украйна се наблюдават от други съюзници и противници на САЩ.

Въпросът е дали американският президент може да опита своя план и на други места, например в Тайван, където нарастват страховете, че желанието му за бърза търговска сделка с Пекин може да го накара да използва демократичния остров като разменна монета.

От десетилетия Вашингтон е най-важният военен поддръжник на Тайпе, доставяйки оръжията, необходими за възпиране и защита срещу потенциална атака от страна на Китай. Пекин твърди, че островът е негова територия и не изключва използването на сила за установяване на контрол над него.

„Ако Китай таи съмнения, че САЩ ще изпълнят ангажиментите си към Тайван, тогава ние не възпираме Китай, ние измъчваме и насърчаваме Китай“, казва Даниел Ръсел, бивш американски дипломат и сега вицепрезидент в Института за политика на азиатското общество в Ню Йорк.

Напрегнатият мир, който съществува, се основава на споразумения, разбирания и практики, които управляват отношенията между Китай и Тайван, и те отразяват деликатен език и сурова сила, усъвършенствани в продължение на десетилетия.

Тръмп се придържа предимно към традиционните послания за „стратегическа неяснота“ относно това дали САЩ ще се намесят в конфликт между Китай и Тайван, което е политика на Вашингтон от десетилетия. Но понякога той говори с транзакционни термини за острова.

„Горещият въпрос е дали президентът смята, че голяма сделка с Пекин, която може да включва Тайван, е възможна“, коментира Ричард Фонтейн, главен изпълнителен директор на Центъра за нова американска сигурност. Това е нещо, което малцина около президента на САЩ смятат за реалистично или желателно, казва още Фонтейн и добавя: „Би било много нетрадиционно.“