За милиони телевизионни зрители в Русия, неделя вечер означава едно – Дмитрий Кисельов.

Водещият на „Новини от седмицата“, предаването на руската държавна телевизия, вече повече от десетилетие е основната медийна фигура в страната, като предава света през специфичната призма на Кремъл. Седмичното му шоу изглежда като всяка друга новинарска емисия – с напрегната музикална интродукция и крупни кадри на тиктакащ часовник. Но съдържанието е съвсем различно.

Програмата често включва хвалебствени репортажи за руските военни успехи и глобалната мощ на страната. В една от последните си изяви, Кисельов предупреждава Запада, че Русия не се колебае да използва ядрени оръжия, ако се почувства застрашена.

Облечен в скъпи костюми по мярка, 70-годишният водещ крачи през студиото, говорейки тихо, сякаш отлепя завесата, за да покаже на зрителите истината, която никой не иска да знае.

Неговата крилата фраза - „Случайност? Не мисля” — се превърна в широкоразпространен интернет мийм.

Това, което започва като новинарска емисия, бързо се превръща в нещо далеч по-мощно и манипулативно – инструмент за оправдаване на агресията и за създаване на врагове извън руските граници, пише The Wall Street Journal.

Това предаване е не само новинарски продукт, а и част от сложната мрежа на Путин, чиято цел е да събере руснаците около националистическа идеология. За Кисельов самият му стил е изключително важен.

„Целта на всеки телевизионен водещ е да пробие през екрана и да влезе в кухнята или хола на зрителя. Да създаде усещането, че говори конкретно с него“, казва той пред WSJ в първото си интервю за западна медия от 2022г. насам.

Този подход го прави изключително влиятелен сред аудиторията си, като не само обяснява, но и убеждава.

В началото на 90-те години, Кисельов се противопоставя на съветската цензура и се опитва да информира за протестите в Източна Европа. Но след години работа в западни медии и известен период в Украйна, той започва да променя своите възприятия и, в крайна сметка, се оказва в лагера на Путин. През 2000-те години, когато Кремъл затяга хватката над независимите медии, Кисельов става ключова фигура в новата руска медийна стратегия.

Тази метаморфоза на Кисельов – от западен медиен ентусиаст до поддръжник на агресивната външна политика на Путин – отразява цялата промяна в политическата култура на Русия след началото на 21-ви век. Вместо да стои извън системата и да защитава демократичните ценности, Кисельов излъчва послания за непоклатима подкрепа на режима. И той не е единствен. Много от водещите журналисти и обществени фигури в Русия, които в началото на 90-те години изглеждаха като опоненти на властта, сега активно работят в полза на Кремъл, посочва изданието.

Кисельов, с характерния си глас и дълбоко обмислени жестове, влиза в домовете на милиони. Неговото предаване е не просто новинарско шоу – то е система от послания, целящи да затвърдят лоялността на зрителите към Кремъл и да оправдаят действията на руското правителство.

Когато през 2014 г. Русия анексира Крим, Кисельов е на първия ред, обвинявайки Запада в нелегитимност и всяваща паника сред руснаците, които трябва да бъдат убедени, че Русия е жертва на глобални заговори.

Тези разкрития и новини в стил „руснаците винаги са прави, а Западът е виновен за всичко“ станаха основни теми в повечето негови репортажи. След инвазията на Русия в Украйна през 2022 г., Кисельов подновява тези аргументи, като продължава да твърди, че войната е не само неизбежна, но и морално оправдана. За него, разширяването на Русия и укрепването на нейната власт е ключово за сигурността на страната и за бъдещето на нацията.

Често споменаван от западните медии, Кисельов се е утвърдил като основен двигател на руската пропагандна машина, като неговото влияние не може да бъде пренебрегнато. Той твърди, че работи по същия начин, както BBC или CNN – с единствената разлика, че неговата работа е насочена към отстояване на интересите на руското правителство.

Проблемът с това твърдение е, че в Русия независимата журналистика вече е почти унищожена, като много от журналистите, които са били критици на властта, са изгонени или дори убити.

Промените в кариерата на Кисельов, както и неговият все по-открит подход към пропагандата, са свидетелство за голямото движение, което започна през 2000-те години.

След като Путин пое властта, много от водещите фигури в руската медийна индустрия започнаха да адаптират своите възприятия към новата политическа реалност. Тези медийни личности, като Кисельов, не само стартираха сътрудничество с властта, но и активно участваха в изграждането на нейния имидж.

Самият Кисельов не крие, че е човек, който много често сменя своите възприятия. Това го прави изключително подходящ за задача като водещ на кремълската телевизионна пропаганда. Въпреки това, начинът, по който манипулира медийната среда в Русия, е пример за това как властта и медийните структури могат да бъдат използвани за постигане на политически цели.

През 2012 г., когато Путин се завръща на власт, Кисельов е изправен пред ново предизвикателство. Тогава той прави открити изказвания за правата на гейовете и твърди, че те не трябва да имат възможността да даряват кръв или сперма. Това твърдение беше посрещнато с аплодисменти от зрителите, като същевременно демонстрира неговата все по-голяма привързаност към консервативните ценности.

Кисельов е не само изключителен водещ, но и изключително важен агент в медийната машина на Путин. Той не просто предава новини, а активно формира възприятията на милиони зрители за Русия и света. Възможността да манипулира реалността и да изгражда наративи, които обслужват интересите на Кремъл, е основна част от неговата роля в руската медийна система.