Външните министри на страните от НАТО се срещат днес в Брюксел. При пристигането си в белгийската столица първите дипломати на европейските държави изразиха недоволство от развитието на мирните преговори с Русия за прекратяване на войната в Украйна, пише The Guardian. 

„Това, което виждаме, е че Путин не е променил курса си. Той настъпва още по-агресивно на бойното поле“, каза естонският външен министър Маргус Цахкна, цитиран от AP. „Доста очевидно е, че той не желае какъвто и да е мир.“

Външният министър на Финландия Елина Валтонен изрази сходна позиция: „Досега не сме видели никакви отстъпки от страна на агресора, тоест Русия, и смятам, че най-добрата мярка за изграждане на доверие би била започването на пълно прекратяване на огъня.“

От друга страна, генералният секретар на НАТО Марк Рюте бе решен да търси позитивите, като настоя, че „мирните преговори продължават“, но призна, че „не сме сигурни кога ще приключат“. Затова Алиансът трябва да бъде готов да продължи да подкрепя Украйна „за да се отбранява срещу руснаците“.

Путин проведе среща със специалния пратеник на Тръмп Стив Уиткоф в Москва

Русия: Преговорите със САЩ за Украйна са „полезни“, но без постигната сделка

Още един знак, който вероятно тревожи европейците, е, че държавният секретар на САЩ Марко Рубио не присъства на срещата. Неговият заместник Кристофър Ландау представлява държавата.

Но Рюте настоя, че в това няма нищо необичайно, като заяви, че е „напълно приемливо“ Рубио да не присъства, предвид другите му ангажименти. Той допълни, че е вечерял с Ландау предната нощ и смята, че той ще бъде „наистина много полезен на масата“.

Вчерашната среща между специалния пратеник на САЩ Стив Уиткоф и президента на Русия Владимир Путин е била “много полезна”, но не са постигнати никакви значителни компромиси. Тази сутрин говорителят на Кремъл Дмитрий Песков настоя, че Русия е готова да продължи работата със САЩ по мирното споразумение за Украйна „толкова дълго, колкото е необходимо“,  въпреки че определи част от предложенията като „неприемливи“.

Песков подчерта, че президентът не е отхвърлил предложенията, а само че „някои неща бяха приети, други бяха отбелязани като неприемливи – това е нормален работен процес по намиране на компромис.“

Европа и замразените руски активи 

Междувременно председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен трябва да представи план за т.нар. „репарационен заем“ за Украйна, финансиран чрез печалбите от замразените руски активи.

От месеци това е тема, която разделя Европа. Белгия, която държи най-голям дял от блокираните средства, отхвърля идеята като опасна и прецедентна.

„Това е най-лошият вариант. Рисков е и никога не е прилаган преди“, коментира преди срещата на НАТО белгийският външен министър Максим Прево.

„Сега, повече от всякога, има шанс войната да бъде прекратена“, каза украинският лидер по време на дипломатическия си тур

Зеленски в Дъблин: Време е Европа да действа по въпроса за руските активи

Той обвини Брюксел в игнориране на белгийските опасения:

„Текстът не отговаря удовлетворително на нашите притеснения. Не е приемливо да се използват средствата и да бъдем оставени сами да поемем риска.“

Белгия настоява, че ако предложението изобщо се разглежда, трябва да включва пълни гаранции за покриване на всички финансови и правни рискове.

По-предпочитаната опция за Брюксел е ЕС да заеме средствата директно от пазарите, а не да разчита на активите на Русия.

На заден фон – забрана на дългосрочните договори за руски газ 

Паралелно с дебата за Украйна, ЕС постигна съгласие да прекрати всички дългосрочни договори за руски газ до есента на 2027 г. С тази стъпка блокът се стреми да отреже ключов източник на приходи за Кремъл. 

„Изпращаме ясно послание към Русия: Европа никога повече няма да позволи енергийните доставки да бъдат използвани като оръжие“, написа в Х еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен.

AFP уточнява, че според постигнатото споразумение дългосрочните договори за газопроводи ще бъдат забранени от 30 септември 2027 г., при условие че нивата в газохранилищата са достатъчни, и най-късно от 1 ноември 2027 г.

Безпрецедентно, газът, който пристига през Русия, например чрез точките на междусистемна връзка през Сърбия, ще се счита за руски, освен ако няма ясни документи за произхода му

ЕК предлага забрана на нови договори за руски газ от 1 януари 2026 г.

За втечнения природен газ (LNG) дългосрочните договори ще бъдат забранени от 1 януари 2027 г., в съответствие с призива на Фон дер Лайен за затягане на санкциите срещу Москва.

Краткосрочните договори ще бъдат прекратени по-рано – от 25 април 2026 г. за LNG и от 17 юни 2026 г. за газопроводен газ.

Времевата рамка все още трябва да бъде официално одобрена от Европейския парламент и държавите членки.