В понеделник френският министър-председател Мишел Барние предпочете да прокара оспорвания си проектобюджет без гласуване в парламента. Този ход увеличава риска правителството да бъде свалено от крайнодесни и леви съперници.

Той обяви, че ще се позове на специалните си правомощия по член 49.3 от френската конституция, за да прокара законопроекта, тъй като „страната трябва да има бюджет за следващата година“. Този член обаче позволява на опонентитете му да предизвикат вот на недоверие.

„Намираме се в момент на истина“, коментира Барние пред парламента, цитиран от Reuters.

Крайнодясната партия „Национален сбор“ (RN), оглавявана от Марин Льо Пен и Жордан Бардела, вече се готви за вот на недоверие срещу него в опит да го отстрани. RN беше дала на правителството срок до понеделник да договори нови отстъпки по бюджета за 2025 г., който включва увеличение на данъците и съкращаване на разходите на стойност 60 млрд. евро.

Левият алианс „Нов народен фронт“ (NFP) заяви в понеделник, че също ще внесе предложение за вот на недоверие, след като Барние задейства член 49.3.

В неделя Льо Пен обвини правителството, че на практика е „сложило край на дискусиите“ по бюджета, според френската информационна агенция AFP, която съобщи, че сега Барние е изправен пред избора да преговаря за нови отстъпки или пред заплахата правителството му да падне при вот на недоверие.

Между бюджет и вот на недоверие: Какво следва за Франция?

RN твърди, че бюджетът намалява покупателната способност на французите и иска отстъпки по отношение на повишаването на данъците, което според нея ще засегне домакинствата и бизнеса. Партията иска от Барние да увеличи пенсиите в съответствие с инфлацията през януари, както и подкрепата за по-малките предприятия. Премиерът вече се отказа от планираното увеличение на данъка върху електроенергията, а в понеделник - и от плановете за намаляване на плащанията за лекарства.

Ако политическите сътресения във Франция достигнат своя връх и правителството на Барние бъде свалено, не е сигурно какво може да се случи по-нататък. Нови парламентарни избори не могат да се проведат преди юни следващата година - 12 месеца след последния извънреден вот, който беше свикан от френския президент Еманюел Макрон.

Финансовите пазари вече са притеснени от разпадащата се политическа система във Франция и от възможностите на втората по големина икономика в еврозоната да се справи с нарастващия си дълг и бюджетен дефицит. Той се очаква да достигне 6,1% през 2024 г. През 2023 г. публичният дълг на Франция беше на ниво 110% от БВП.

Страните в ЕС са задължени да поддържат бюджетния си дефицит в рамките на 3% от брутния вътрешен продукт, а публичния си дълг - в рамките на 60% от БВП. Дори преди влизането в сила на тези правила на ЕС Франция отдавна не отговаря на изискванията за контрол на публичните разходи. От 1974 г. насам нито едно правителство не е балансирало бюджета.

Миналата седмица кризата във Франция се разпространи и на финансовите пазари, като в четвъртък разходите по заемите на страната за първи път достигнаха същото ниво като тези на затъналата в дългове Гърция.

Politico: Марин льо Пен може би е напът да подпали еврозоната

„Взета като цяло, Франция е на грешен път“, заявяват в анализ от понеделник икономисти от Berenberg Bank, ръководени от Холгер Шмидинг, като предупреждават, че „страната спешно трябва да коригира неустойчивата си фискална политика“.

Правителството на Барние сега е „на милостта на „Национален сбор“, но пред CNBC те акцентират, че Льо Пен трябва да играе внимателно пресметната политическа игра през следващите дни.

„Льо Пен може да иска да се представи за пазител на обикновените хора, като се противопостави на някои от увеличенията на данъците и съкращенията на разходите на Барние. Но това би било и рисковано за нея“, казват икономистите. „Ако сега тя предизвика финансова криза с рязък скок на доходността по облигациите и евентуално рецесия във Франция, може да се окаже, че е по-скоро причинител на хаос, отколкото отговорен лидер. Това, от своя страна, би могло да навреди на шансовете ѝ да спечели президентския пост през 2027 г.“

Този разчет предполага, че Льо Пен все пак може да се опита да намери компромис с Барние, спестявайки на Франция политическа и финансова криза по Коледа.

Новият бюджет на Франция - между чука и наковалнята

Проблеми, каквото и да се случи?

Дори ако бюджетът за 2025 г. бъде приет по някакво „чудо в последния момент“, както казва Бардела, икономистите отбелязват, че това ще бъде краткотрайна отсрочка от по-широките фискални предизвикателства пред Франция.

„Ако новото и все още много силно малцинствено правителство постигне споразумение с „Национален сбор“ и приеме бюджета за 2025 г., това ще доведе до известно облекчение на пазарите, но няма да реши огромния бюджетен дефицит и проблемите с държавния дълг на Франция. Те изискват години на значително затягане на фискалната политика“, смята Майк Галахър, директор по макроикономика и стратегия в Continuum Economics.

С края на ултраниските лихвени проценти разходите за обслужване на дълга на Франция според прогнозите на ЕЦБ ще нараснат над 4% до 2034 г., което ще предизвика сериозна и трайна дългова криза. Въпреки това по-нататъшно многогодишно затягане на фискалната политика е малко вероятно преди следващите парламентарни избори от юли 2025 г. и може би президентските избори през 2027 г. Франция се нуждае от висока рискова премия, за да отрази политическите проблеми, недостатъчната динамика на фискалната консолидация и риска нерезидентите да намалят огромните си дялове (53% от непогасения дълг).

Ако бюджетът на Барние не бъде приет, казва Галахър, на финансовите пазари в Европа ще се наблюдава повишена волатилност. Той предупреждава, че спредът - разликата в доходността на френските и германските облигации - може да нарасне от сегашното си ниво от около 80 базисни пункта до 150 базисни пункта и че ЕЦБ потенциално ще бъде принудена да действа под някаква форма, за да успокои пазарите.

От Berenberg Bank са съгласни, че ако сътресенията във Франция замъглят значително перспективите за растежа в еврозоната, може да се наложи банката да коригира цялостната си позиция, като намали лихвите повече, отколкото е планирано.

„Въпреки това считаме за малко вероятно ЕЦБ да се намеси пряко в подкрепа на Франция с покупки на облигации. Тя не би трябвало да ѝ спестява потенциалните последици от неприемането на бюджета. Париж трябва да се оправи сам, вероятно чрез преосмисляне от страна на левоцентристите и крайнодесните на противопоставянето им на необходимата фискална консолидация“, посочват  икономистите на Berenberg