Изглежда, че министър-председателят Мишел Барние и президентът Еманюел Макрон са изправени пред сериозен сблъсък относно състоянието на публичните финанси на Франция преди възможното понижаване на кредитния рейтинг на страната в петък.

Барние, който беше назначен от Макрон през септември, многократно е предупреждавал, че смята нарастващия дефицит за най-спешния проблем на Франция, който се нуждае от незабавно решение. По-рано този месец неговото правителство представи бюджет, насочен към овладяването му чрез драконовско повишаване на данъците и съкращаване на разходите, като същевременно обеща да не убива растежа.

Но Макрон изглежда не е съгласен с тази стратегия за бюджетна дисциплина, съобщава POLITICO, като се позовава на публичните коментари на френския президент и частните коментари на някои от неговите съветници. Президентът и неговото обкръжение вярват, че икономическият растеж, подхранван от реформите, които той осъществи през седемте си години в Елисейския дворец, ще реши бюджетните проблеми на Франция и че високият дефицит - който се очаква да достигне 6,1% от БВП за 2024 г. - е временен страничен продукт на техния план.

„По отношение на публичните финанси той смята, че е бил прав: подходът на Макрон е все още добра стратегия“, казва пред изданието близък до президента човек.

Макрон отказа да подкрепи публично усилията на Барние за ограничаване на дефицита чрез повишаване на данъците и намаляване на разходите. Това би могло да се разглежда като равносилно на отказ от икономическото му наследство на намаляване на данъците и щедри субсидии за стимулиране на растежа.

„Нужна е политическа смелост и трябва да бъдете справедливи към народа си, но решението не е в краткосрочните корекции на разходите“, заяви Макрон на събитие в Берлин по-рано този месец.

Той също така предупреди да не се увеличават данъците: „По-разумно е да работим върху създаването на работни места, отколкото да се фокусираме обсебващо върху краткосрочни мерки, които могат да убият растежа“.

Екипът на Барние е наясно с това мълчание и изглежда вярва, че екипът на Макрон просто е пренебрегнал въпроса в името на политическата целесъобразност преди изборите за ЕС през юни и последвалите ги предсрочни национални избори.

Според човек, близък до Барние, той се пита колко сериозно президентът приема „извънредната бюджетна ситуация“.

Залогът е огромен, както за доверието към Франция на финансовите пазари, така и за бъдещето на правилата на Европейския съюз, целящи да предпазят държавите членки от натрупване на дългове. Плановете на Барние изглежда засега смекчават опасенията, макар и да не ги успокояват напълно.

В сряда Международният валутен фонд постави под съмнение способността на страната да намали дефицита си, като по този начин повтори подобни предупреждения от страна на надзорни органи и водещи икономисти през последните дни.

„Правителството на Франция представи идеи, предложения, които са в правилната посока, но очакваме повече яснота от реално въведените мерки във Франция“, заяви пред репортери директорът на МВФ по фискалните въпроси Витор Гаспар.

МВФ също така постави под съмнение прогнозата на правителството на Барние, че неговият план ще успее да сведе дефицита под 3% от БВП, в съответствие с правилата на ЕС, до 2029 г.

Франция може да бъде изправена пред понижаване на кредитния рейтинг от страна на Moody's в петък. Fitch преразгледа перспективата на страната от „стабилна“ на „негативна“, след като миналата година също понижи кредитния ѝ рейтинг.

Очаква се разногласията между Макрон и Барние да заемат централно място с парламентарните обсъждания на бюджета за следващата година, които са в разгара си в Националното събрание на Франция, долната камара на парламента, където депутати от лагера на Макрон открито поставят под въпрос повишаването на данъците. Министърът на енергетиката от центристката партия Аньес Пание-Рунаше и министърът на правосъдието Дидие Миго намекнаха, че може да подадат оставка заради съкращенията в бюджетите на техните министерства.