Европа се насочва към спад, тъй като най-големите ѝ икономики - Германия и Франция - се борят с политически и икономически проблеми у дома.

Бизнес активността в сферата на производството и услугите в двете страни - съответно най-голямата и втората по големина икономика в Европа - е спаднала много повече от очакваното през септември, сочат данни от понеделник.

В Германия съставният индекс на мениджърите по поръчките (PMI) на Hamburg Commercial Bank (HCOB), измерващ бизнес активността в двата сектора, се е понижил от 48,4 през август до 47,2 през септември, което е седеммесечно дъно и под очакванията за 48,2.

Същевременно във Франция съставният PMI индекс достига осеммесечно дъно от 47,4 пункта през септември, което е спад от 53,1 през август и под очакванията за 50,6 пункта.

Показание над 50 означава експанзия, а когато то е под тази стойност - свиване.

Бизнес активността в еврозоната като цяло също е намаляла през септември за първи път от седем месеца - понижение до 48,9 през септември от 51 през предходния месец, сочат данните на S&P Global.

Данните за PMI - внимателно наблюдаван показател за икономическата активност в региона - са последните, които показват рязко забавяне на традиционните двигатели на растежа в Европа. Германия и Франция се борят с политическите сътресения и икономическата несигурност у дома.

„Големият спад на съставния PMI индекса за еврозоната показва, че икономиката рязко се забавя, че Германия е в рецесия, а подемът на Франция от Олимпийските игри е бил само краткотраен“, посочва в свой анализ за CNBC Андрю Кенингам, главен икономист за Европа в Capital Economics. „След като новото правителство на малцинството във Франция вече планира да затегне значително фискалната политика, перспективите за растеж на страната изглеждат все по-лоши“.

По думите му „проучванията показват също така, че Германия изпада в по-дълбока рецесия“.

„Детската градина“ на Олаф Шолц губи доверието на Германия с рекордни темпове

„Болният човек“ на Европа

Спадът в Германия не е новина, като някога процъфтяващата експортно ориентирана икономика на страната флиртува с рецесията вече повече от година. Преди последните данни за PMI икономистите очакваха икономика №1 в Европа да отбележи ръст от едва 0,3% през 2024 г. според проуване на Bundesbank. Пролетната прогноза на Европейската комисия беше още по-песимистична, предвиждайки едва 0,1% ръст през тази година.

„Последните данни за PMI в страната показват, че техническата рецесия изглежда е изпечена“, смята Сирус де ла Рубия, главен икономист в HCOB, който очаква БВП на Германия за текущото тримесечие да спадне с 0,2% спрямо предходното. „През второто тримесечие БВП вече се сви с темп от 0,1%. Все още има известна надежда, че четвъртото ще бъде по-добро, тъй като по-високите заплати в съчетание с по-ниската инфлация би трябвало да повишат не само реалните доходи, но и потреблението, подкрепяйки вътрешното търсене“.

Някога символ на растежа на Европа, сега Германия е оприличавана от икономистите на „болния човек“ на Стария континент.

„Германската икономика продължава да се затруднява да набере инерция, което засилва опасенията, че насрещните ветрове са по-скоро структурни, отколкото само циклични“, акцентира икономистът от J.P. Morgan за еврозоната Грег Фузеси. „Със сигурност е лесно да се изброят много предизвикателства. Съществува и усещане за неспособност на правителството на тройната коалиция да се справи с тях, което натежава върху доверието“.

Известен в Брюксел, но по-малко у дома: Макрон назначи Мишел Барние за премиер на Франция

Френски политически проблеми

Във Франция, след месеци на политическа несигурност, последвала предсрочните избори по-рано тази година, едва сега беше сформирано правителство под ръководството на новия министър-председател Мишел Барние. Ветеранът консерватор и бивш преговарящ за Брекзит обаче наследи много проблеми - страната е изправена пред остри фискални предизвикателства, които изискват незабавно внимание.

Първата задача на Барние е да следи за изготвянето на проектобюджета за 2025 г. в рекордно кратък срок. Той трябва да бъде гласуван в Националното събрание на Франция в началото на октомври.

Правителството също така трябва да представи план за намаляване на дефицита пред Европейската комисия в рамките на няколко седмици, ако иска да избегне дисциплинарна процедура, тъй като бюджетният му дефицит, считан за „прекомерен“ от изпълнителния орган на ЕС, продължава да нарушава правилата на блока. Тази седмица Франция поиска от ЕК да удължи крайния срок за представяне на предложения за намаляване на дълга до 20 септември.

Заплахата от страна на крайнодясната опозиционна партия „Национален сбор“, водена от Жордан Бардела и Марин Льо Пен, също остава и може да направи правителството на Барние уязвимо за предизвикателства както от дясно, така и от крайната левица в лицето на алианса „Нов народен фронт. И двата блока се чувстват встрани от властта, след като на изборите в два тура през юни и юли се представиха добре.

Анализатори, сред които Дейвид Рош, президент на Quantum Strategy, смятат, че ръководеното от Барние правителство едва ли ще издържи повече от една година, което ще остави на заден план така необходимите икономически и бюджетни реформи.

„Това ще доведе до влошаване на бюджетния дефицит и дълговете на Франция. Страната ще се противопостави на ЕС по отношение на процедурата при прекомерен дефицит. Политическата парализа сега държи за гърлото както Франция, така и Германия“, смята Рош. „Национален сбор“ и „Нов народен фронт“ ще изчакат годишнината от парламентарните избори - най-ранната дата, на която законно могат да се проведат нови - преди да се опитат да свалят Барние.“

Според него през това време няма да се правят никакви реформи.

Неуспешният залог на Еманюел Макрон

„Останете на къси позиции по отношение на френските държавни облигации, дори ако това изисква търпение“, съветва анализаторът.

Крайната десница представлява заплаха и в Германия, където партията „Алтернатива за Германия“ (AfD) се представи добре на последните избори, тъй като имиграцията, интеграцията и икономическият спад се превърнаха във фокус на общественото недоволство. Левоцентристката Социалдемократическа партия (СДП) на канцлера Олаф Шолц едва удържа властта в родната му провинция Бранденбург на регионалните избори този уикенд. А една победа на AfD можеше да има сериозни последици за ръководството на Германия, като се има предвид рязкото нарастване на популярността на крайната десница сред част от германските избиратели. Тя спечели първите си избори в провинция Тюрингия в началото на месеца, а на отделен вот се класира на второ място в Саксония с минимално изоставане от първия.

Иън Бремър, основател и президент на консултантската компания Eurasia Group, коментира по-рано този месец, че центърът „имплодира в двете най-големи икономики на Европейския съюз“.

„Във Франция крайнолевите и крайнодесните партии се представиха добре на предсрочните парламентарни избори, свикани от президента Еманюел Макрон, но сега са изключени от нестабилното правителство на малцинството, ръководено от десноцентриста Мишел Барние. Това означава, че избирателите им са по-гневни, а лидерите им не поемат никаква отговорност за решаването на проблемите. Това споразумение засега запазва Макрон на власт, но само прави крайнодесните по-силни на предстоящите избори“, отбелязва той.

Подобно политическо развитие се наблюдава и в Германия, казва Бремър, като победите на AfD и проблемите, които стимулираха възхода на партията - включително силните антимигрантски настроения, икономическият популизъм и противопоставянето на подкрепата за Украйна - само ще продължат да набират популярност.