Френският президент Еманюел Макрон назначи бившия главен преговарящ за Брекзит Мишел Барние за министър-председател на Франция.

Новината съобщи Елисейският дворец, с което сложи край на продължилото близо два месеца търсене на подходяща фигура за високия пост, което парализира правителството, отбелязва Politico.

Мишел Барние е заемал четири пъти министерски постове и два пъти е бил европейски комисар, преди да стане ръководител на работната група за Брекзит през 2016 г.

Консервативна фигура от партията Les Républicains, той е познато лице в Брюксел, но по-малко известен у дома.

ЕС: Искането за ново споразумение за брекзит е неприемливо

„Тази номинация идва след безпрецедентен цикъл от консултации и с оглед на конституционния си дълг президентът се увери, че министър-председателят и неговото правителство ще имат възможно най-стабилните условия и ще могат да се обединят по-широко“, се казва в писменото изявление на Елисейския дворец.

Сега Барние трябва да се заеме с тежката задача да състави правителство, за което да няма заплаха от незабавем срив дълбоко фрагментирания френски законодателен орган.

Политическото тресавище спъва финансовото развитие на Франция

Много имена, нито един подходящ кандидат

Предсрочните избори през юли доведоха до създаването на парламент, в който левият Нов народен фронт получи най-много места, но не успя да постигне мнозинство. Макрон отказа да назначи кандидата им за министър-председател – 37-годишната държавна служителка Луси Кастес, с аргумента, че не е в състояние да управлява стабилно.

Бившият министър-председател Бернар Казньов, висшият държавен служител Тиери Боде и консервативната сила Ксавие Бертран бяха сред циркулиращите имена за поста, преди да бъдат отхвърлени.

Натискът върху френския президент да излезе от задънената улица се засилваше непрекъснато, тъй като французите се върнаха на работа в понеделник след традиционната лятна ваканция и преди наближаващия краен срок за започване на преговорите за бюджета за 2025 г. в парламента следващия месец.

Макрон наруши мълчанието си след политическия трус във Франция

Решение в последния момент

Мишел Барние се очерта като водещ кандидат късно в сряда, само няколко часа преди официалното номиниране. Както първо съобщи Playbook Paris, той е разговарял с Макрон в Елисейския дворец късно вчера, според трима източници, запознати с разговорите.

Бившият преговарящ за Брекзит отговаря на всички изисквания на Макрон. Като консервативен политик той има подкрепата на Les Républicains, но от своите 73 години няма да съперничи на по-младите си съюзници с президентски амбиции, допълва Politico.

Политически хаос: Пет извода за бъдещето на Франция след изборите

От решаващо значение е, че крайнодесните Национален сбор може да се въздържат от опити за незабавното му отстраняване. Това би дало на Барние поле за маневри, но също така би превърнало партията на Марин льо Пен в основен двигател на всяко бъдещо правителство.

Барние, който беше неуспешен кандидат в първичните избори за президент на консерваторите през 2021 г., има възгледи за вътрешната политика, които са по-съвместими с крайната десница от някои негови колеги.

В миналото бившият европейски комисар е призовавал за мораториум върху имиграцията. Той предизвика медийна буря, когато заяви, че Франция трябва да възвърне своя „правен суверенитет“ и да не се подчинява на решенията на Съда на Европейския съюз и на Европейския съд по правата на човека.

TikTok звезда или следващият премиер на Франция: Пътят на Жордан Бардела до властта

Очаква се Нов народен фронт, който получи най-много места на вота това лято, да остане гневен след новината. Лявата коалиция заяви, че назначаването на правителство с мълчаливата подкрепа на крайната десница „ще бъде пълно отрицание на парламентарните избори, на които французите масово отхвърлиха идването на власт на Национален сбор“, заявиха от партията на Меланшон.

Нов народен фронт неведнъж е обвинявал Макрон, че подкопава демокрацията и пренебрегва резултатите от изборите, които самият той свика. Но през последните дни изглежда, че държавният глава се стреми към десен министър-председател, който да защити спорната му пенсионна реформа, която левите се заканиха да атакуват, ако дойдат на власт.

„О, не!“: Макрон разпусна френския парламент след крайнодесния завой на евровота

Как се стигна до пробива

Пробивът в търсенето на премиер настъпва във вторник, когато Макрон постига споразумение с консервативните лидери за назначаването на дясноориентирана фигура.

Депутатите от Les Républicains, водени от лидера на парламентарната група Лоран Вокиез, искат да запазят дистанция от Макрон, но омекват под натиска на редовите поддръжници да не предават властта на левицата.

„Партията премина от радикален манифест в стил „или нашият парламентарен пакт, или нищо“ към по-примирителен подход, готов да постигне „споразумение за разговори с центристите“, коментира пред Playbook Paris високопоставен служител от коалицията на Макрон.

Шокиращ обрат: Левицата спечели изборите във Франция, Марин Льо Пен не призна поражението си

Във вторник лидерът на крайната десница Марин Льо Пен определи следните условията за въздържане от искане за вот на недоверие след сформиране на правителството: „уважение“ към депутатите; пропорционално представителство в Националното събрание; твърда позиция по отношение на имиграцията и несигурността; подкрепа за работническата класа в бюджета.

На този фон, след като разговорите с левицата остават в задънена улица, президентът Макрон ясно се нуждае от мълчаливата подкрепа на крайната десница, тъй като никой от партийните играчи не разполага с абсолютно мнозинство в Националното събрание, допълва Politico.

Реакция на пазарите

Френските акции се повишиха леко след новината, но останаха с 0,4% по-ниски от предходната сесия.

Френските облигации останаха без съществена промяна в четвъртък следобед. Френските банки Societe Generale и BNP Paribas, които също понасяха удари през лятото заради предложения за интервенционистки икономически политики и по-строги регулации, се повишиха съответно с 3,17% и 2,6%.

Националният индекс CAC 40 претърпя нестабилна година, като се срина през по-голямата част от юни, но завърши с лек ръст през юли, след като не се стигна до категорична победа на крайнолевите или крайнодесните.

Лондон си връща короната на най-големия фондов пазар в Европа

По време на лятната предизборна кампания разходите по френските заеми скочиха над тези на германските на фона на опасенията, че популистките политики ще увеличат дълговото бреме на страната, припомня CNBC.

Оттогава доходността на френските облигации се понижи, но големият бюджетен дефицит на страната и високото съотношение на дълга към БВП остават в полезрението на инвеститорите предвид възможността за продължаваща политическа парализа в разделеното Национално събрание.

Макар да си отдъхна от инфлацията, която се понижи до 1,9%, страната отбеляза бавен икономически растеж тази година. Освен по-дългосрочните съмнения дали може да изпълни фискалните мандати, предписани от Европейския съюз, съществуват и въпроси за това дали висящият парламент ще успее да одобри бюджета за 2025 г. преди края на годината.

През 2022 г. Макрон също прибягна до използването на специално конституционно правомощие, за да приеме законопроекта за разходите за следващата година, допълва CNBC.