Решението на френския президент Еманюел Макрон да свика предсрочни избори, след като крайнодясната партия „Национален сбор“ спечели повече от два пъти повече гласове от неговия центристки алианс, беше посрещнато с изненада, ужас и голямо недоумение. То също така поднови отдавнашни критики към френския президент, особено от страна на политическите коментатори и опонентите му, които го смятат за арогантен, егоистичен и, което е най-лошото, за лидер, готов да постави на карта стабилността на Франция в това, което се разглежда като „опасна политическа игра“.

От своя страна Макрон заяви, че провеждането на предсрочни избори ще даде яснота след изборите за Европейски парламент, на които “Национален сбор” спечели около 31% от гласовете, докато центриският проевропейски алианс, който включва и партията на президента “Ренесанс”, беше подкрепен от едва 14,6% от избирателите.

В свое обръщение към французите в неделя вечерта, когато обяви решението си да разпусне парламента, Макрон заяви, че е „чул“ техните опасения и няма да ги „остави без отговор”.

“Франция се нуждае от ясно мнозинство, за да действа в спокойствие и хармония", добави той, цитиран от CNBC.

Първият тур на гласуването ще се проведе на 30 юни, а вторият - на 7 юли.

Анализаторите смятат, че решението на Макрон вероятно е тактическа игра, като президентът се надява, че разгромът на изборите за Европейски парламент е резултат от протестен вот, а не от по-дълбоко недоволство от неговото ръководство, от една страна, а от друга - че перспективата за завземане на властта от крайната десница ще мобилизира центристките избиратели да гласуват за неговата партия, за да попречат на “национален сбор” да получи абсолютно мнозинство в долната камара на парламента.

„Макрон и Шолц се държат за властта с последните си сили“, каза ръководителят на руската Държавна дума

Най-искрената радост е злорадството: Как Кремъл коментира изборните резултати на Макрон и Шолц

Смята се също така, че той се надява, че дори ако “Национален сбор” се представи добре и той трябва да назначи член на партията за министър-председател (лидерът ѝ Жордан Бардела е вероятният кандидат при подобно развитие, известно във Франция като „съжителство“), партията няма да успее да впечатли избирателите, когато има важна роля във френската политика, и ще се провали на президентските избори през 2027 г.

Отчаян президент, рискова игра

Критиците на Макрон и политическите коментатори обаче не са впечатлени от решението и стратегията на президента, като според някои от тях това го прави да изглежда арогантен - обвинение, отправяно към него и през предишните години - и като човек, готов да рискува бъдещето на страната.

Левият вестник Liberation определи обявяването на предсрочни избори като „екстремна авантюра“, а дясноцентристкият Le Figaro излезе с кратко заглавие в понеделник: „Le choc“ (шок). В редакционна статия главният редактор на вестника Алексис Брезе заяви, че „земетресението беше очаквано, вторичният трус изглеждаше немислим“.

Брезе предупреди: “Макрон поема риска да повери юздите на властта на партията, чийто напредък той обеща да спре! Това безпрецедентно решение е скок в неизвестното за страната, чиито последици са неизчислими". По думите му Макрон е решил да свика предсрочни избори, тъй като е бил лично унизен от резултата на изборите за ЕС.

Редакционният директор на популярния вестник Le Monde Жером Фенолио също критикува този ход, като определи френските граждани като „залог“ в „рискованата игра на един отчаян президент“.

"Проблемът е преди всичко в това, че играчът Макрон е изгубил преднината си. Това се случи много преди унижението на резултатите от европейските избори, на които партията му „Ренесанс“ получи по-малко от половината гласове на крайнодясната “Национален сбор”. Кампанията просто концентрира тази смесица от арогантност и некадърност, която отвращава много избиратели, готови да се обърнат към протестен вот", написа Фенолио в понеделник.

Крайнодесните партии постигнаха значителен напредък на изборите за ЕП, печелейки вота във Франция и представяйки се добре в Германия и други страни

„О, не!“: Макрон разпусна френския парламент след крайнодесния завой на евровота

Той описва „първоначалните обяснения на Елисейския дворец, за да оправдае това разпускане, като смесица от блъф и самоубеждаване“.

Междувременно други коментатори и вестници, като Les Echos, окачествиха хода на Макрон като игра на покер.

Лични и институционални причини

Поговорката гласи, че изграждането на добра репутация отнема години, а разрушаването ѝ - минути. Но Макрон отдавна е обвиняван в елитарност и арогантност по време на своите мандати.

През 2017 г. скъпо облеченият Макрон си навлече критики, след като определи противниците на трудовите му реформи като „мързеливци“ (това се превърна в лозунг за протестиращите) и се видя, че не е в час с тревогите на избирателите относно имиграцията, жилищата и разходите за живот. Той често е обвиняван, че е защитник на богатите и „президент на богатите“ - обвинение, което подхрани протестите на „жълтите жилетки“ през 2018 и 2019 г. Поддръжниците на Макрон защитават президента като самостоятелен и амбициозен човек, който има директен начин да говори на избирателите.

Независимо дали е заслужена или не, репутацията на Макрон за арогантност е трудна за разклащане. Робърт Ладреч, почетен професор по европейска политика в Keele University, коментира пред CNBC, че последният призив на френския президент за участие в изборите „може да се разглежда като арогантен по две причини - както лична, така и институционална“.

"Първо, той изтълкува вота за Европейски парламент като лична обида, като отхвърляне на вътрешнополитическата му насока. Неговата имиграционна политика вече се беше втвърдила наскоро, а миналата година той спомена, че може би би било добре да се направи пауза в политиката на ЕС в областта на климата. И двете позиции бяха намигване към електората на “Национален сбор”, но изглежда не са оказали никакво влияние, ако наистина гласуването е било референдум за него", отбелязва той. "Второ, един френски президент преди е разпускал парламента само няколко години преди изтичането на мандата му, за да свика нови избори - консерваторът Ширак през 1997 г., надявайки се да увеличи мнозинството си. Той се провали, принуден да „съжителства“ с левия премиер Жоспен. Така че, така или иначе, това е хазартна игра от страна на Макрон и арогантност, ако смята, че може да спечели. Арогантност е и да смята, че една победа за “Национален сбор” може да отнеме вятъра от платната ѝ до президентските избори през 2027 г."

И тримата са категорични, че икономическите и търговските търкания трябва да бъдат преодолени чрез диалог

От бизнес до война: За какво си говориха Макрон, Си и фон дер Лайен в Елисейския дворец?

Политическите опоненти на Макрон не са толкова впечатлени - освен, разбира се, самата “Национален сбор”, която е окуражена от победата си на европейския вот и приветства възможността да увеличи своя дял от гласовете. Кметът на Париж Ан Идалго дори заяви, че е „зашеметена“ от решението на Макрон.

„Като много хора и аз бях зашеметена, когато чух, че президентът е решил да разпусне парламента“, коментира тя, определяйки решението да го направи само няколко седмици преди Олимпийските игри в Париж като „изключително тревожно“.